Кой и с какви цели е построил огромната крепост над пристанището на Балчик – археологическите проучвания тази година дават на учените по-сигурни отговори. Макар една от най-големите късно антични крепости, в писмените извори няма никакви сведения за името ѝ
Крепостта сама за себе си не може разкаже история. Крепост е всеки по-стабилен зид и не винаги крие минало с битки. Затова археолозите усърдно проучват, какво стои зад стените на балчишките кули.
Една от най-големите късно-антични крепости строени по нашите земи крепости е открита в края на миналия век. Но кой и защо е направил това огромно отбранително съоръжение се изяснява едва сега
"В случая пред нас стоеше един от големите въпроси, когато започвахме проучванията – какъв е характерът на тази крепост", казва д-р Чавдар Кирилов – ръководител на археологическите проучвания, СУ.
След решението на сложен археологически ребус, останките на внушителния комплекс зад крепостта издадоха отговора.
В момента стоим върху нещо, което условно можем да наречем улица. Целият комплекс се характеризира със застрояване, което е еднотипно, по предварително замислен план, огледално разположени навсякъде сгради, с идентични размери. Комплекс, идеално съобразен с крепостната стена", обясни д-р Кирилов.
С други думи – крепостта и сградите са строени по план в края на 5-и, началото на 6-и век. Но няма и следа от град или граждански живот.
"Това е помещение, което условно сме кръстили "Сградата с питосите", по простата причина, че в нея са били разположени 20 хранилищни съда", каза д-р Чавдар Кирилов.
Големите керамични питоси, вкопани в земята са съхранявали жито, зехтин и вино. И тъй като те представляват 90 процента от цялата керамика, означава, че основно са служили за изхранвали много хора. Освен това никъде не се откриват находки, които да говорят за други дейности, за присъствието на жени или деца.
"Всичко подсказва, че имаме масирано присъствие на армия, и то на редовна армия, която е съставена изцяло от мъже. Ако трябва да го преведем на съвременен български език - късноантична казарма", коментира д-р Кирилов.
Така учените решават още един въпрос – дали крепостта не крие зад себе си част от града Дионисополис. Но пък се отваря друга въпросителна. Казармите са с капацитет за 10-20 хиляди войници, които далеч надхвърлят нуждите за отбрана на пристанището и града. Така че, какво прави един толкова голям контингент там?
"Пред нас може би имаме една много важна армейска военна база, чиято задача е да оперира на територията цялата днешна Добруджа. Разбирайте късноантичната провинция малка Скития, която да контролира евентуално движения на хора, включително и вражески нападения, преминаващи през дунавската делта", смята археологът.
Но ако е военна база, какво прави тук, толкова далеч от границата? Защо в един момент армията организирано я напуска? Какво се случва с крепостта след като затихват военните й функции? Археолозите се приближават и до тези отговори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
