Камен Донев, който е готов с моноспектакъла си "За силата на словото" – лекция 3 от неговата поредица "За народното творчество", отново заклейми пред БНТ простотията в родината.
"Смехът върви с драмата и с тъжното в живота - като лек, като билка. Винаги се опитвам да размисля хората, да ги зарадвам с мое послание, макар и на пръв поглед то да изглежда банално. Преоткриването на думите и на всичко изречено и свързано със словото, е много важно. Човек трябва да преоткрива нещата в живота си, а не да живее с убеждението, че вече ги познава и че владее ситуацията. Смехът, радостта, хуморът са част от моето изкуство, без да имам претенции да съм изчерпателен", каза Донев в студиото на Бойко Василев.
"Българинът не мисли като говори, защото не желае да мисли - измъчва се, когато трябва да извърши това усилие. Но не говоря за всички българи, опазил Господ. Слава Богу, има много интелигентни хора, но има и много, които са в речево безсилие, родено от простотията, насадена в България от така наречения поп фолк.
Преходът от тоталитаризъм към свобода беше опорочен от хора, неинтересуващи се от духа. Хора с тазобедрено чувство за хумор. Хора простаци, невежи, нахални и жалки. Но се радвам, че по някакъв начин интелигентните и чувствителни хора успяха да преплуват тази мътна река.
Проблемът с българското слово е липсата на почит, на уважение и на любов към самото слово. Когато дете живее в среда, в която има уважение към словото, то неминуемо израства и се формира с него. Когато родител говори на детето си на "ма" или на "бе", когато му казва, че е уруд и изверг, няма как детето да израсне по подходящ начин. Това е проблемът с българското слово. То е прекрасно, има го, съществува и ние трябва да го пазим и обичаме – и да сеем тези семенца в живота си.
Заемките от чужбина са израз на речевото безсилие. Не е само "уау". Много хора, говорейки, казват "в смисъл" и почти винаги има едно "ъъъ" на всяка трета дума, после пак "в смисъл". Напоследък се говори с много жестове, с хореография на словото, с ръкомахания, които целят да покажат нашата дълбока словесна подготовка, нашата невероятна речева култура, преливаща от думи, които ние не може да удържим вътре в себе си. В медиите се появяват хора, които говорят на ръба на нечленоразделното - включително и мои колеги артисти, които нямат уважение към словото. И не говоря за диалекти, защото в диалектите няма нищо лошо. Говоря за внимателното говорене, за любовта към думата, към подреждането на изречението, на мисълта."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
