- Маестрото е духовен стълб на съвременната българска музикална култура
- Крепостта Цари Мали град стана шестата сцена на Софийската опера и балет
Режисьорът Пламен Карталов е живото въплъщение на артистизма, дуендето и стратегически промислените концепции, посветени на редица мегапроекти в областта на музикалната култура. Възхищението на публиката от неуморната енергия на акад. Пламен Карталов нараства с всеки негов нов проект. Поредното изригване на художествената страст на режисьора е неговият проект "Портал на два свята", който се реализира между 29 август и 7 септември 2020 г. на импровизирана сцена, построена на късноантичната крепост Цари Мали град, разположена на хълма Свети Спас над село Белчин, на 15 км от Самоков и на 53 км от София. Проектът се реализира в партньорство с Община Самоков, СПА комплекс "Белчински извор" и Музеен комплекс Цари Мали град - село Белчин.
Българската публика е била впечатлявана неведнъж от редица мегапроекти на акад. Пламен Карталов, които усвояват на открито нови културни пространства като например: "Сцена на вековете", "Опера на площада", "Опера в парка", "Опера на върховете" - неповторимите спектакли на Белоградчишките скали, пещера Магура, за която специално бе създаден пърформансът "Вагнер - Магура".
Последният вълнуващ и зареден с голяма естетическа мощ проект на акад. Пламен Карталов е споменатият фестивал "Портал на два свята", който представлява всъщност шестата сцена на Софийската опера и балет за Летен сезон 2020. Тук отново съзираме главната движеща идея на режисьора Пламен Карталов - опит да се преоткрият и осмислят нови исторически места, свързани с легендарни оперни сюжети. Неслучайно първият спектакъл бе прочутата опера на Любомир Пипков "Янините девет братя", чието действие се развива през 1361 г. високо над баирите край Самоков. Чрез драмата на един български род творбата на Любомир Пипков всъщност представя трагедията на един цял народ - смутните времена в навечерието на падането на Отечеството под османско владичество.
Нека припомним на интелигентната публика, че постановката на режисьора Пламен Карталов на "Янините девет братя" имаше незапомнен успех на сцената на Болшой театър, когато Софийската опера гастролираше в Москва през 2018 г. Тук е мястото да посочим и изключителния интерес, с който се ползва книгата на режисьора "Янините девет братя - режисьорски проекции", в която са разкрити дълбочината на идеите и талантът на композитора Любомир Пипков в епохата на новаторите от движението "Родно изкуство".
За мащабите на замисъла на режисьора Пламен Карталов с проекта "Портал на два свята" говорят и другите спектакли - операта "Кармен" от Жорж Бизе, също така много високо оценена от японската публика и музикалната критика по време на турнето на Софийската опера през 2018 г., както и спектакълът "Зорба гъркът" от Микис Теодоракис; балетният спектакъл "Кармина Бурана" по музика на Карл Орф, а така също и легендарният мюзикъл "Mamma Mia" с песните на АББА, създадени от Бени Андерсон и Бьорн Улвеус.
С всеки свой нов проект режисьорът Пламен Карталов неуморно работи за издигането на авторитета на първия оперен театър в България - национална културна институция със световно значение и признание през последния половин век. В пълна мяра за акад. Пламен Карталов важи определението на Йохан Хьойзинха - "играещият човек". Той е артист във висшия смисъл на думата - задълбочен учен академик с теоретически приноси и разработки (не само режисьорските концепции върху операта "Янините девет братя", но и сложения под печат фундаментален труд "Моят Вагнер", който пресъздава уникалния процес на работа върху постановките на гениалната Вагнерова тетралогия - "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете"). Той отдава цялата си душа на работата върху постановката, психологическата архитектоника на сценичния стил, постоянно внимание към функцията на сценографията, костюмите, осветлението, индивидуалната работа с актьорите певци, за да се постигне тъй необходимата хармонична последователност от сцена към сцена и от действие към действие.
Маестро Пламен Карталов е и ярко въплъщение на вдъхновението, на неизтощимата откривателска дейност, посветена на тайните и магията на сцената. Той е духовен стълб на съвременната българска музикална култура и ако си позволим още едно афористично сравнение, перифразирайки Артур Шопенхауер, ще кажем, че маестрото е средоточие на "бурята на страстите и патосът на чувствата".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
