Мозайка на птица е редена четири години без прекъсване
През жежкото лято на 2011 година ямболският скулптор Тодор Ялъмов тръгна за Китай. Багажът му се състоеше от една торбичка с няколко длета, шпатоли и друг дребен инвентар. В град Чан Чун (6 млн. жители) му дадоха 2000 долара, преводач, помощник и камара глина. Върна се след два месеца. Доларите бяха изхарчени, благодарствените писма прибрани, инвентарът съхранен. В Китай остана триметрова изящна амфора, в чиято основа завинаги ще остане издълбано неговото име. На пръстите на едната ръка се броят българите, които имат тази чест. Тогава, когато спечели конкурса и бе поканен на симпозиума, художникът бе на 78 години.
Ялъмов е от хората, които не понасят светлината на прожекторите. Край него е тихо, има приятели и хубаво вино. Човек с неговия характер, избрал селото за свой дом, винаги остава в сянката на много шумните и порядъчно бездарни градски гении. Тези дни обаче нещо притесни завистниците му. Ялъмов нареди 78 работи в ямболската галерия "Жорж Папазов" и направо ги шашна. Рисунки, скулптурни портрети, мозайки, дърворезба, не всеки художник може да борави с толкова много и различни материали. И то по такъв съвършен начин. Една от мозайките с форма на красива птица е правена от хиляди цветни квадратни камъчета, дялани, цепени, шлифовани едно по едно. Работата е продължава четири години. Същото е с красивата пеперуда феерично разперила криле.
Тодор Ялъмов е роден в Елхово през 1933 г. По него време в градчето нямало дипломиран художник, но то като че ли не страдало много от този факт. Учители по математика, например, преподавали рисуване, а бояджиите изографисвали плакатите пред киното. Два пъти седмично за всеки нов филм. Малкият Тодор пък рисувал стенвестници, възрожденци, Ленин и Сталин. Героите на тогавашното време. По някое време неуморният театрал Стойчо Стойчев му възложил да прави декорите на елитната му самодейна трупа. Едно момче не пропускало репетиция и блестяло на сцената като звезда: Велко Кънев. Скоро за Ялъмов вече започнали да говорят като за художник, което в Елхово не значело кой знае какво. Признанието дошло, след като заменил бояджиите на филмовите плакати. Приятел му предложил да кандидатстват висше. Нямал такива амбиции. Тръгнал повече заради компанията. След броени дни вече бил студент от първия випуск на специалността изобразително изкуство в университета във Велико Търново.
Мълчаливецът проф. Михаил Кац, пребродил света и кой знае как попаднал в България, бил първият истински учител на елховлията. Имах късмета да срещна този интересен човек и страхотен педагог. Тъжното е, че бе за кратко, казва Ялъмов. Няколко месеца след началото на семестъра професорът почива. Блестящият портрет, който ученикът е направил на учител си обаче, възхищава и до днес всички, които го видят. Бронзовото пано, наречено "Маските на Велко" показват големия актьор в шест различни състояния. Едно истинско бижу, достойно да краси както читалището в Елхово, така и Народния театър, в който Велко Кънев остави сърцето си.
Една мащабна творба събрала първите три букви от родната азбука, даде повод на критиците да обвинят автора им в конюнктурщина. По-простичко казано. Ето на, продаде се на партиите. Ялъмов се усмихва. АБВ са първите букви на родната азбука. Правил ги е преди двадесет години с ясното съзнание, че трябва да ги има във всяко училище.
Професорите Иван Славов и Жечо Атанасов, авторът на "Осъдени души" Митко Щерев и още поне десетина видни ямболци са застинали в бронз изпод ръцете на Тодор Ялъмов. Издялан от гранит е Майстора, възрожденци и поборници. Повечето от тези забележителни произведения авторът вече подари на градската галерия, жест, на който ще се радват и поколенията.
Следва го армия от ученици
Поне сто архитекти и 30 художници, образовали се през последните двадесетина година, ще посочат като свой учител Тодор Ялъмов. Повече от две десетилетия той води школа по изобразително изкуство към читалище "Съгласие" Ямбол. Всяка събота залата се е пълнела с деца, амбицирани да изкачат висините на изкуството. Седнали на стола, краката на най-малките дори не стигали до земята. Някои идвали чак от Бургас, други - от Айтос. Понякога броят им надвишавал сто. Известната столична педагожка Сузи Аранова казвала за младите таланти: Ялъмов ги шлайфа, аз ги шлифовам.
И днес елитната армия културоведи нито за миг не забравя учителя си. Обаждат се винаги, независимо в коя точка на света са, радва се Ялъмов.
Кирил Йорданов е художник в САЩ, зад океана е и резбарят Иван Пазламачев, Руслан Стойчев е във Виена, а Динко Динев завърши архитектура, а днес е митрополит Серафим. На всеки от тях съм дал по нещо, сигурен е учителят. - Сигурно затова си спомнят за мен, обаждат ми се. И ми благодарят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
