София. Тоталният артист Иво Димчев откри за софийската публика своето ново арт пространство, наречено MOZEI, с изложба на свои визуални творби.
В България Димчев е известен най-вече с танцови и сценични пърформанси, в които предизвиква границите между артиста и зрителя, между изкуството и живота, между личното и сценичното. От години твори между София, Брюксел, Виена, Ню Йорк, като играе, пее, танцува, пише, рисува, снима. В творбите му личи смелостта да извадиш всичко от подсъзнанието си и да го претвориш, да го интерпретираш, да го погледнеш в очите и да го покажеш на околните такова, каквото е, без страх, без прикриване и "привеждане в приличен вид".
Иво Димчев взима кича и го правръща в не-кич, в коментар на ежедневната култура, в нов поглед върху обекти и явления, за които рядко се замисляме. Изкуството му е без претенция и именно това го прави високо. Той рядко говори за концепции и грандиозни внушения, но те са ясно видими както в пърформансите и вокалните му импровизации, така и във визуалните му творби, които са изложени в MOZEI.
Там намират място големи платна до миниатюри, до парче балатум, ползвано за подложка при рисуването. Кой определя кой къс материя с бои върху него е изкуство и кои е утилитарна вещ?
Набиват се на очи препарираните животни – едно опаковано в найлонов чувал и скоч, друго залято с боя, птица, прикована към картина. Споменът за някои домове, „декорирани" с таксидермични катерици, белки и кълвачи или глави на елени и глигани изплува от кътчето на съзнанието, където е бил изтласкан, и донася новото разбиране – сами по себе си тези мъртви кожи със стъклени очи не могат да станат по-ужасни, ако ги залеем с боя или накичим с панделки.
В твърди статуи са превърнати също плюшени играчки и кукли – тези немигащи кукли, породили не един кошмар на поколения деца, сега са безопасно неподвижни под бронза, защитаващ ни от стъклените им погледи. Картинките с анимационни герои, висящи в детските стаи, са не по-малко гротескни от фотография на мъж с перука в рамка от хавайски гирлянди, осъзнава младият родител, току-що сблъскал се с абсурдността на образите, продавани да радват децата.
Проблематиката на битовия кич се задава сама от фотографиите на фона на обикновени стаи, с прилежащите им пердета, покривчици, чаши на цветчета и отоплителни радиатори.
Бившите тоалетни на помещението са отделени за видео прожекции на най-известните спектакли на Иво Димчев, като всеки екран е разположен в отделна кабинка, а зрителите са принудени да надничат воайорски и да се изчакват на опашка.
Обектите в изложбата поставят във витрина под ярко осветление концепции, с които сме толкова свикнали, че от поколения назад не сме ги поставяли под въпрос.
Неозаглавената изложба на Иво Димчев може да се види до 27 ноември 2014 г. в MOZEI, на бул. "Сливница" 178 в София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
