"Богът на касапницата" е новият хит в афиша на Народния. Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Радена Вълканова и Александра Василева завихриха премиерни представления през уикенда, след които билетите за декември и януари се похарчиха за отрицателно време. Режисьорът Антон Угринов превръща историята на световноизвестната френска авторка Ясмина Реза в истинско зрелище. А то започва със срещата между две родителски двойки – Рей срещу Улие. Те трябва да изяснят леко кръвожадните отношения между 11-годишните си синове. Възрастните обаче бавно, но категорично стигат до дебат, гарниран с агресия и ненавист, допълнително подгряти от бутилка уиски. Лицемерието пада, за да изкочи безразсъдството. Изчезва принудата героите да не назовават нещата от живота с истинските им имена.
„Богът на касапницата" изследва междуличностните отношения в ситуация на борба за надмощие. Ние се носим по течението сами в Космоса, причинявайки чудовищно насилие един на друг без смут и болка. Обитаваме този свят със самочувствието, че с възрастта сме овладели изкуството да живеем с останалите, а всъщност разрушаваме методично човека до себе си. Превърнали сме общуването и думите в димна завеса, зад която крием истинските си намерения - и всичко това сме го опаковали във формата на модерната тези дни политкоректност. Днес малко по малко това явление се превръща в диктатура на мисленето и изразяването", коментира Антон Угринов. Според него табутата раждат демони. "Вакуумът от неизказани проблеми в един момент се отпушва зловещо и човек изрича дори повече от това, което мисли. Изрича го безжалостно, без всякакво съчувствие към другия. Така кулата от политкоректност се сгромолясва. „Робството" не може и не бива да бъде наричано „съжителство". Това съвсем не оправя нещата", категоричен е режисьорът, който навремето се учеше на актьорлък в клас на Стефан Данаилов. Художник на постановката е Никола Тороманов, композитор – Калин Николов. Преводът на текста е на Снежина Русинова-Здравкова.
Пиесите на Ясмина Реза звучат на повече от 35 езика на четири континента – в Шекспировия театър, в «Шаубюне» и «Берлинер ансамбъл» в Берлин, в «Бургтеатър» във Виена, в кралската трупа на Стокхолм, в московския «Современник», на нюйоркската улица "Бродуей", в Монреал, Токио, Бейрут... "Арт" – уникалният сюжет за чисто бялото платно, заради което трима приятели стигат до екзистенциално разголване на душите и умовете си, има няколко прочути версии у нас: на Леон Даниел в Армията, на Пламен Марков в "Зад канала", на Антон Угринов с "мечките" Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владо Карамазов в Сатирата. Пламен Марков направи "Божествата на касапите" за старта на Модерния театър. Галин Стоев пък подписа отличния спектакъл "Живот по 3" в Театър 199. Ясмина Реза има серия награди – два пъти „Молиер", «Лорънс Оливие», «Тони»... По „Испанска пиеса" тя снима и първия си филм „Chicas" през 2010-а. Последните й две пиеси са «Как да ви разкажа играта» (2011) и «Bella figura», поставена през май в «Шаубюне» от Томас Остермайер.
Самата Ясмина поставя "Богът на касапницата" през 2008-а в знаменития парижки Театър "Антоан" с Изабел Юпер в ролята на Вероник. През 2011-а Роман Полански снима "Касапница" - с Джоди Фостър, Кейт Уинслет, Кристоф Валц и Джон Райли. Лентата е по адаптираната от Реза пиеса, за което авторката получава «Сезар». Реза има и белетристичните книги - „Отчаяние", „Хамерклавир", „Адам Хаберберг", „Никъде", "В шейната на Артур Шопенхауер", "Блажени са блажените", "Вавилон". През 2007-а тя превръща Никола Саркози в герой на "Зазоряване вечер или нощем" - бившият президент на Франция е разкрит на фона на предизборната му кампания.
"Режисурата е друг вид писане", казва Реза пред драматурга на Народния Георги Борисов през 2014-а. И добавя: "Всичките ми пиеси са винаги в настоящето – с единствено събитие, което разтягам максимално и което е в състояние да създаде отношения и силни диалози". Ясмина напълно сериозно пояснява, че създава драматургични тестове и поради още една причина, която може да се стори леко повърхностна – просто й се иска да излезе от вкъщи и да се забавлява. "Театърът е нещо много живо. Пишете пиеса, после я поставят... Имам голям късмет - защото моите ги поставят по целия свят. Така писаното слово се превръща в букет от цветя, които разпиляват своите венчелистчета навсякъде. Кигата е нещо много по-тайно. Дори когато е издадена навсякъде по света, за мен тя е глух звук, там мен ме няма. И това е по-малко забавно".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
