Все от нещо ни е страх - вечно сме демоде, казва известният художник
Иван Яхнаджиев е известен не само с таланта си, но и с абсолютната си непосредственост - от векове се знае, че истинските артисти донякъде са по детски наивни. Неслучайно през последните години той се чувства изключително пълноценно и пълнокръвно с малчуганите и тийнейджърите от лицея за изкуство и култура, по-прочут като Италианското училище. Според Иван точното лого на неговите часове там е "Творците на 21 век рисуват с Яхнаджиев".
Той подписва картините, които създават с хлапетата, а родителите им гледат на общите им творби по различен начин. Александър, синът на Яхнаджиев, също притежава тапия от Италианското. Следващата му диплома е от Академията в Перуджа. Сашо живее в Рим - рисува, мениджърства международна галерия и работи като политически журналист. Всичко това по света може да се случва паралелно - у нас със сигурност ще да му е по-трудно. Младши често вика старши за различни инсталации и експозиции, възприемани клиширано като "авангардни".
Двамата ги наричат човешки. Предизвикаха дори Лаура Болдрини, шефката на италианския парламент - да нарисува сърце върху смачкан автомобил. Страхотната дама се включи в пърформанса "Crash аrt", с която Яхнаджиеви подкрепиха акция на тамошния КАТ, посветена на борбата против пътнотранспортните произшествия и в защита на живота. Художниците и техните съавтори, 30 хлапета от римски школа, оцветяваха катастрофирали коли, докарани на площад Montecitorio - на метри от служебния вход на народно събрание.
Всички заедно превърнаха изпотрошените машини в арт произведения, осветявани денонощно от мощни прожектори и хиляди туристи във Вечния град се дивяха на зрелището. Възпитателното шоу беше заснето от няколко тв канала.
Яхнаджиев в момента е в София, за да подготви изложба за залата на Европейския парламент на "Раковски". Откриват я на 7 септември. Маестрото има и страхотен ангажимент, свързан с Детската Евровизия, който засега пази в тайна. Но пък споделя, че е вдъхновен от нови герои - магаретата. "Те са мъдри животни - нищо че ги налагат непрекъснато", сериозно обяснява той.
- Господин Яхнаджиев, преди дни отидохте на поклонението на прочутата актриса Мария Русалиева със статив и четка в ръка...
- Исках да я нарисувам за последно. Дъщеря й Елена беше съгласна. Но после се отказахме. Може би е по-добре хората да я помнят каквато беше и да я виждат на трите портрета, които съм й правил през годините. Ние сме съседи. Общувахме през ден, през два. Такива неща ми е разказвала от "кухнята" на театъра - да ви падне шапката. Но не са за пред хора... Срещахме се при шивача, в плод-зеленчука, във фурната. Навсякъде. Наслаждавах се на нейната жизненост. Имаше страхотно чувство за хумор. Все ми викаше: "Иване, кога ще организираме боди арт?" Страшно артистична. Малко са като нея - дори в собствената й гилдия. Не се даваше. Всъщност
махалата беше последната сцена на Мария Русалиева
Тя играеше навсякъде - докато пазаруваше, докато си говореше с някого по улицата. Не й липсваше публика. Разбира се, никога не забравяше мистиката. Наканил съм се да открия хороскопа, който ми беше правила.
- Другият художник в църквата "Света Параскева" беше самият Светлин Русев. Отдавна се знае, макар че не се говори за това, че двамата не се поздравявате. Не го ли направихте поне там, в храма, където изпращахте вашата обща приятелка?
- Ами не. Не го направихме. От 35 години не се поглеждаме.
- Защо? Припомнете историята...
- През 1980-а ме изключиха от съюза на художниците - бил съм имитирал артисти от Запада, бил съм проводник на капиталистическото изкуство и други подобни глупости. Светлин Русев беше подписал изключването ми. След това животът ми стана много труден. Изолираха ме. Живеех само от продажби на картините си - а те не се случваха всеки ден. Особено в онази епоха и това беше организирано. Но никой вече не помни всичко това. Паметта ни е къса. Рано или късно тази "амнезия" ще ни провали.
- Но все пак всичко това е било преди повече от три десетилетия - хората и нравите се променят.
- В интерес на истината Светлин Русев няколко пъти на различни събития може би понечи да ме поздрави, но аз се поколебах - дали пък не ми се е сторило, дали пък е променил отношението си...
- Къде рисувахте последно извън България?
- Във Венеция. Докато по традиция бяхме със Сашо на биеналето. То върви надолу. Хората, които срещнах из залите, бяха много по-интересни от артефактите. Кураторите на биеналето са се отказали от големите, класическите автори, които държат летвата. И залагат на псевдоекстравагантности. Французите, например, показват три десетметрови дървета, които се разхождат в кръг - с електрокари в корените. Англичаните са подходили съвсем първично - голи женски фигури от пластмаса в различни пози "пушат" папироса с гениталиите си. Много е демоде. Направо е досадно. Особено въздействащ обаче беше един клип - три жени с качулки върху лицата сядат на три стола и започват да кърмят децата си. Разголват гърдите си, а главите им остават скрити. След пет минути закопчават дрехите си и си тръгват. Посланието е ясно:
децата "пият" тероризъм
Рисувах и в Сардиния. Островът е рай - водата в морето е изумрудена, пясъкът е наистина златен и прекрасен, а уникални риби плуват до самия бряг. Вървиш с километри - плаж. Чисто, чисто... Неслучайно най-богатите хора на Италия притежават имения там. По-важното обаче е друго - архитектурата и инфраструктурата са перфектни. Вилите са с не повече от два етажа - красиви, в съобразени с околната среда багри, цветята са изумителни. А комините - не бях виждал толкова добре измислени. Личи си, че всичко се случва по правила.
Всеки спазва регламента
В атмосферата не витае "връзкарство". Навсякъде се чувства уважение и преклонение пред природата - култивирани със столетия. Да, най-богатите са там - но те са и най-възпитаните. За да се поддържа подобен рай, се иска характер.
- Срещнахте ли някъде Берлускони с някоя от неговите русалки?
- Не. Хасиендата му е в едно от селищата, където кафето е по 11 евро. Нали разбирате, че няма как да си го позволим. Но аз го познавам. Три пъти съм бил в къщата му срещу Испанските стълби в Рим, където приема журналисти. Придружавах сина ми, който правеше интервюта с Берлускони, докато беше премиер.
- Как се общува с милиардера политик?
- Интересно. Там схемата е следната - екипът на Берлускони за медиите е от 11 човека. Преди да те допуснат за разговор, проверяват кой си. Влизаш в палацото без камери и микрофони - задаваш предварително одобрените въпроси, а след това чакаш в съседна зала да ти донесат видеото с онези отговори, които те са преценили, че стават за излъчване. Едно от посещенията ни беше навръх Коледа - и Берлускони ни подари вратовръзки за празника. През живота си не съм използвал подобен аксесоар, но пробвах армагана от Силвио. Веднъж, докато Сашо беше при него по работа,
Берлускони го беше накарал да ми звънне
Взе да ме разпитва как съм,
какво прави неговият стар приятел Бойко Борисов. Нещо му бях станал симпатичен - не че след това би могъл да се сети кой съм.
- Е, вие сте колоритна личност - никак не сте незабележим.
- Бившият премиер на Италия е любезен и комуникативен. Пада си по мачовски шегички. Но харизмата му е голяма - спор няма. Космополит. Когато се ръкувах с него обаче, в излъчването му долових някаква умора от света.
- Изненадват ли се в Рим, че синът ви е художник и в същото време е политически журналист?
- Не. Тях трудно можете да ги шашнете с каквото и да било. И понеже Сашо направи вече няколко доста мащабни и широко отразявани арт акции, в които участвах и аз, дори очакват с огромно любопитство всяка следваща негова идея. На 2 юни Сашо и хлапета от римски училища изрисуваха 50-60 бели чадъри с цветовете от националното знаме на Италия. Президентът и още трима души получиха по един като подарък. Харесват хората подобни щуротии. Впечатляват се от пъстротията в живота. Докато ние тук нямаме вкус към атракцията - добре изчислената, разбира се. Демоде сме си. Примерно, папараците у нас продължават да дебнат кой с кого се целува. Скучно. Естествено, правят го и в Италия - при това денонощно. Но артистите там търсят друг тип провокации. Евтинията и пошлотията имат своя територия. Възпитават ги от малки в добър вкус. Обикновено ходя по големите галерии в Рим, Флоренция и Венеция рано сутрин, когато туристите още не са нахлули. И постоянно виждам ученици - малки и големи, насядали на пода, за да слушат разказите на учителя си за картините и скулптурите пред тях. В София работя със стотици деца. Те са от заможни семейства, водят ги къде ли не... Нито едно досега не ми е казало: "Господин Яхнаджиев, бяхме с нашите в Лувъра...". Това искам да чуя - но уви, поне засега не става.
- Това ли е вашата цел - да ги научите да гледат и чувстват изкуството?
- Много ми се иска, но не знам дали е възможно. Най-важното всъщност е да ги науча да общуват - с времето, с въздуха.
Да усетят света по друг начин
Затова разговарям с тях като със зрели личности. Като с хора, които могат. Не бива да се правят маймунджилъци под предлог, че слизаш до възрастта им. Клоунадата е излишна. Защото те знаят всичко. Няма как да ги залъгваш със зайчета и мечета. Неотдавна нарисувахме картини за Дома за пенсионирани артисти в "Захарна фабрика" - открихме цяла "галерия".
- Явно обичате да рисувате с деца...
- О, да. Те ми дават много, надявам се, че и аз на тях. Много добре си общуваме с Беа, дъщерята на Джуди Халваджиян и праправнучка на Златю Бояджиев. Тя е в предучилищната на Италианското. Увлича се по абстракциите, ще прави изложба. Твърди, че ще продава картините си. Преди дни бях на международен пленер в Елена, на който срещнах Михаела от Варна - сега ще бъде в трети клас. Ставаше в ранни зори, за да се грижи за животните в имението, където ни беше приютил богат човек. Та тя ми разказа как издирва захвърлени котета в боклукчийските кофи във Варна и после им търси приемни семейства. Направихме доста картини с нея. Докато това се случваше, Михаела коментираше: "Господин Яхнаджиев, България е много яка!" Ужасно ми хареса. Баба й скоро ми звънна по телефона: "Михаела се записа в художественото училище само заради вас, господин Яхнаджиев".
- Да не вземат сега да ви обвинят, че сте се вдетинил...
- Не вярвам. А малките са разкрепостени - няма как на тяхната възраст да имат предразсъдъци. В Елена правих и боди арт - колежка художничка веднага се нави - и предложих на родителите да изчакаме децата да отидат на вечеря и тогава да действам. Те само се усмихнаха: "Какво говорите, та ни ги водим по нудистки плажове...".
- Но вие хич не обичате да разголвате душата си...
Аз съм ясен - като на длан
Всеки артист е публична личност. Това няма нищо общо със скромността - объркано понятие в България. Преподавател в Академията ни казваше: "По-убитичко, по-убитичко". А слънцето грее, та се къса - как да го нарисуваш "по-убитичко". Само Дечко Узунов ме защитаваше: "Оставате да го рисува както иска - притежава 101 процента талант". В онези години животът при нас беше много интересен - професорите ни се страхуваха от всичко. Дори от ярките цветове - според тях те бяха прекалено демонстративни.
- Кои са най-известните от вашия випуск?
- Вежди и Андрей Даниел. За мен Рашидов е художник, ваятел, артист. Талантът му няма общо с политиката. И надали той се кани да остава в нея след втория си мандат.
- Людмила Живкова харесваше ли вашите работи?
- Не се познавахме лично. Но тя ми разреши да направя изложба в кафенето на министерството на културата. Беше 1980-а. Показах абстрактни рисунки "Интимност". Времето и немотията унищожават много неща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
