В „Зеленото ухо. Незавършеният роман на една студентка“, том 6 от съчиненията на Любен Дилов /“Ентусиаст“/, четем произведения от различни години. Големият писател представя възгледите си за удобните богове, които човечеството си създава. Колкото и да са страшни, основната им задача е да правят греховете човешки още по-сладки. Сред посланията му е и този - дори и да разполагаш със собствена машина на времето, времето за любов никога не стига. Парадокс, непровидян дори и от Айнщайн. „Зеленото ухо“ е преведена на повече от 15 езика и включена в 9 антологии на съвременната световна фантастика. Още с първото си издание „Незавършеният роман на една студентка“ става любим на академичната младеж.
Любен Дилов (1927–2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989-а вадят от „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
