Васил Найденов направи лични признания пред Десислава Банова-Плевнелиева навръх 72-рия си рожден ден.
"Майка ми беше оперна певица. При нас идваха на купони диригенти от операта. Наблюдавах. Попивах. И така започнах да свиря, после бях частен ученик на професионалната гимназия. Имах щастие мой съученик да бъде Андрей Дреников, брат на имения пианист Иван Дреников. Заради такива хора се научих да уважавам много труда на сериозните музиканти", сподели Найденов.
"Не познавам баща си. Той дойде един ден в цирка, дойде в гримьорната и каза: "Аз съм баща ти!". Грехота е така да се говори, но той не ме е отгледал. Простил съм му. Майка ми беше един горд човек, музикант, а музикантите сме чешити - когато обичаме - обичаме, когато мразим - мразим", категоричен бе певецът.
"Аз не съм труден. Човек трябва да разбира от аранжименти, малко от поезия, да има вкус - да знае да подбере песента и да я разпознае, ако не е за него. От тази гледна точка съм труден, защото се бъркам в много неща. Иначе не съм труден", заяви Кеца по адрес на хората, с които е работил през годините, които са единодушни, че се работи трудно с него.
Певецът коментира и изказването на Ицо Хазарта от парламентарната трибуна относно дискусията за квотите за повече българска музика в родния ефир: "Човекът е ял хляб от моя песен, с която навремето те, като група, станаха донякъде известни. Но това е въпрос на поглед, на парламентарни позиции, от които аз не разбирам много. С Богдана (Богдана Карадочева, б.а.) така и не влязохме в партия, защото се забавлявахме. Иначе цялото ядро на СДС ни бяха приятели, но предпочетохме да не ставаме партийни работници, защото човек си тежи на мястото с това, което прави. Колкото до това кое е нужно и кое - не, пазарът сам ще отсее, каквото трябва и което има стойност. Хората не са толкова глупави, каквото и да им се говори. Ако нещо не те докосне, не го започниш, няма как да стане. Никакви номинации и награди не вършат работа".
От началото на войната в Украйна Найденов все още не се е чувал с големите си приятели Алла Пугачова и Филип Киркоров: "Тази война промени много, нещата станаха по-екстремни. Понякога, за съжаление, не страдат тези, които създават, независимо от коя страна, а страдат обикновените хора. По-страшно от войната няма, но този цинизъм, който създават политиците, е още по-отвратителното. Не може в 21 век да се връщаме в Средновековието...".
На въпрос за какво съжалява в живота си, легендарният певец отговори: „Може би не си е заслужавало да бъда толкова емоционален. Понякога по-емоционалните хора хвърляме излишна енергия в неща, в които няма смисъл”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
