Фарук Шехич лекува душата си със спомени от детството и писане
"Книга за Уна" ("Ера", превод Русанка Ляпова) е роман изповед за човек, борещ се с травмата, причинена от войната в Босна и Херцеговина между 1992 г. и 1995 г., но и роман за паметта и непокварените спомени от детството. Когато избухва войната, Фарук Шехич е едва на 22 и следва ветеринарна медицина. Той доброволно се присъединява към армията на своята страна и се включва във военните действия. Но след края им ветеранът трябва да намери начин да се приспособи към мирния живот, да намери лекарство за душевната болка. Шехич открива два спасителни пояса - спомените от детството и писането като терапия. Резултатът е, че авторът умело сплита двете нишки на книгата и противопоставя ужасите и абсурда на войната на невинността и мирния живот "преди". За разлика от други литературни произведения, посветени на разпадането на Югославия, Шехич заобикаля бойното поле, куршумите и окопите и представя метафорично войната чрез природата около река Уна. "Беше логично в началото да се върна там, откъдето сме дошли. Във водата, от която сме създадени", казва писателят.
Главният герой в романа се опитва да започне наново живота си в разрушената страна след края на конфликта. Но подобно на текста той е раздвоен в същността си: едновременно ветеран и поет. Понякога успява да събере парчетата на разбития си живот, но понякога това му убягва. Той иска да е и архивист, и хроникьор на миналото, за да има възможност да го построи отново. И с помощта на спомените да разбере кой е и да намери изход от емоционалния лабиринт, в който е затворен. А Уна се превръща в огледалото, отразяващо подсъзнателния свят на героя.
Разпадът на Югославия е вдъхновил много творци през последните две десетилетия. Но един от най-талантливите сред тях е Фарук Шехич - част от плеядата ярки представители на така нареченото "прегазено поколение". Книгите му са преведени на английски, немски, български, македонски, френски език. "Книга за Уна" е дебютният роман на журналиста от Сараево, който му донесе и наградата на ЕС за литература през 2013-а.
Работещите момичета се завръщат
"Игри на властта" ("Хермес") на известната британска авторка на чиклит романи Луиз Бегшоу е продължение на бестселъра "Работещи момичета". Двайсет години по-късно Роуина и Топаз все още са на върха на кариерите си. Първата е музикален продуцент, превърнал се в легенда. Другата е многоуважаван изпълнителен директор на едно от най-популярните модни списания. Загърбили миналото, двете най-добри приятелки са щастливо омъжени и се наслаждават на живота си.
Кризата обаче не подминава музикалния бизнес и изведнъж компанията на Роуина се оказва на ръба на фалита. Тя прави всичко по силите си, за да я спаси, преди да е станало прекалено късно. Топаз също се намира в труден период от живота си. Съпругът й - Джо, я изоставя заради млада и красива актриса, а продажбите на списанието й достигат рекордно ниски нива.
Двете се връщат към корените си и отново изпитват наслада от работата и неистово желание за успех.
Владко Панайотов разказва за срещата на две хилядолетия
Разговори с политици, които определят съдбата на света, срещи с хора на изкуството, спорта, науката и изключително пъстри разкази за места на няколко континента... Всичко това ще откриете в новата книга на чл.кор. проф. Владко Панайотов, един от 18-те първи български евродепутати. В "Срещата на две хилядолетия през моя поглед" големият учен с огромен принос в областта на опазването на околната среда и борбата с глобалното затопляне показва на читателя своята малко позната страна: майстор на саксофона, бивш боксьор, талантлив писател. В книгата, която вече е на пазара с клеймото на издателство "Захарий Стоянов", ще намерите уникални снимки - от Китайската стена през кулоарите на Европарламента до кактусите, от които се прави текила. Тази книга сякаш не е писана, а изговорена на глас, казва в рецензията си акад. Антон Дончев.
Ванга казва истината, Айнщайн греши
В книгата си "Законите на един дървен шоп за устройството на природата и на човека и законът за стареенето" Генади Григоров дефинира основните постулати от битието. Авторът сравнява написаното в Библията и казаното от Ванга и А. Айнщайн с натрупаните експериментални знания, факти и опит.
Оказва се, че "необразованата и неука", както казват някои, Ванга знае много повече за устройството на природата и на човека от Айнщайн. Пророчицата от Рупите казва истината, докато създателят на Теорията на относителността греши. Тези закони подлежат на опитна проверка и многократно са били проверени в живота, така че никой никога не може да ги отрече. Най-важното за един човек е да бъде физически и духовно здрав и силен. Тази цел не може да бъде постигната, ако хората не знаят и не спазват законите за устройството на природата и на човека и закона за стареенето. Защото тяхното неспазване винаги и задължително води до наказание - съответната болест.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
