Камен Донев е пред поредната премиера във възходящата си кариера. „Човекът оркестър“ на 22 март се представя пред публиката като режисьор в киното с игралния си пълнометражен филм „Уют“. Комедията е за две приятелски семейства, чиито отношения се разпадат с гръм и трясък, след като едното печели големия джакпот от тотото. Лентата е осъществена без нито един лев от държавната хазна. Сценарият е на Донев и Стоян Радев. В ролите са самият Камен, Стефка Янорова, Албена Колева, Валентин Танев, Захари Бахаров, Ники Сотиров, Ани Пападополу... Камен искаше да снима по повестта на Йордан Йовков "Жътварят", но тъй като не получи подкрепа от НФЦ, избра три свои едноактни пиеси, за да се стигне до "Уют". Темите в смешно-тъжната история са: съдбата, парите, съседите, бъдещето, как живеем, какво даваме, какво искаме, как се разминаваме... Ето какво каза Камен Донев в „Панорама“. „Заглавието "Уют" е с леко тъжен отенък, защото преследването на уюта в България има много измерения и заслужава да се напише голям труд кой как го разбира. В моя филм се занимавам с това, че на някои персонажи не им е уютно - и така продължава животът им, дори след като печелят голям джакпот. Парите идват от нищото, но не променят хората – те си остават същите. Напоследък много се говори за детокс, за това, че организмът трябва да се изчисти. Какво предлагат рекламите по телевизиите - първо да се наядеш, после да глътнеш някакво хапче, за да нямаш газове, след това идва ред на вагиналните проблеми и на тези, които са свързани с простата. А защо няма детокс за душата, защо се говори само за тялото? Не говорим за душата, срам ни е. Голямото изкуство е, когато разтърсващата драма се сблъска с комедията. Но това простакът няма да го разбере, нито ще го чуе, нито ще го види. Простакът, който погазва законите, този, който чупи пейките по градинките, руши и прави поразии, никога няма да гледа умни предавания по телевизията. Това е голямата трагедия на държавата – едни хората се разбират, но обществото страда от онези, другите. До простака е трудно да се стигне. Простакът слуша гнусна чалга и други извращения. Всичко, което е свързано с пошлотията, е виновно за това. Допуснахме поколенията да се изменят. И това тръгна от поп фолка, който съсипа ценностната система и останахме без морал. Самите ние трябва да сме максимално ревностни, строги, честни и безкомпромисни. Няма нужда да замитаме под килима. Нямаме време да се лъжем. Животът си минава. Моят филм и спектаклите ми дават утешение, карат зрителите да погледнат нещата от различен ъгъл. Но не могат да поправят проблемите. А истинският уют е вътре в нас. Българинът е много чувствителен, има нежна душа. Състрадателен е дълбоко в себе си. Но страшно се дразня, че подражаваме – да сме като европейците, да сме като американците, все да сме като някой си друг. Просто полудявам – от говоренето с „уау“, с повишаването на интонацията... Не мога да си обясня защо българинът, който има такава история, такова минало, такива имена, с които може да направи чудеса – някои българи го правят – вечно трябва да подражава. Вземи доброто от другите, вдъхнови се, но защо трябва да се копипейства... Но не е редно ей така, от популизъм човек да говори глупости. Затова гледам да съм честен, да казвам истината. Колкото мога по-силно – и в очите. Лошото е, че вече не мога да кажа колко хора се радват на Бай Ганьо. Срещам много интелигентни личности, но срещам и много първични хора. Българската мечта е „Да ме видят по телевизията“. Както казвам в едно мое представление, в България се наблюдава явлението „Насран, но на екран“. В това включвам всички простотии – риалити формати и останалото. Казвам го с тъга. Но все пак истинската мечта на българина е да бъде обичан. Защото виждам как се чувстват хората, когато усетят внимание, обич, желанието да ги разбереш“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
