Фото Божидар Марков
След като Валентин Ганев вече години наред събира възторжена публика със своя контрабас в Народния театър, а Антони Дончев свири на пиано в „Капитал/на/ грешка“ на Иван Панталеев, сега професор Анатоли Кръстев гастролира при академиците в „Какво да правим с виолончелото“ – новия спектакъл на академиците. Николай Поляков е режисьор на текста от Матей Вишниек, а в ролите са Марин Янев, Валентин Танев и Снежина Петрова. Румънецът от френската школа на световната драматургия през 1977 година като студент по философия в Букурещкия университет започва да пише екзистенциални и антикомунистически пиеси на езоповски език за театъра, които се разпространяват нелегално чрез машинописни преписи из литературните среди и са строго забранени за сцената. Чете ги пред приятели и в литературен кръжок, който след време е разтурен от властите. Една от пиесите - „Коне на прозореца”, все пак успява да стигне до генерална репетиция, но ден преди премиерата е забранена. През 1987-а Вишниек емигрира във Франция, където живее и до днес.
Сега пиесите на Вишниек се играят по цял свят от Чили до Токио и Мелбърн. На негово име се организират фестивали в Авиньон, Токио и Москва, а в Сучава, Румъния вече има театър „Матей Вишниек”. Ето какво казва неговият преводач Огнян Стамболиев. „Както за Шекспир, така и за Вишниек, „целият свят е сцена”. В случая, по-точно „цирк”. Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света текстове: „Дребна работа за стар клоун”, „Три нощи с Мадокс”, „Какво да правим с виолончелото?”. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в много от тези пиеси, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната проза на непознатия у нас румънски авангардист Урмуз, който всъщност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по удивително хармоничен начин иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Някои критици определят театъра му като „фрагментарен”, други като „поетичен” и „свърхчувствителен”, трети като „пост-психологически”. Всичко това е вярно, но най-точно е да се каже, че е кръвно свързан с ужасите на екзистенцията и въпреки влиянията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е определено новаторски, оригинален. „Хуморът, казва Матей Вишниек, за мен винаги има две лица. Първото, което те кара да се смееш, и второто, чието лице е скрито. То може да те разплаче. В моите пиеси предлагам полет над черния хумор. А смехът винаги има ефекта на бумеранг. Нужна ти е смелост, за да го приемеш. Защото когато се смееш на другия, не усещаш, че се смееш и на себе си...”
Автор е и на пет романа. Бих казал, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма реализъм. Всъщност Матей Вишниек е автор само на един „реалистичен текст” - дисертацията си на тема: „Съпротивата чрез културата в страните на Източна Европа”.
Днес името на Матей Вишниек присъства в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по цял свят - от Аржентина до Япония. Поставян е дори в Турция и Иран. Не знам точния брой на пиесите на Вишниек - той е изключително плодовит, роден драматург. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на големите театрални фестивали: Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на редица престижни международни награди. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката автори. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите му: „Паника в Града на светлините”, „Господин К. на свобода” и „Планираният хаос”, сборник с негови стихове „Град с един-единствен жител”, както подборка с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта”. Критиката неслучайно и напълно справедливо го определи като „новият Йонеско”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
