Звезди на Народния искат шефът на САБ да подаде оставка
Кърваво писмо на звезди от Народния, в което те искат Христо Мутафчиев да подаде оставка като шеф на Съюза на артистите, циркулира във Фейсбук от първите часове на понеделник. Днес рано сутринта родният "Бродуей" жужеше на бързи обороти. Особено след като стана ясно, че под призива стоят имената на близки приятели на Мутафчиев, начело с Александър Морфов. До късния след обед трафикът край пропуски на академичната трупа, където беше оставено писмото, не беше особено активен заради почивния ден. Някъде по това време около 75 човека - актьори и служители - бяха сложили парафа си. Из коридорите обаче се говореше, че Народният като институция не желае да се замесва в ситуацията. Още по-малко - финансовият директор Милица Трайкова, която управлява театъра в момента. Екшънът набра скорост миналия четвъртък, когато в Народния имаше събрание. На него всички са коментирали отличните резултати в бокс офиса, абсолютната си подкрепа за Милица Трайкова, която според колектива трябва да остане шеф за постоянно и без конкурс, и плановете до края на сезона - три скорошни премиери и две нови заглавия, които ще бъдат режисирани от Бойко Илиев и Стайко Мурджев. Морфов не е бил там, защото поставя в Скопие "Животът е прекрасен".
И малко преди финала е изригнала темата за поведението и репликите на Мутафчиев от предишните дни. Дори са се чули викове "Долу!". Така е изкристализирала идеята за откритото писмо. В него актьорите обвиняват председателя на САБ, че системно не спазва устава и уронва авторитета на гилдията. Според тях това е резултат от "недопустимото за една творческа синдикална организация подменяне на каузални с теснопартийни интереси". В същото време водещи имена на академиците, между които Албена Колева, Аня Пенчева, Бойка Велкова, Деян Донков, Жорета Николова, Ивайло Герасков, Иван Бърнев, Мария Каварджикова, Рени Врангова, Никола Тороманов, Росица Обрешкова, Сава Драгунчев, Стоян Алексиев са категорични: Съюз на артистите трябва да съществува. Те цитират част от Устава, където се казва, че САБ е независим от политически партии и държавни структури и се ръководи единствено от волята на своите членове при спазване на принципите за автономност, професионализъм, прозрачност в работата на ръководните органи". Според подписалите се Мутафчиев е свел членската маса до тесен кръг свои съмишленици.
Христо успя да разгневи гилдията миналата седмица, когато в Смолян е използвал фрази, изпъстрени с типичните за неговата лексика метафори и категоричности. Тогава той е анализирал общата ситуация в осемте театъра във фалит и е споделил собствената си концепция за тяхното бъдеще, цитиран от местното издание "Пламък".
Христо е отрекъл възможността да се закриват държавни театри, но е потвърдил вероятността някои от тях - ако не могат да се справят с отпуснатия им от министерството тримесечен оздравителен срок - да бъдат преустроени в "открити сцени". "Няма трупа, кандидатства се по проекти и идват "мечките" - за да покажат друга култура на града". ... "Държавата на нас не ни е длъжна. Реформата беше направена за това да се види кой от театрите може да издържи на бягането, на състезанието. Някои не можаха. Ако държавата ще закрива 8 театъра с катинари, защо беше необходимо да им погаси дълговете - около 500-800 хиляди лева? ... "Добре, изчистваме ви дефицитите и пак ви даваме равен старт: "Готови!" и "бам" с пистолета - "Тичайте!".
В "Площад "Славейков" пък се появи писмо до Мутафчиев и Танев от Слава Георгиева - тяхна колежка от храма на Мелпомена в Ловеч.
"Христо, ти беше "мечка" в нашия театър и заедно сме изиграли над 40 представления. А Вальо е сегашната ни "мечка". Ти, Христо, най-добре знаеш как се репетира и играе в Ловеч и какви представления се правеха. Представления, които благодарение на така защитаваната от теб реформа вече не са възможни. Знаеш, че само смъртен акт е извинение за отсъствие от работа на всеки един от театъра. Самият ти казваше, че сме по-добри от теб, защото нямаше достатъчно време да репетираш - зает със снимки и участия в цяла България... Докато един ваш "мечешки" хонорар само за едно представление е колкото месечната ни заплата, ние работим безусловно за нашата публика понякога седмици без почивка. Ние не станахме "мечки", защото нямахме време за участия в кино и телевизия. Знаеш ли какво е да играеш в зали, които не се отопляват по пет дни седмично? Знаеш ли какво е да репетираш и играеш на 5 градуса? Или с температура 39 да се качваш в студения бус и да тръгваш в турне? Знаеш ли, че когато се разболях от рак, не съм ползвала нито един ден болнични? После ходех едновременно на химио и лъчетрапия, на репетиции и представления. Никой в театъра не разбра какво ми се случва - правех го от любов към работата си, а може би от глупост. Но не съм само аз. Познавам много други прекрасни колеги, които са играли болни. И сега да ме наричаш мързелива, да твърдиш публично и да внушаваш на хората, че лежа на гърба на държавата, дълбоко ме обижда и ме прави много гневна, Христо! Затова отказвам да ме представляваш пред министерството! Отказвам да ме представляваш и пред моята публика! Отказвам да приема, че театърът не е изкуство, а евтино забавление! Отказвам да приема измерването на работата на театрите в левчета от продадени билети, а не по качеството на спектаклите им! Изкуството не се мери с пари, Христо! Аз съм актриса и държа на достойнството си. И ще се боря за правото си да правя изкуство, а не евтина чалга..."
Валентин Танев: Не съдете по думите, а по делата
Валентин Танев, един от най-добрите бг актьори, който напоследък режисира активно, е шеф на актьорската гилдия в САБ.
"Не съдете човека по думите, а по делата. Ако с Христо в продължение на година и половина не бяхме висели в министерствата на културата и на финансите, ако не бяхме падали на колене, сега хората от 8-те културни института барабар със семействата си щяха да са улицата. Защото театрите и оперите, на които държавата опрости дълговете, бяха в ужасен фалит. Освен всичко друго, те трябваше да връщат едни пари, които няма как да спечелят. Така се реши: дава им се втори шанс. Да излязат от кризисната ситуация и да заработят така, както те намерят за добре и подходящо. Всичко зависи от самите трупи. Никога не е ставало дума да бъдат закривани театри. Просто се обмислят варианти за тяхното спасение под други форми.
Но трябва да има ред и дисциплина. Играл съм през най-тежкия социализъм, през най-тъмния комунизъм - по 32 представления на месец. Това беше нашият "производствен" план. Навсякъде, където държавата дава, иска възвращаемост - дори в толкова демократична среда като във Франция. Общинските трупи също възстановяват - мисля, че беше някъде около 20 процента. Няма безплатен обяд. Който не разбира всичко това - да недоволства, да се подписва. Докато някои от колегите правеха халтурите си, ние с Христо се молехме по министерски кабинети".
Танев не е далеч от идеята, че категоричният и пиперлив език на Мутафчиев му печели допълнителен процент опоненти. "Не харесвам някои неща у него, вероятно и той не е докрай очарован от някои неща у мен. Но това не се случва дори при най-идеалните бракове", горчиво се пошегува Валентин Танев. В момента той поставя "Търся нов съпруг" в Ловеч с Албена Колева и Тончо Токмакчиев. Дъщерята на стария му приятел Тодор Колев е сред първите - по азбучен ред - подписали писмото на Народния. "С нея гледаме да не коментираме по темата, че започваме да се караме", сподели още Вальо.
Сава Драгунчев: Не се чувстваме защитени
"Само 36 от 265 души в Народния театър са членове на САБ. Тези факти ясно говорят, че на нас не ни е комфортно в организацията. Не желаем да участваме във формат, в който не се чувстваме защитени. Не може синдикална формация да бъде глашатай на държавни интереси. Не се съмнявам, че Христо Мутафчиев милее за съдбата на колегите си. Но нищо не се случва. Имаме чувството, че първата грижа на ръководството на САБ е да обслужва министерствата. Питам: Защо се стигна до страшния дефицит в осемте театъра? Нали техните директори са избирани с конкурс? И ако не могат да се справят, то кой носи отговорност, че не са на мястото си?", коментира Сава Драгунчев. Младият актьор, защитил докторска дисертация, е асистент на Стефан Данаилов в НАТФИЗ.
Петринел Гочев: Профсъюза го няма
"Жестът на трупата на Народния театър е безпрецедентен по проява и смисъл! Той е насочен към болестта на това съсловие и към осъзнаването или припомнянето на мисия, достойнство и сила! По-добре е да замълчим в този ден, ако продължава да ни яде отвътре мрака на апатията!
Решенията, които определят дейността на сценични изкуства, се опират на съгласието на три страни - Министерство на културата, Сдружение на директорите и синдикатите. Председателят на САБ е иззел тази роля. От тези три стълба на съгласието единия го няма - Профсъюза", казва известният режисьор Петринел Гочев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
