Непубликувани досега у нас разкази на Ерих Мария Ремарк излизат тази седмица със заглавие "Врагът" ("Сиела").
Историите, станали след края на Първата световна война, се появяват за първи път през 1930-31 г. в американското списание "Колиърс" и чак 60 години по-късно - на немски. Критиката ги възприема като продължение на романа "На Западния фронт нищо ново" (1928) и прелюдия към следващия - "Обратен път" (1930). Всички те имат обща тема - стигмата на войната, проличала години по-късно чрез драматичните промени у хората.
Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Йозеф Тидеман, погребан жив по време на битките, но останал физически невредим, изпада в дългогодишен ступор. Чак когато жена му го завежда на фронта и така връща травмата от преживяното, настъпва облекчение. Ремарк желае да освободи читателите си от кошмара и да превърне ужаса в ново съзнание. "Никога повече" е неговият девиз.
"Винаги съм смятал, че всеки човек е против войната. Докато не открих, че има и такива, които са за нея, особено онези, които не трябва да участват", изповядва писателят. "Какъв късмет за германския народ, че в най-страшните си времена, когато светът е виждал в него световния враг, е разполагал с литератори като Ерих Мария Ремарк. Той, макар и в изгнание, е бил приятел на целия свят", пише Херман Кестен.
След като националсоциалистите отнемат на Ремарк немското гражданство, той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и Марлене Дитрих, с която си пишат невероятни писма в продължение на години. През 1947 г. Ремарк получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970-а. Умира на 72 в Локарно. Но е положен в гробището на съседното градче Ронко, край езерото Маджоре - до жена си, холивудската актриса Полет Годар, една от съпругите на Чарли Чаплин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
