Иван Гарелов блокира гаф с Китай

Иван Гарелов блокира гаф с Китай | StandartNews.com

Новата книга на Иван Гарелов "Тук и сега. "Панорама" и преходът", издание на "Жанет 45", беше представена наскоро в НДК. Тя разказва как БНТ от тоталитарна телевизия успя да се адаптира към новите условия на прохождащата демокрация. Това не е опит за политическа история, макар тя да е в основата на разказа. Това е историята на един журналист и едно предаване, което завоюва феноменалното признание, превърнало в институция на прехода. Авторът е оставил личните конфликти на заден план, но повдига завесата пред някои скандали, чиито вдъхновители и днес са на върха.
За какво разказва книгата?

Защо в Държавния департамент гледаха "Панорама", а царят я следеше от Мадрид? Добри Джуров нарича промяната "новият девети септември". Политбюро трепери от Петър Берон. Журналистите от "Новините" свикват митинг за БКП. Милан Дренчев говори 40 минути, но е мълчал десетилетия. Златното време за маргиналите. БСП си търси говорител. Как секретарката Лияна Панделиева стана лице на демокрацията. Лияна Панделиева: "Съжалявах, че Иван не бе спечелен за каузата на СДС." Георги Спасов говори на фона на детски играчки. Какво знае червеното канапе в кабинета на "Панорама"? Обсадата на телевизията. Екип на "Новините" в щаба на "Подкрепа" Ч революция в БНТ. Гарелов се извинява на българските турци. Националистите искат Гарелов и Тренчев жители на Разград. Гарелов и Кошлуков пишат българо-пазарджиклийски разговорник. "Лет ит би" - телевизията се бунтува. Как "Панорама" снима Тодор Живков в затвора. Луканов пита за ДПС, а не за Младенов. Артилерийски залпове за Лепа Брена. Как бе избрана Боянската ливада пред "Панорама". Стоян Ганев иска да ни продаде на Тайван за 3 милиарда. Българи пишат писмо до американския президент - Гор се извинява. Луканов задържа "Панорама" с 8 минути. Сапарев назначава програмен директор, без да го е виждал. Кой заби знамето на "Панорама" на Южния полюс. Двойникът на Филип Димитров. Сагата "Косьо Мишев излиза на светло". Борис Елцин и Маргарет Тачър агитират за Желев. Екипът-мечта на "Панорама". Първи бал на "Панорама" - Лили Иванова излиза от забравата. Беновска за малко шеф в БНТ. Какво съдържа скандален запис на Хачо Бояджиев. Гарелов срещу Ахмед Доган - за какво става дума. Гарелов набеден, че е американски шпионин. "Винената дама" Роза Георгиева вбесява демократите. Татарчев заплашва Гарелов със съд. Зрителка дава Гарелов на съд. Пъпешът не е тиква - наградите на Пресгрупата. Гафът с Елка Константинова. Жорж Ганчев в "сандвич" между Кирил Маричков, Кошлуков и студентите. Скандалът с Гранитски - набедените ТВ милионери. Скандал - шефът на Щази Маркус Волф в "Панорама". Какво е казал Гарелов за Б-отборите в президентските избори. Кой иска Гарелов да бъде отстранен. Репортер на "Панорама" марширува месец наред с протестиращите през зимата на 97-а. Защо Николай Добрев кани Гарелов на среща. "Панорама" става музикален оформител на протестите. Четирите смели момичета от "Екип 4". Българските интелектуалци посрещат ХХI век. Костов и Стоянов се срещат заради църквата в Пампорово. От църквата в Пампорово до папата и Макартни.

... Отразявах посещението на президента в Кувейт, когато научих от охраната му, че малката му дъщеря се е самоубила, не можейки да преживее хулите и обвиненията срещу баща си. Казаха на Желю трагичната вест, едва когато се качи на самолета за връщане в България. Бях близо до него и се впечатлих силно от мъжеството, с което той посрещна смъртта на детето си. Той пазеше авторитета на президентската институция. Но от този ден загуби своята свежест и живост.
Преживял съм покрай Желев и не малко забавни моменти. Отразявах обиколката му в няколко латиноамерикански държави, което самo по себе си е приятно изживяване. В една от столиците, мисля, че беше Буенос Айрес, той ме повика в хотелския си апартамент. Получил съобщение, че Христофор Събев направил някакво изявление в България, което го засягаше и искаше да му отговори. Попита ме как може да стане това. Отговорих му, че не е солидно по време на такава важна визита да се занимава с изцепките на Фори Светулката. Засмя се и ме покани да обядваме заедно. При него беше министърът на външните работи Стоян Ганев. Обядваха и попълваха списък с предстоящи посланически назначения. По едно време Стоян прекъсна монотонното изброяване на имена с изненадващо предложение.
- Желю, защо не признаем Тайван? Ще получим 3 милиарда за това.
Подскочих и се намесих:
- Стояне, това означава, че ще скъсаме дипломатическите отношения с Китай. Те не го прощават това.
- И какво от това? Какво печелим от Китай?
- Китай е в Съвета за сигурност. Велика сила! Политически ще загубим много.

Желю усети, че разговорът се изостри

и смени темата. Дипломатическите ни отношения с Китай бяха спасени.
Често сравняват д-р Желев с Вацлав Хавел или с Лех Валенса, търсят какво ги сближава и какво ги отличава. Подобни сравнения според мен са неуместни. Полша и Чехословакия бяха различни държави от България. Поляците имаха "Солидарност", имаха Гданск, имаха техния папа Войтила, имаха традиции в борбата с комунизма. Чехите имаха "Пражката пролет" от 1968 г., имаха Ян Палах, имаха "нежната революция". Учудващо бе дори, че при слабите дисидентски традиции в България се намери такава интелектуална личност, с такава унищожителна научна теория за тоталитарната държава, с характер и мъжество като д-р Желю Желев. Претенциите, че не бил достатъчно представителен, че не бил висок, че бил с неугледен външен вид, са толкова примитивни, че не биха заслужавали коментар, ако не съдържаха в себе си едно противоречие. А какво представляваше тогава България - една опърпана, обрулена държава с не много добро реноме като съветски сателит. Нима тя можеше да бъде представлявана от някой лъскав франт? Никой в чужбина не се впечатляваше от външния вид на българския президент. Всички виждаха в него водача на един народ, тръгнал по нов път, умен и целеустремен мъж. Едва ли би имало друг, който така добре да представляваше България. Ще ви разкажа една случка, която илюстрира колко голяма бе фигурата на дребничкия Желю в очите на властелините на света.

Предстоеше откриването на Музея на Холокоста във Вашингтон и за церемонията бяха поканени държавни глави от цял свят. В деня преди откриването му се състоя друга церемония на Арлингтънските гробища, на която бяха почетени държави и личности, които са допринесли за спасяването на евреи по време на Втората световна война. България не бе спомената. В ложата седяхме Желев, посланикът Огнян Пишев и моя милост. Желев се обърна към мен:
- България не беше спомената, нали?
Не беше, факт. Желю се надигна:
- Отиваме в посолството.
Там той ни съобщи решението си. Ще изпратим писмо да американския президент Бил Клинтън и ще поискаме извинение за това, че България не е спомената дори сред страните, спасили своите евреи по време на войната. Ако не получим извинение, президентът Желев си тръгва утре сутринта и няма да присъства на церемонията. Седнахме тримата и започнахме да съчиняваме писмото. То трябваше да е кратко, ясно и категорично, като същевременно припомни за подвига на българския народ. Честно казано

не вярвах в успеха ни

Беше вече късен следобед, церемонията е утре преди обед. Кога президентът на САЩ ще получи това писмо, дори да е по дипломатически път, да го прочете и да вземе решение? Абсурд! Но нека го изпратим, поне да сме направили каквото трябва.
На сутринта президентът Желев бе приет от вицепрезидента Ал Гор, който поднесе извинението на организаторите. В определения час присъствахме на церемонията по откриването на Музея. Директорът на Музея също се извини на президента Желев, че липсва информация за спасяването на българските евреи, и обеща това да бъде поправено много бързо. След това моят приятел Греди Асса връчи на директора своя картина. Така завърши този инцидент. Желев ни представи достойно. Гордеех се с моя президент.

Желю Желев: "Панорама" е политическата бръснарница."
Соломон Паси: "Гарелов е журналистът институция. "Панорама" е Магнаурската школа с два факултета - политически и журналистически."

Веселин Методиев: "Българското общество успя да поеме пътя на демократичните промени в огромна степен благодарение на "Панорама".

Андрей Райчев: "Панорама" не отразяваше живота, а го създаваше." Евгений Дайнов: "Панорама" спаси прехода - ни повече, ни по-малко."

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай