Млад, талантлив и работлив сънародник иска да показва автентични национални носии по света. Патриотизмът му е от чиста проба. "Нашето историческо наследство има високо духовно и материално измерение. Това искам да докажа - че сме хора с минало, което успяхме да съхраним за сегашните и бъдещите генерации. Навсякъде демонстрират жажда за нови естетики. И това не е стремеж към екзотика, а любопитство и респект към различни култури", казва Иван Донев. Той завършва музикално училище в родината и Академията за висша мода в Рим. Не се изживява като мост между двете страни, но е убеден, че може да помогне за общуването между тях.
"Всеки от нас трябва да работи за позитивната енергия в имиджа на България. Дълбоко съм свързан с фолклора ни - не само, защото съм учил пеене. В моите модели често има детайли и орнаменти с етно аромат", споделя той. Засега Иван живее на Ботуша - там е по-добре оценен. Преди три години получава дипломата си на магистър. Докато се труди върху финалния си студентски проект, посветен на фолклорните ни одежди, го забелязва Санто Версаче, братът на великия Джани. Визуалната концепция на Иван е базирана върху философска - освобождаването от диктата на материалното. Всеки от абсолвентите твори под зоркото око на стилисти от екипа на Валентино - някои от тях са и техни преподаватели. Сдържаният Версаче не пести комплименти за роклята, измайсторена от Донев. Това се случва в седалището на Европейския съюз в Рим - точно по времето, когато върви обсъждането на кандидатурата на Пловдив за столица на културата. Журналисти във Вечния град наричат Иван "българинът, осиновен от "от кутюра" на Италия". "Горд съм. Признание е за мен. Това е все едно някой от Милано да продава кисело мляко в София. Благодаря на Бога - не е задължително да имаш много пари или да си син на някой, за да постигаш мечтите си. Чувството за вътрешен баланс и успех е по-важно. Заради всичко това не приемам - поне засега - предложения за участие в колективни колекции. Разбира се, бил съм асистент на големи дизайнери. Бях изключително вдъхновен от Фаусто Сарли. Бях щастлив покрай корифей като него. След последното му ревю той се обърна към всички колеги в бекстейджа, погледна към мен и каза: "Запомнете името на това момче - той е българин". Беше обогатяващо. Искам да бъда самият себе си. Инвестирал съм в дарбите си, във вярата си. Вярно е, че изкуството на модата съществува в условията на криза - но така е с киното, и с театъра. Все още обаче има дами и господа, които го уважават. Те се впечатляват и от това, че всичко върша сам - от рисунката до последния шев и финансирането. Отхвърлял съм предложения за спонсорство от страна на хора, които нямат нищо общо с модата. Не желая да бъда инструмент на комерса, да "пера" нечии пари".
Иван често пътува. Канят го да гастролира с творенията си - както в Истанбул, така и в Португалия и Бразилия. Във Франция общува с Пако Рабан - на среща с млади дизайнери от Европейския съюз. Култовият маестро, който е заклет дъновист, го пита: "Защо след името ти пише "Италия"? Отговорих му: "Имате право - аз съм българин, но съм поканен за събитието от академията в Рим". Рабан се усмихна и каза: "България е силно място. Трябва да покажеш това пред света". Затова скоро ще пътува за Катар. В един от музеите на Доха ще организира изложба с наши костюми. "Там останаха изумени от историята ни. И от моята дипломна работа, в която представям не само облеклата на България, но говоря и за тракийското златно съкровище, некропола във Варна, античните занаяти по нашите земи...".
Иван Донев беше тези дни в София с екипа на "Децата на Маам" - лентата е в афиша на София филм фест. Продуцентът Джузепе Лепори го открива, докато гледа едно от ревютата му - на модната седмица в Милано. Тъкмо тогава Иван получава специалната награда за иновативност - по оценка на капризно жури. Правят заедно "Трите грации" - по снимки на Томас Хотч, вдъхновени от шедьовъра на Ботичели. Донев облича и съблича красавиците на фотосесията. После Лепори го вика за драмата, в която участва самият Франко Неро. Действието се развива в изоставена фабрика, убежище на емигранти. Цялата атмосфера е пропита от физическото и душевното страдание на тези хора. Донев създава естествената среда с умение, което вдига рейтинга му сред кинаджиите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
