Творецът "пуска" в стар манастир българските лястовици за еврочленството ни. Най-голямата мечта му бе да предаде виждането за изкуството на следващото поколение
Казват, че лястовица в храм е знамение за надежда, ново начало и благоденствие. Е, творецът Камен Попов е пуснал с официалните плакати за приемането на България в ЕС десетки лястовици в двора на бенедиктинския манастир "Ноймюнстер" в Люксембург. Днес храмът от 1542 г. е превърнат в международен културен център. Но освен с престижните изложби и концерти, залите и двора му се помнят с най-знаковата дата в новата ни история - церемонията по официалното ни членство в Европейския съюз.
Не много известен факт е, че европейските институции в Люксембург и в Брюксел решават точно известния художник Камен Попов да бъде автор на плакатите, символизиращи приемането на България и Румъния в Европейския съюз. Признанието на твореца е в световен мащаб. Камен Попов започва кариерата си в издателство "Септември" с директор Стефан Куртев, а след става популярен и в чужбина.
Има множество изложби, награди и реализирани проекти, а галерията и школата по изобразително изкуство, които сам създава в сърцето на Люксембург са притегателен център за негови колеги и студенти в цяла Европа. Докато издирваме информация за творческата му енергия, спонтанно го наричаме Кристо на плакатите.
Защото работите му грабват точно както уникалните проекти на гениалния Христо Явашев. Меката на световните творци на 20 век - Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк (Museum of Modern Art, MoMA), притежава едно от известните произведения на маестрото - т.нар. Будьоновски плакат. Първите 10 копия на изображението в червено и тъмносиньо днес са с цената на авторски оригинали.
Почти година след кончината на твореца, сестрите му - Снежинка и Юлита Попови напомниха по дискретен начин за таланта Камен Попов. И без медийно присъствие подариха на Народното събрание двата плаката с лястовиците за приемането на България и Румъния в Европейския съюз.
Дълго време творбите са били изложени в институциите на ЕС, може да ги видите и в изложбата на семейната галерия в Люксембург. "Мястото им е в България, в българския парламент", казва Юлита Попова. И докато връчва двете творби на зам.-председателя на парламента Димитър Главчев творбите, допълва: "Българските лястовици са в дома си - в ЕС, в родната на брат ми София".
Камен Попов е роден на 25 февруари 1947 г. и завършва Художествената гимназия, а по-късно и Националната художествена академия в класа на проф. Александър Поплилов. През 80-те години на миналия век започва да работи в Люксембург и приключва земния си път в "държавата с голямото сърце". Но само преди дни изложба с негови произведения бе открита в салона на столичната галерия „Средец" на министерството на културата на бул. „Стамболийски" 17. А сестрите Попови пристигнаха от Люксембург специално за премиерата.
А след като даряват картините, отпътуват обратно. Но откриваме дамите точно след края на работния им ден във фамилната "Gallery 88". "Камен почина на 19 февруари миналата година. Той твърде много не говореше за професията си, беше доста събран човек. Подготвяше много млади кадри за кандидатстване за различни видове академии в цяла Европа. Но след кончината му пожелахме да представим преди всичко на почитателите на галерията и учениците, които са излезли от това училище. Много от тях са вече със интернационални кариери", започва разказа си Юлита.
И още:"В залата на нашата "Gallery 88" тази изложба премина с много голям успех. Характерът на изложбата не е комерсиален. А представянето на неговата работа по социални, политически, културни, здравни, екологични теми. И колеги на Камен, които са излагали предимно в чужбина, са започнали да коментират и в един момент историята за изложбата е стигнала до министерството на културата. Така получихме предложение за изложба на афиши и в София". Сестринската обич буквално се излива по телефона и питаме Юлита и Снежинка за човека Камен Попов. "Смисълът на живота му бе радостта, която изпитваше, когато някой от учениците му е постигнал признание. Безкрайно се радваше, когато разбереше, че някой от учениците му е намерил мястото си в професията и е щастлив. Основната му цел бе да предаде това което умее и знае на възпитаниците си".
Камен Попов никога не приема люксембургско гражданство. "Той беше само български гражданин. Тук го наричаха Камен Попов по рождение българин, признат в Люксембург", споделят сестрите. Както и че творецът е бил на десетото небе, когато получава поканата да направи афишите за официалната церемония по приемането ни в ЕС в бенедиктинския манастир "Ноймюнстер". Не става дума за елементарен патриотизъм, с Камен нещата бяха много по- сложни. Той беше много сдържан човек, но неговото оръжие беше силата на образа. За него беше важно по най-въздържания начин да предаде това, което е научил в България, защото аз ще ви припомня, че той до 39 годишна възраст беше в България", казва Юлита Попова.
И стигаме до лястовиците на историческите плакати. Защо точно нежните, но прелетни птици са емблемата на тържествената цермония. А сестри Попови споделиха: "Когато тези два плаката му бяха възложени това е една доста сложна задача, поради това че и двата плаката трябваше да бъдат напълно равностойни, а те касаят две отделни страни. Независимо това, философията на брат ни, неговото разбиране е, че България е европейска страна с най-старата си история до ден днешен. Идеята за лястовицата е, че лястовицата винаги се връща е своето гнездо, в своя дом. С афишите Камен каза:"България принадлежи на Европа и има значителана дума в културно и стратегическо ниво да участва и да си намери отново мястото в Европа. Защото връщайки се много много назад нашата култура, тя може да не е много позната, но тя е дълбоко европейска и тя е дала и е допринесла много за т.нар. европейски стойности".
Камен Попов вплита в официалния афиш и един от любимите си разкази на Йордан Йовков - "по жицата". Ако се вгледате в надписа на жицата, я е съставена от ситни, микроскопични почти букви - Европа. Лястовицата е свещена птица, символ на връщането в собствения дом, който й принадлежи. "В неговите афиши има много символи, които са досъпни. Не е необходимо човек да има чувство за символ, за да го разгадае. Чрез един символ може да се постигне много повече отколкото с дума. Когато символът е визуален и когато е силен - той се помни", казва Юлита Попова.
И разказва, колко ярка е била картината, когато в абатството, където се случва церемонията за приемането на България и Румъния в ЕС. До всеки един от прозорците в средновековната сграда е имало наша хористка. А афишът с лястовицата е бил разлепен по целия двор. "Беше впечетляващо. Първо, защото гласовете на тези жени са фантастични и имат някаква магия. Наистина резонанса е много добър, поради това че сградата е стара и тази лястовица, която беше налепена по всички стени беше нещо феноменално. Дотолкова, че афишите ги разглеждаха по стените и всеки от гостите искаше да си ги вземе и да си ги отнесе у дома", споделят още сестрите на твореца. И още:"Той обичаше много птици, за него птицата беше символ на волност на свобода на неограничение, на мечта". Камен Попов почти фанатично е вярвал именно в тази голяма идея - единна Европа.
МНЕНИЯ
Потенциалът на народа ни е огромен
Юлита Попова, сестра на твореца
Прибирайки се сега в България, в София - аз се заредих с оптимизъм. София е променена, хората са променени и намирам по-скоро положителни неща. Естествено проблемите са безкрайни, но София и хората са променени. Както и младите, така и средното поколение, за възрастните може би е най- трудно, но при контакта си с хората усетих свободното чувство да се изразят и да мечтаят. Това е нещо, което ме впечатли. Българите си имаме едни стойности, ние сме много чешитски народ, много специфичен, много противоречив. Но със страхотен потенциал. Потенциалът на народа ни и на земята ни е огромен.
Поклон пред таланта му
Димитър Главчев, зам.-председател на 43-то НС
Срещата със сестрите на художника Камен Попов – Снежинка и Юлита, ме зареди изключително положително. Приех ги в Народното събрание с чувството на гордост и оптимизъм, че имаме такива българи. Още веднъж изказвам благодарност на роднините на Г-н Попов, че дариха на Парламента двата плаката, свързани с членството на страната в ЕС. Поклон пред таланта му. Изключителни творби, които символизират чрез изобразените лястовици, надеждата. Надявам се и все повече млади българи да се връщат в страната.
Беше дялан камък
Стефан Куртев, художник
Бях студент с Камен в Художествената академия. По-късно го поканих като художествен редактор и завеждащ редакция в издателство Септември. От една сравнително административна и рутинна дейност, успя заедно със своите колеги и сътрудници и фотографи, да направи нещо много различно по онова време - много интересни жанрови картички.
Преди доста години показах на моята 3-годишна внучка луната, която бе под форма на полумесец. Тя ми каза - не ми показвай счупена луна.
На три години човек знае малко, на 30 знае повече, а на 40 Камен знаеше и можеше много. Камен беше дялан камък или както казват старите майстори-строители, от дялан камък можеш да направиш къща, и параклис, да издигнеш паметник, да го сложиш на граничната бразда и там ще върши работа.
Ще ви кажа една истина, една полуистина и една лъжа за него. Истина беше, че Камен беше международно признат художник - самият факт, че плакатът му 1917 е в МоМА говори твърде добре. Не на последно място и плаката му за приемане на България и Румъния в ЕС.
Полуистина е, че той не се уморяваше от работа, той се опияняваше от работата си. А в паузите той правеше тези прекрасни плакати, които виждаме сега в София. А не е истина, че той забрави България - той се интересуваше от България, милееше за България. Затова освен европейски, той си остана и български художник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
