„Тъпото е, че не си харесвам рождените дни. Никога не съм ги празнувал“, казвал е Владо Карамазов, който закръгля 40 на 27 април. Като тийнейджър дори не е сънувал, че само на 23 ще играе на сцената в Народния театър. Подвизава се в студиото на Бончо Урумов към „Сълза и смях“, но по някое време започва да се колебае дали това е неговото бъдеще, тъй като още от ранна юношеска възраст се стресира от клишето „красавец“. /„Да бях малко по-„дефектен“, щях да съм по-високо оценен“, ще заподозре след години Владимир Александров./ И понеже като всеки Телец здраво стъпва по земята, два пъти кандидатства в УНСС – но напразно.
Мечтае да стане пилот
ама не го бива с математиката – за разлика от „маймуненето“. Когато го приемат във ВИТИЗ, една година учи „Кукли“ и едва след това влиза в класа на професор Надежда Сейкова. Съдбата чука на вратата, когато Лили Абаджиева и Сашо Морфов правят кастинги – тя за несъстоялия се “Фауст“, той – за млади надежди. 140 мераклии за слава от цялата родина атакуват академичните проекти – Владо е избран след три дни на ръба на нервна криза. Абаджиева го пуска като Ромео – това е дебютът му в култовата барокова сграда – а после и като Офелия в „Отело“. Фенките пощуряват – открилия са новия секс символ, което пък адски дразни самия него. Абаджиева го кръщава Карамазов и връщане назад няма. „Аз съм луд почитател на Достоевски“, признавал е неведнъж Владо, който харесва руската душа, типичните за нея фантазми и радикализми. Световният маестро Робърт Стуруа му дава роличка в „Дванайста нощ“, но докосването до корифея е достатъчно вдъхновение. Иван Добчев пък го вика за Сенебирски в „Албена“ – хем е красив, хем е нагъл, хем не се чуди, когато режисьорът го навива да яхне кон. Преди премиерата Владо два месеца язди на Хиподрума – това е началото на екстремностите, с които от там насетне ще гарнира образи и подобия. Мариус Куркински пък го превръща в една от емблемите на спектаклите си – „Кралят елен“, „Зимна приказка“ /брои ролята си за провал, но смята, че тъкмо провалите каляват артиста/, „С любовта шега не бива“, „Рибарят и неговата душа“, „Ревизор“. Диана Добрева го тиражира като Казанова – продуценти във Франция го гледат с възторг:
супер чувствен и супер хладен
Цял месец въртят постановката в Авиньон на фестивала, после хукват и на турне. Стефан Данаилов – по това време министър на културата – получава „някакво жестоко хвалебствено писмо, в което се казвало колко сме добри, колко сме европейски“, връщал е лентата Владо. Освен с няколко знойни мадами, в „Казанова“ той си партнира с Даниел Рашев – нито единият, нито другият подозира, че след години заедно ще леят изкуствената кръв в „Откраднат живот“. А с Юлиан Вергов и Захари Бахаров става обратното – дълго време са неразделни, но напоследък нямат време за общите им проекти. Разочарованието плюс дисковата херния мъчат Карамазов, докато снима „Дяволското гърло“. Но нали е машина за актьорстване и ненавижда мрънкането, успява да издърпа за косата от блатото на съмненията не само себе си, но и Теодора Духовникова. „Той не ми позволи да се разпадна“, уточнява тя. „Обикновено постигам всичко, което поискам. Но не мога да се правя на интересен. Казвам каквото мисля – фалшът ме изморява“, бил е откровен Владо. Според него човек втвърдява характера си в нещастието, а не в щастието. Ако самият той се скапе от професията, като нищо ще отвори дайвинг клуб на самотен остров.
„С времето се уча да не се ядосвам, защото рано или късно всичко се оправя. Всекидневието обаче често ме вади от равновесие. Тормозят ме трудните решения – кога да бъде “да” и кога “не”.
Пълен кошмар е, докато реша
Разбрах, че не бива да се отлага - добро, лошо, но веднага. Разчитам на интуицията си - става или не. Искам да постигна много, но без трошене на нерви. В някои моменти съм краен“, самобичува се Карамазов. Не крие, че е еготист, който мрази егоизма у себеподобните.
Не се вълнува пряко от политиката. Преди години беше подкрепил гражданската инициатива Видовден. „Хората не отиват да гласуват, защото им писна политиците да ги лъжат. Обезверени са. Като овце сме – купуват гласове и нищо не се променя. Всичко го знаят, но какво от това. И това не е само за изборите. В същото време, като видиш мизерията в Индия, Пакистан и Камбоджа, си казваш: „Господи, благодаря ти, че съм роден в България“.
Да припомним, че Карамазов харесва жените, които приемат хладнокръвно нещата от живота, но без да поемат ролята на мъжете. Няма навик да ги преследва. Оставя нещата да се случат – ако е писано. „Досега не съм се влюбвал безумно“, бил е искрен той. Затова пък е луд по Сан Франциско и Москва – и много се надява някога да се е прераждал там. В Лондон е като у дома си – посреща го семейството на брат му, прочутият и на път да стане кралски сладкар Иван Александров. Тези дни Владо му е ядосан, тъй като батко му е издал на жена си кой е убиецът в „Дяволското гърло“, а пък снахата на свой ред е бясна, защото сериалът й е любим и държи на съспенса в него до последната екранна минута.
Отношенията на Карамазов с финикийските знаци са за завиждане – печели само от това, което му доставя кеф. Дълго се дърпаше от телевизията, за която казваше, че носи евтина и бърза слава, караща публиката да забрави на какво си способен в театъра – ако си способен, разбира се. После дебютира като водещ в туристическото „Без багаж“ на Биляна Траянова, за да продължи в „Сървайвър“. Така мощно се кооперираха с Евтим Милошев, че нямаше как да му откаже „Дървото на живота“. Там Теодора Духовникова, с която са супер близки в театъра, го прелъстява съвсем еротично за първи път пред камерите – доста преди да му се метне в „Дяволското гърло“. „Той е мега талантлив – може да те изкара от равновесие за 2 секунди, като паралелно те вдъхнови за 100 други неща“, хвалела го е синеоката дама. „Позволявам си лукса да избирам - не се оставям да бъда избиран. Още повече че съм свикнал да работя само с приятели и в определена атмосфера. Тогава изваждам най-доброто от себе си. Когато попадна между чужди хора, не се чувствам добре. В подобни моменти парите не ме интересуват“, не се колебае Карамазов. Но Владо, който стартира кариерата си в рокля, облечен в нея от Лили Абаджиева, надали може да се изплаши от каквото и да било.
Свиква дори с труповете и вонята
в моргата на смолянската болница, където „произвеждат“ „Дяволското гърло“. А след десетина години между зрителите му в театъра може би ще седне Джеръми Айрънс, който неотдавна остава страхотно изненадан, разбирайки, че красивото момче срещу него играе в националната трупа на България от Чехов до Шекспир. „Може би някога ще те гледам от първия ред“, казва тогава великанът. Автографът и срещата между световния ас и Карамазов след представление в Бристол организира „издайникът“ Иван Александров, който открай време покровителства братчето си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
