Културата е натикана в най-гадния ъгъл на задния двор, мотивира се актьорът, който все по-често режисира
София. Ивайло Христов отказа да приеме своя "Аскеер", който дългогодишните му "щатни" колеги от военната трупа му присъдиха заради неговия Коулмън в "Самотният Запад" в "199". "Пожелавам на добър час на моя син, който днес е абитуриент. Благодаря на всички, но тази награда няма да я взема. Защото не съм съгласен духовността, културата и изкуството да бъдат натикани в най-гадния ъгъл на задния двор. Не мога да го направя заради тези, които са тук, и заради онези, които вече ги няма", мотивира се актьорът, който напоследък все по-често поставя. Дори врялата и кипяла в какви ли не ситуации отколешна бунтарка Илка Зафирова, която трябваше да му връчи войника на Чапа, остана безмълвна - поне на сцената. Залата избухна в овации, а самият министър Петър Стоянович се усмихваше с разбиране. В ложите бяха още зам.министърът на отбраната Иван Иванов, Вежди Рашидов, Милен Стаматов, представител на основния спонсор "Евробет", Вяра Анкова, Радослав Янкулов.
Ивайло по навик изправя на нокти Армията. Преди време той я напусна, за да създаде Модерен театър, но проектът се провали заради липса на пари. Христов спечели "Аскеер"-а за водеща роля в конкуренция с партньора си в "Самотния Запад" Малин Кръстев и Владимир Пенев като Арпагон в "Скъперникът". Ивайло се оказа замесен и като режисьор в номинациите – Валери Йорданов беше удостоен с "поддържащ" "Аскеер" за Хауи в "Заешка дупка" отново в "199". Актьорът обаче не можа да изживее пълноценно радостта си, защото точно в този момент играеше "Хъшове" в Народния. На 24-та церемония, този път на самия 24 май, всички отново се питаха трябва ли да има представления, когато гилдията празнува заради "Аскеери" и "Икари". Пред публиката излезе дъщерята на Валери и каза: "Татко ми поръча да благодаря на Мастера". Първа сред дамите с водещи партии беше класирана Александра Василева за нейната Геше Готфрид в "Свобода в Бремен". Тя благодари на дъщеря си Арлина, кръстена на дядо си Арлин Антонов, и на Павел Васев, шефа на Народния. Именно той пък беше одумван преди премиерата на мракобесническата пиеса на Райнер Вернер Фасбиндер заради включването на проекта в афиша на академиците, тъй като Григор Антонов, съпругът на Василева, е съветник на президента Плевнелиев. За поддържаща роля беше отличена Ирини Жамбонас за героинята си адашка в "Заминавам" в "Зад канала". Най-горещите овации тя получи от колегите си Александър Кадиев и Мартин Гяуров – и двамата с номинации, много елегантни и с любимите си жени Таня и Йоанна Темелкова. Бойко Кръстанов се смути, когато излезе, за да прибере "Аскеер"-а за изгряваща звезда като Гичо във "Възвишение" в Пловдив . "Трудно ми е да кажа нещо смислено, а и има шампионска лига", пошегува се той.
За режисьор номер едно отново беше обявен Стефан Москов за "Професия: Лъжец" във Варна. "Скъпи съучастници, но не в изкуството, а в първородния грях, аз съм наясно, че е по-лесно да получа "Оскар", отколкото "Аскеер", затова съм подготвил речта си на английски. Гласувайте за мен на "осемнайсет нула шест, делено на седем", подхвана поредната си ирония той още в загряващия клип. Пак в него призна, че старите му приятели Митьо Еленов и Рози Михайлова рекли: "Не сме предполагали, че темите от твойте "Метаморфози" от преди 25 години в Смолян ще бъдат все така актуални". "Всъщност става дума за съветското присъствие в България. Продължавам да се занимавам с лъжата в нашата нация, история и политика", поясни Теди във видеото. После, вече на живо, излезе под овациите на гилдията, за да си прибере поредния приз, като преди това не пропусна да целуне ръка на красивата Радина Кърджилова. "Понеже днес е празник, ще направя нещо по стара традиция от времето на хан Крум", рече Москов, свали каската на войника и го надигна, все едно, че отпива от черепа на Никифор. "Израснал съм в театъра. Майка ми беше лекарка в Младежкия и понеже се страхувах да остана сам вкъщи, гледах наред, докато тя беше дежурна. Така че познавам всички тъпи и добри пиеси. Най-важно за мен обаче е, че имах честта да бъда в първия клас на Юлия Огнянова. Бяхме заедно с Лео Капон". Варненската трупа триумфира и заради още една статуетка – за Петя Диманова, сътворила музиката в "Канкун" / "Нищо не знам, всичко е интуиция", застрахова се тя/. За най-добри костюми беше наградена Елица Георгиева за своите скафандри във "Фотоапарати" във "Възраждане".
За представление на годината беше провъзгласено "Ромео и Жулиета" на Петринел Гочев в Габрово. "Обвиниха ме, че нямало любов. Така е – героите разравят земята, за да се домогнат до нея. Всичко се случва в продължение на седем дни – за толкова е сътворен светът", беше лаконичен режисьорът, който има диплома и от Художествената академия. За сценографията в неговата версия пък "Аскеер" прибра Юлияна Войкова-Найман. При авторите на пиеси спечели Оля Стоянова с "Покана за вечеря" в театър "София". "Езикът е машина за производство на смисъл. Малко истина няма да навреди. Обичам да смесвам комедията и трагедията. Всеки добър текст трябва да се опитва да бъде добра драматургия", не се поколеба тя. Конкуренцията във вече 10-годишната категория беше оспорвана, тъй като в топ три, естествено, фигурираше "Хората от Оз" на Яна Борисова, вече с "Икар". /"В пиесите си говоря за онези неща, за които ме е срам да говоря в живота. Те са като дълго любовно писмо без адресат", категорична е тя./ Неслучайно Георги Лозанов, който връчваше войника на Чапа, сподели: "Театърът самонадеяно се опитва да забрави, че всичко започва от текста – той е на входа и на изхода. Така че ние, които четем и оценяваме, се чувстваме малко като портиери", пошегува се той.
Залата не спести аплодисментите си за големите артисти, които си отидоха през последната година. Клиповете провокираха откровени сълзи. Димитър Гочев отново припомни, че идва от долното течение на Марица, че репетицията е неговата родина и че никой жив не бива да забравя своите мъртви. Джоко Росич се обясни в любов на дузина езици, но каза, че най-велико звучи "обичам те" на български. Рангел Вълчанов беше млад, красив и неповторим, дърпайки "Лачените обувки на незнайния войн". Водещият Веселин Ранков се включи на финала на тъжната част: "Миналата седмица си тръгна още една театрална душа - Венцеслав Кисьов, прекрасен актьор и приятел, добър човек, от когото винаги имаше какво да научиш. Той оставя следа, ще ни липсва".
Всички станаха на крака още веднъж, когато под прожекторите излезе професор Надежда Сейкова, научила на театър актьори и режисьори от 18 випуска в Академията, и режисирала 112 спектакли. Тя пристъпи като в храм, докато около нея пееха закачлива версия на суперхита на Атанас Косев и Борис Годжунов "Надежда". Жрицата на Мелпомена получи "Аскеер" за цялостния си принос в изкуството.
"Тетърът е мисия. Трябва да раздадеш любов, за да получиш. Ако младите търсят само аплодисментите, няма да отидат далеч. На 24 май благодаря на тези, които са били мои учители. На 5 гледах първото представление в живота си в читалището в Берковица. После ходех на театър в Шумен, а на 17 вече бях студентка – при мъдреца Боян Дановски и при ренесансовия човек Стефан Сърчаджиев. Учех се не само от тях, а и от любимите си колеги, между които бяха Рангел, Вили Цанков, Апостол Карамитев. Тук виждам Асен Шопов, на когото бях асистентка. В това страшно време на раздели, политически битки, катаклизми и неразумие нека театърът да пребъде, за да обедини нацията". 24-та поред церемония на "Аскеерите" беше режисирана от Диана Добрева. Актьорите танцуваха, докато изпълняваха световни парчета с български и тематични за вечерта текстове. Както винаги, финалът беше поставен с "Върви, народе, възродени...".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
