Лакърдиите и афоризмите на Лагерфелд скоро ще бъдат обезсмъртени за вечни времена. Хапливите реплики и коментари на един от най-великите естети на миналия и настоящия век ще се появят в книга - "Светът според Карл". Но и без нея закачките му са винаги крилати и ще останат в хрониките. Кайзера е от най-цитираните интелектуалци не само в модата.
Но стане ли дума за стил, той просто сече без шев милосърдие. Каза на Ангела Меркел, че панталоните и саката й са ужасни, отправи забележка на Адел за прекалено консервативните й рокли. Развенча мита за добрия вкус на Мишел Обама - "прическата й е една идея по-къса". Похвали Кейт Мидълтън за вроденото й романтично изящество, но презрително оцени визията на сестра й Пипа - без това да се тълкува като подмазване към британския кралски двор. Карл обяви Франсоа Оланд за глупак - като испанския социалист Сапатеро. "Оланд мрази богатите и това е катастрофа. Никой вече не иска да инвестира във Франция. И тя не е конкурентоспособна - освен в модата, бижутата, парфюмите и виното. Останалите продукти не се продават. Кой купува автомобилите, произведени тук?"
Карл е на 80 - и може да говори каквото мисли. Правеше го обаче и на 70, и на 60, и на 50. А вероятно и преди това. Роден е в Хамбург със сребърна лъжица в устата. Родителите му Ото и Елизабет са производители на консервирано мляко. През 1953 година напускат Германия и се установяват в Париж. Някъде по това време вече няма никакво съмнение, че един от житейските принципи на Карл е "Суетата - това съм аз". Другият е "Самотата ме зарежда".
Лагерфелд е един от малкото светски асове, които, ама наистина, изцеждат всяка дума за часовете извън прожекторите. Не говори за личния си живот - освен за любимата си котка. Има предположение, че е асексуален - всъщност свръхенергичните интелектуалци често са подозирани в този грях. А Карл няма никакво намерение да се пенсионира. "Това означава да умра", мотивира се той лаконично. "Всички са наясно, че съм на 100. Така че няма значение на колко съм. Не пуша, не прекалявам с храната, не пия, не употребявам наркотици. Умът ми е ясен и бърз. Дори не съм чак толкова непоносим, след като от десетилетия работя с едни и същи хора", казва Кайзера. Поклоничките на Карл са безкрайни. Още от средата на предишното столетие, когато той започва работа в ателието на Пиер Балмен. Не след дълго започва да върти ножиците и метъра при Жан Пату. През 1959 година напуска и избира свободата - става дизайнер на свободна практика, като поема проекти за Крициа и Валентино. Лиз Тейлър и Джина Лолобриджида искат да им моделира гардероба. През 1964-та вече е отегчен от интригите във висшата мода и решава да учи история на изкуствата в Италия. След три години акостира във "Фенди" като суперексперт, твори и колекции за "Клое". Така започва най-скандалджийският период в арт кариерата му.
През 1983-а Лагерфелд е назначен за главен дизайнер на "Шанел". Неслучайно оттогава започва ново летоброене в модата. 12 години преди това великата госпожица Габриел Шанел е отлетяла в рая при любимите си мъже. Марката на феноменалната фешън революционерка остава на автопилот заради некадърни наследници. Докато на авеню "Монтен" не се появява Лагерфелд. Той твори страхотни тоалети, обвеяни от духа на Коко. И двамата свалят шапка пред Гьоте, който казва: "Създай по-добро бъдеще, разгръщайки елементи от миналото." Затова комбинира кодовете - на Шанел и на Лагерфелд. А те са: "елегантност", "никаква скука", "лукс", "провокация", "еротика". Той обаче споделя, че за него Коко остава блян, а реалността е съвсем друга работа.
Може би защото за Карл съществува само настоящето. Той се кълне, че не помни нищо от миналото Лагерфелд, който редовно лети между владенията си в Париж, Биариц, Монте Карло, Рим и Ню Йорк, харесва, примерно, Мадона. Неслучайно майстори част от моделите за турнето на материалното момиче Re-Invention. Обожава Кайли Миног и я облича за Showgirl. Обича да ги фотографира - тях и още елитни дами. Между тях дори се нареди нашата Кремена Оташлийска, която неотдавна имаше честта да бъде щракната лично от Кайзера. Снима и филм - 20-минутния черно-бял "Имало едно време" за Габриел Шанел и нейната леля Адриен, които тъкмо са отворили магазин във фамозния Довил. В главната роля е Кийра Найтли. Сега работи върху следваща продукция за Шанел и нейната мода в Америка - с Жералдин Чаплин и Рупърт Еверет. Лагерфелд дори се включи в акцията за реставрацията на култовия римски фонтан "Ди Треви", сътворен през 1762 г.
Едно към едно
"Жената е най-перфектната кукла, която някога съм обличал с удоволствие и възхищение."
"Престъпление е да кажеш, че ти е скучно, когато времето е толкова ценно и има толкова много неща за вършене: да се чете, да се учи, да се наблюдава."
"Най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да се гмурнеш във въображението си - никога не можеш да се удавиш."
"Харесва ми идеята за дисциплинирана лудост."
"Понякога най-добрите идеи ми хрумват, когато съм във ваната, в леглото или малко преди да се събудя сутрин. Като телевизионна антена съм - хващам всичко тогава, когато си поискам."
"С всяка книга, която си купуваш, трябва да купиш и времето да я прочетеш."
"Личността започва там, където свършва сравняването с другите."
"Последното нещо, което искам, са деца. Мразя всичките. Не съм роден за семейство."
"Животът не е конкурс за красота. Някои грозни хора са страхотни. Онези, които много мразя, са адски грозните хора. Най-лошият вариант е нисък грозен мъж. За жените е приемливо да са ниски, но за мъжете - не. Това е нещо, което те няма да могат никога да забравят. Ниските мъже стават злобни и груби."
"Дискусиите за животинските кожи са детински."
"Ако бях жена в Русия, щях да съм лесбийка, защото мъжете там са много грозни. Има и някои хубави, като бившето гадже на Наоми Кембъл. Но в Русия живеят най-красивите жени и най-отвратителните мъже."
"Никой не иска да вижда жени с извивки. Все едно да харесваме дебелите майки с чипсовете, разплути на дивана и вторачени в телевизора, които твърдят, че слабите манекенки са грозни."
"Разбирам се с всеки - освен с мъжете на моята възраст, които са демоде, пенсионери или много скучни."
"Пропуших, когато бях на 14 години, защото и майка ми го правеше. Тогава тя ми каза, че не трябва да димя, защото ръцете ми изобщо не са красиви и не е нужно постоянно да ги размахвам."
"Само глупаците се татуират - все едно през целия си живот да носиш една и съща рокля. Докато сте млади и хубави, е добре, но после - изобщо."
"Когато се уморих от дългата си къдрава коса, започнах да нося опашка. Това се случи през 1976 година".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
