С Никола Манев носели цветя на гроба на Едит Пиаф посред нощ
Ангелогласните ще пеят в "Нотр Дам", обеща министърът
Как един бас прати тракийските съкровища в Лувъра. Или как творбите на Роден вместо в парижки склад, се озоваха в София. Тези и други истории разказа културният министър Вежди Рашидов по време на дискусията на "Стандарт" в Пловдив в четвъртък.
Историята за българската изложба в Лувъра започва от заседание в Брюксел, събрало министрите на културата на страните от ЕС. На него Вежди Рашидов ударил рамо на френския си колега Фредерик Митеран, който потърсил подкрепа на идеята си за дигитализация на културно-историческото наследство в Европа.
После Митеран предложил да продължат разговора по темата на приятелска вечеря, на която дошъл и тогавашният шеф на Лувъра Анри Лоарет. Тримата се събрали в известната брюкселска кръчма "Библиотеката".
"Седнахме, вечеряме - и от лаф на лаф аз обяснявам на Лоарет каква държава сме, а той ме пита колко сме богати и къде се намираме. Както и дали сме в Румъния", разказва министърът. Шефът на Лувъра започнал да си хвали шедьоврите, а Рашидов го питал идвал ли е в България. Французинът казал, че не е, а българският министър му рекъл, че у нас има такива шедьоври, с които може да се купи половината Лувър.
"Той ме гледа, а аз му викам - ами, ела да ги видиш. Ако ви питам кой е Владимир Димитров-Майстора, не знаете. Вие си познавате само своите", продължава разказа си Рашидов. Лоарет започнал да го гледа с насмешка, но все пак се поинтересувал дали говори сериозно за пътуване до България. Вежди обяснил, че е напълно сериозен и скоро след това посрещнал шефа на Лувъра в София. Спазил желанието му да не казва на журналистите и му направил три дни тур инкогнито.
Тръгнали от Несебър и Созопол, минали през Котел, Велико Търново и Арбанаси, като навсякъде посещавали музеите и стигнали накрая до мазетата на Националния исторически музей в Бояна. "Разбрахме се - ако нищо не му е харесало, казва ми "наздраве", приключва вечерята и си отиваме. Ако обаче не е така - хванали сме се на бас, много го моля да бъде откровен", разказва българският министър. "Държа ме два часа под напрежение. Мълчи, пие вино и се усмихва - вижда ме, че съм напрегнат. Като дойде десертът, казва: Приятелю, знам, че чакаш, че те изнервих, но искам само две думи да кажа: Ти тази вечер спечели един голям бас. Преживях културен шок и вече имам идеи. Чакам те в Париж. Това беше разговорът ни и нищо повече - един бас, един обикновен бас", описва ситуацията с уредената изложба в националния музей на Франция Вежди Рашидов. За да разсее всякакви съмнения колко е сериозен договорът, припомня, че и други важни събития са станали в неформална обстановка.
"Знаете, че всички световни войни са започвали от леглото - винаги има забъркана жена. И всички мирни договори се подписват на масата. Така стана и при нас - в кръчмата го направихме", казва министърът.
Писмата на султана до Наполеон
Според петгодишния рамков договор България ще представи в Лувъра тракийските съкровища, след това византийското наследство и накрая ислямската култура. До последната експозиция се стигнало, след като Рашидов завел Лоарет в Народнота библиотека "Свети свети Кирил и Методий". "Ние притежаваме най-големия ислямски архив. Тук е цялата кореспонденция на Наполеон със султана. Тук е и целият поход на Наполеон до Египет. Уникални неща, чудовищни. И като видя и това, каза: Искам го", разказва министърът.
Севт III до Мона Лиза
Дълго време самият Рашидов не знаел как точно прочутата творба на Леонардо да Винчи "Мона Лиза" е попаднала във Франция. Научил го по интересен начин. "Един ден, докато бях в Париж, реших да отскоча до Амбоаз. Там, в параклиса "Свети Юбер" в кралския замък, е гробът на Леонардо да Винчи. Така, като художник, много ми се дощя да подишам въздух до великите", разказа министърът. После припомни, че Леонардо идва на преклонна възраст във Франция, носейки картините "Света Анна" и "Мона Лиза".
"До днес пустата Мона Лиза "вкарва" 80 милиона туристи от цял свят. Когато ние се окажем на 15 април там, ще съм много щастлив - защото всички вече ще знаят къде е Севт III. До Мона Лиза", доволен е Вежди.
Лежим върху три култури
"Лежим върху три култури. Гърците - върху Византия, италианците - върху Римската империя, а българинът - върху всички тези пластове и трети отгоре - ислямска култура. Имаме ценности, за които никой не подозира. Това е много страшно. Защо не ни знаят - защото самите ние сме хора с комплекси. Като "Гласът на България" - цял месец нито една българска песен не чух - по-скоро "Гласът на Америка". Не може така. Че аз цял живот слушам хитовете на "Тоника" - всяко гадже с тананикане съм подлъгвал. Срам ли ни е от нашата култура?! Защо аз знам кой е Ван Гог, Дали и Пикасо, а никой не знае Бараците, Златю Бояджиев, Майстора. Те са уникални. По-добри са от експресионистите. Защото ние нямаме желанието да се покажем - от какво ни е страх, не знам. Имаме толкова основание светът да ни опознае и да ни иска", пали се Вежди.
Една прегръдка за Роден
Скулптури и рисунки на великия французин Огюст Роден стигнаха до София миналата година. Вежди урежда експозицията след разговор с шефката на парижкия музей на гения Катрин Шевийо. Първо обсъждали изложба на български скулптори във френската столица. Когато Вежди разбрал, че предстои ремонт - при това четири месеца, през които творбите щели да бъдат на склад - на секундата предложил да гостуват в София.
Шевийо започнала да се дърпа, защото не била идвала в нашата страна. "Един от основоположниците на кубизма във Франция - Жорж Папазов - е наш. Жул Паскин - един от най-продаваните художници - е наш. Кристо - и той е наш. Какво повече?", й рекъл Вежди. Убедил я и тя пристигнала, за да види галерията.
"Дойде Катрин и веднага рече: Роден ще седи тук. Само дето не я разцелувах. Така докарахме Роден в България", спомня си Рашидов.
Ще доведе Ел Греко
Скоро ходих в Испания - искам гостуваща изложба на Ел Греко. Това не е ставало никога, а колекцията е собственост на тяхното министерство на културата. Само един подпис на колегата е достатъчен. Отидох при него и му рекох: Виж, приятелю, дай да свършим тази работа. Ето моята ръка. Седя, седя, гледа ме и ми отговори: Взимай, не мога да ти откажа.
Така става - хората се запознават, пият едно кафе, пият второ - така трябва да направим и със света.
Вкарва "Кукузелите" в "Нотр Дам"
Имам среща с нунция на "Нотр Дам" в Париж. Бях в Палма де Майорка, когато ми звъннаха от френската столица - в събота ще ме приеме. Веднага излетях - с два диска на "Кукузелите" в джоба. Никога в "Нотр Дам" не е имало концерти. Започнах да обяснявам на човека, че моята дипломна работа е за Йоан Кукузел - кой е той, как първи внася нотите по тези земи, че е първият в света композитор, който пише църковни песнопения за хор. Нунция ме изслуша смутено - при тях нямало такъв обичай. Тогава му казах: Да чуем заедно нещо - и ако вие не усетите нищо, аз ви благодаря, че ме приехте и си тръгвам. Влязохме в стая и пуснахме единия диск. Че като почнаха ангелогласните да пеят - страшни! Гледам нунция - в началото седеше спокойно, но по едно време стана от стола и тръгна към "началника". Божествени хора. Нунция слуша десет минути и запита: "Господин министър, тези същите ли ще пеят в "Нотр Дам"?. Отпусна ни 200 билета, а останалите ще бъдат късани в помощ на църквата.
Нощна визита в "Пер лашез"
Една нощ бяхме с Никола Манев в Монпарнас. Пием вино, говорим и през цялото време слушаме Едит Пиаф. Към един часа решихме да занесем на гроба й по едно цвете - все пак ни пя толкова божествено. Отидохме до гробището "Пер лашез" и влязохме през вратичка, която е отворена денонощно. Минахме през гроба на Балзак и там оставихме цвете. Стигнахме до Едит Пиаф. Отдалече видяхме двама млади - подпрели се на паметника и се целуват. Красива гледка. Чакахме 10 минути, за да не им пречим, и тогава се приближихме. Замислих се, че на тези гробища няма нищо страшно, защото всичко е спокойно, красиво.
За последно в политиката
Понеже ми е за последно и в политиката, и като министър - и аз остарявам и се разболявам - ще седна да си правя скулптурки. Защото, откакто има конфликт на интереси, една изложба не мога да направя, а получавам покани. Все едно Антон Дончев да е министър и да не може да пише - аман от този конфликт на интереси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
