Ивайло Герасков конкурира Ричард Гиър във „Вечерята“ – постановката на Пламен Марков в театър „София“ по преведения на 55 езика едноименен роман на Херман Кох, чиято история ни е позната и от кинохита на Орен Муверман, получил номинация за „Златна мечка“. Страстите са библейски – четирима родители искат или не искат да поемат греховете на децата си. Герасков е политик, който е във вихъра на своята предизборна кампания, целяща да го изведе на върха. Неслучайно името на министър-председателя, който му звъни по телефона и чието място иска да заеме, излиза на дисплея като „Бог“. Дария Симеонова е неговата втора съпруга, чиито социално коректен проект е отглеждането на осиновено момиче от Африка. Проблемът обаче е, че синът в семейството доста расистки не може да диша сестра си. Михаил Милчев е братът – преподавател по история, уволнен заради нежеланието си да приеме и тиражира клишетата от учебниците и съответно - изхвърлен от системата. Лилия Маравиля е жена му, която крие всичко от него, защото я е страх от гнева му. А под „всичко“ се разбира фриволното поведение на дъщеря им и братовчед й, които тероризират клошарите – най-вече афроамериканците. Пламен Манасиев е сервилният собственик на ресторанта, където се случва вечерята, на която всеки иска да плати сметката и бакшиша, за да се чувства свободен в действията си. Пламен Марков завърта дилемите около така наречния Бедуински морал – символ на изключителния релативизъм в етичните правила. Неговите принципи са базирани върху два въпроса към жителите на Сахара: „Какво е лошо?“ с отговор „Съседът да ми открадне камилата“ и „Какво е добро?“ с отговор „Аз да открадна камилата на съседа.“ „Великият Фейсбук възроди това понятие и сега можеш веднага да „разфрендваш“ когото си поискаш. Най-разпространена сред „високите моралисти“ е заплахата: „Моля, всеки, който не е на моето мнение, веднага да напусне дискусията, за да не го санкционирам аз!“. Следват лични обиди или трансформация на името до специално измислен унижаващ го обиден прякор, гаври с външния му вид, хипотетичната му сексуална ориентация и етнос. И тези често анонимни хора са щастливи от днешния си ден с присъдите си по съкратената процедура. Но не бива да ги питаш какво биха направили те в екстремалната ситуация, в която е попаднал този, над когото злорадстват и морализаторстват, скрити зад маска високо горе на своя неуязвим морален пиедестал. „Вечерята“ има намерение да тревожи тези блюстители на „единствено правилното“. Тя пита: Какво бих направил аз в непредвидена и неочаквана ситуация? Как бих постъпил? Какво бих жертвал? Къде са границите, пред които съм сигурен, че ще спра? Без излишна политкоректност Кох задава тревожни въпроси за себе си, за нас, скрити зад маските, които са се прилепили така плътно за лицата ни, че сме си създали илюзията, че това са истинската ни физиономии. Само защото сме свикнали да мислим, че ние сме точно това, което си повтаряме, че сме, безпаметно самовлюбени, дълбоко вярващи в своята свръхморална изключителност“, коментира Пламен Марков, напомняйки, че е „несъвършен екземпляр, препълнен с черна завист към „съвършените“и „блажените“, които „винаги са знаели, че…“, които „винаги са казвали, че…“, „които, никога не биха…“ Да припомним, че Херман Кох е холандски писател, телевизионен продуцент, актьор, автор на разкази, журналистически колонки и романи в жанр, който смесва сатира, драма, съспенс, психологически трилър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
