Четвъртък,

Какво казват Лолова, Мутафова и Лили за Парцалев

От: Агенция Стандарт -
A
A
A

Сатирата чества Георги Парцалев – за 95 години от рождението и 30 години след смъртта му. Когато големият актьор умира 10 дни преди 10 ноември 1989-а, Държавна сигурност забранява поклонението, но на Софийските гробища се изсипват хиляди. Да разкажат спомени за вечния дисидент на голямата сцена се качиха колегите му - шефът на трупата Калин Сърменов, Татяна Лолова, Латинка Петрова и Славчо Пеев. „Когато ме назначиха преди 30 години в Сатирата, в чекмеджето, което ми се полагаше в гримьорната, открих лична кореспонденция на Парцалев. Качих се в кабинета на директора и казах: Това е ценно, трябва да се съхрани. Никой не ми обърна внимание и всичко се разпиля. Днес – повече от когато и да било – имаме нужда от паметта за хората, създали този театър“, коментира Калин Сърменов. Георги Тошев, чиято книга „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ за първи път разкрива неизвестни моменти от живота и кариерата на изключителния комедиант, още веднъж акцентира, че без минало няма бъдеще. Татяна Лолова беше категорична – Парцалев е онзи тъжен клоун, който е останал гениален и неразбран. Латинка Петрова припомни случката, в която заради неразумен шофьор автомобилът й заорава в нива и двамата с Парцалев се оказват блокирани на път за представление. „Излязох на шосето и с викове спрях първия камион,  чиято каросерия беше натъпкана с братя цигари. Запитах ги: Искате ли да видите Парцалев? Да-а-а, ревнаха те. Хайде след мен, поведох ги аз. И те не само, че видяха Парцалев, но и изкараха колата на ръце от нивата“. Славчо Пеев пък се върна към студентските години, когато с Климент Денчев се включвали в разни програми с епиграми на Радой Ралин, за да изкарат някой лев. Един ден в Театралната академия дошъл Парцалев, за да им каже, че ще ги приемат в „халтурата“, но повече да не вижда цигари „Слънце“ между пръстите им – и по негови хора им пратил цели пакети с „Марлборо“ и „Лъки страйк“. Публиката се наслади и на документалния филм на Георги Тошев „Рицарят на смеха“. В него най-директна и безцеремонна, както винаги, е Стоянка Мутафова. „Пацо беше аристократ. Велик актьор и велик човек – за разлика от Калоянчев. Калата беше велик актьор, но като човек – не“.  

В „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ /“Книгомания“/, базирана и върху архива за актьора, предоставен на Тошев от Борис Цацов, има и 300 снимки, много от които се публикуват за първи път.  Не по-малко знакови са откъси от досието му в Държавна сигурност, доказващи, че Парцалев никога не се подава на каквито и да били манипулации. „Донос на Агент Самуил: Опитах се веднъж да проведа разговор с Парцалев на политическа тема, но той много умело отклони разговора. Изобщо мълчалив. Обажда се много рядко. И винаги остро и жлъчно.“  В постоянен фокус са и отношенията му с мъжете. Иван Келиванов, близък от детството, споделя, че Парцалев е смятал да се жени за известна диригентка. Вероятно за да има дама интелектуалка до себе си и за да се спаси от постоянните клюки.  Но Славчо Пеев е категоричен: „В театъра никога не си позволи да парадира със своята сексуалност или да се закача с някого“. Икономът му Петър Брезицки допълва: „Никога околo него по мое време не са се въртели каквито и да е момченца. С мен той се държеше като със син. Като с най-добрия си приятел. Никакви помисли. И много съм се дразнил от всичко, което се изписа в жълтата преса, „последния мъж на Парцалев“, какви ли не глупости чух през тези 30 години, откакто го няма“. „Усещах, че иска да сподели своята тайна. Беше самотен. Джентълмен. Не познавам много като него. Не ме е занимавал с глупости – битовизми, лични истории. Знам, че много му тежеше, че не е като другите – като повечето. Но беше повече мъж от много „истински“ мъже“, разказва приживе Стоянка Мутафова.  Латинка Петрова, която е до него в Правителствена болница, откъдето той и поема към рая, споделя дискретно: „Много е интимно това, което знам, но той беше ощетен от природата. Мълчеше на тази тема. Всичко ми разказа… Той нямаше любов, не срещна човека, с когото да е щастлив… Светът не се гневи на това нещо… Хората отиваха при него заради парите, заради името му… Той не можа да повярва в истинската тръпка, не изпита истинската любов“.

За Лили Иванова той е „Етичен, талантлив, щедър. Никога не съм го чула да коментира другите. Шегуваше се само със собствените си недостатъци. Беше наблюдателен и чувствителен. Не му беше лесно, защото знаеше, че другарите не му прощаваха таланта и това, че е различен от тях“. Той пък казва за нея през 1975 година:  „Тя ме разбира без думи. Има чувство за хумор и е много концентрирана върху работата си. Няма приятели, защото също като мен е била често предавана. Но Лили е прекрасен и щедър човек. Караме се само за това кой да плати сметката, но тя не пие алкохол и яде малко като врабче. Така че я надвивах в тази битка с келнерите“. По това време и двамата са забравили как през 1968-а тя му се сърди заради някакво участие. 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички