Убива ли войната мечтите? Не - доказва го една изложба в центъра на София. Която оборва и най-черните статистики. А те наистина плашат. През март сирийската епопея навлиза в четвъртата си година. Според ООН, това е най-тежката и бързо разрастваща се хуманитарна криза от Втората световна война насам. 2,3 млн. сирийци са бежанци в съседни страни, 7 млн. са вътрешно разселени, а 11 млн. имат спешна нужда от хуманитарна помощ. 1,3 млн. домове са тотално или частично разрушени. А в 5-милионния Алепо например са останали едва 10 лекари от общо 3а700 преди конфликта. Повечето от тях са избягали, задържани са или са убити. И тази черна картина е налице при условие, че кризата все още не е приключила и никой не може да прогнозира кога ще утихне. А бедстващите и гладни жертви на войната
не възлагат големи надежди на "Женева II"
свиканата преди дни мирна конференция .
Най-потърпевши от сирийския апокалипсис са децата. Половината от бегълците от режима на Асад всъщност са малчугани. А изложбата "Имам си една мечта" ни показва техните лица. На 16 януари 2014 г. в Центъра за култура и дебат "Червената къща" в София журналистът Нидал Хлайф и фотографът Илка Антонова подредиха техните истории в 50 снимки. Под всяка малките герои разказват своята мечта. Идеята за изложбата, подкрепена от УНИЦЕФ, се ражда покрай многобройните обиколки на Хлайф из бежанските лагери в София, Харманли и Свиленград. Снимките са заснети в центровете в столицата преди 3 месеца - във "Враждебна", "Овча Купел" и "Военна рампа". "Мечтите на сирийските деца са същите като на българските - имат нужда от дом, игри, грижа, внимание, любов", разкрива колегата журналист. Най-голямата им драма е, че трудно са адаптират - затова и изложбата иска да сложи проблемите им във фокуса на обществото. В България например от около 2000 сирийски деца под 16 г. възраст
едва 65 посещават общински училища
през настоящата учебна година. "Снимките са с акцент върху лицата, за да ни покажат човешката страна на трагедията в Сирия и че тези деца не са просто цифри. Те трябва да се адаптират към непознатата за тях среда и да се борят със своите болезнени спомени от войната", разказва Хлайф. Лицата на тези малки герои можете да видите в "Червената къща" до 13 февруари 2014 г. A "Стандарт" избра да ви покаже четирима от тях - Фатма, Лана, Сандра и Хазах.
Искат да станат лекари и адвокати
Нидал Хлайф
- За какво мечтаят децата бежанци у нас, г-н Хлайф?
- Едно от децата иска да стане майстор на играчки, защото, когато е било на 7 годинки, се е счупила любимата му играчка и много се е натъжило. Тогава обаче баща му я е поправил и хлапето е решило, че иска, щом порасне, и то да поправя играчките на децата, за да не са тъжни. Момиченце няма дъска за писане и мечтае да има хубаво бюро, а друго иска да стане арабска принцеса. Професията лекар и адвокат е също сред мечтите на децата бежанци, за да помагат на хлапета като тях.
- Вие имате ли любима снимка от изложбата?
- Да, снимка на две 9-годишни момиченца, на която се смеят толкова хубаво. Едната от тях иска да стане фризьорка, а другата - двете да останат завинаги толкова добри приятелки.
- Защо да посетим "Имам си една мечта"?
- Мисля, че никой родител не желае децата му да търпят такива лишения, каквито понасят тези хлапета. Изложбата има посетители всекидневно, защото чрез нея ние не говорим за политика, а за човешката страна на проблема.
Дано отворим сърцата си
Илка Антонова
- Илка, защо се включихте във фотоизложбата
- Идеята за нея е на Нидал Хлайф, той ми предложи и веднага се съгласих, защото ми хареса каузата - да покажем, че сирийските деца са като всички останали и имат своите мечти, че трябва да бъдем по-толерантни към тях.
- Какви истории ни разказват фотосите?
- Показват какво децата бежанци искат да направят, какво мечтаят да постигнат. Повечето от тях желаят да помагат на другите хора.
- Коя е вашата любима снимка от фотоизложбата?
- Най-любима ми е снимката, на която две момиченца си играят, като едното прави плитка на другото и са широко усмихнати. Те изглеждат много безгрижни и жизнерадостни на фотоса и затова той ми носи силен емоционален заряд.
- Какви чувства ще породят фотосите у посетителите според вас?
- Надявам се снимките да докоснат сърцата на повече хора и те да се замислят за тези деца, за това, през което са преминали, и да бъдат по-толерантни към тях. Дано да отворят сърцата си и да видят децата бежанци по различен начин, каквато е и идеята на изложбата.
- Защо да посетим "Имам си една мечта"?
- Дано повече хора да посетят нашата изложба, за да видят усмивките на лицата на тези деца и да се запознаят с мечтите и желанията им. Засега се радваме на интерес към нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
