Чаровният актьор, режисьор и художник днес трябваше да навърши 80
Чаровен актьор, талантлив режисьор, експресивен художник. Това беше Иван Андонов, който днес щеше да навърши 80, ако не си бе отишъл от белия свят преди три години след тежка и необратима болест. Беше човек с вкус към живота и с максима: "Вземи от всички. Опитай от всичко..."
Универсалният творец беше известен и с абсолютното си презрение към светските суети. Откакто се е появил на бял свят на 3 май 1934 г., никога не е организирал купон за празника си. "Така съм свикнал. Не съм по тържествата", споделяше творецът. Мразеше и всякакъв вид церемонии, затова и прощаването с него в последния му път беше скромно. Беше казал, че през живота си е правил много спектакли и циркове, затова не иска около края му да се прави нов спектакъл.
"За него изкуството беше онази свобода, онзи хоризонт, който търсеше до края. Като че ли нямаше минута в живота му, в която той да не се опитваше да прави нещо. Ако нямаше роля, той рисуваше. След това правеше филми. До последните си дни, след една поредица тежки, нечовешки, бих казал, операции, той всеки ден отиваше в ателието и рисуваше. Това е Иван Андонов", споделя писателят Георги Мишев.
Когато питаха кинаджията какво му доставя удоволствие, казваше: "Когато видя много хубава картина или изложба, което е доста рядко цялата да ми хареса. Или когато слушам много добро изпълнение на някое музикално произведение, това ме удовлетворява. "
Иван Андонов беше изключителна личност, естет, с финес, нежност и мярка. Той правеше всичко с огромна любов и с размах на въображението. Миналата година съпругата му Люба Маричкова, негова спътница в живота 34 години, издаде книга, която носи името на големия актьор, режисьор и художник. Томчето, издадено от "Ведарт", започва с автопортрет, писан от Иван Андонов през 2004-та и съдържа уникални снимки, репродукции и антология на текстове, посветени на артиста. Той разказва за детството си в къщата на дядо му в Пловдив, който е сред апостолите на Априлското въстание и организаторите на Съединението през 1985-та.
Талантът му е толкова ярък, че още щом завършва ВИТИЗ, хем играе в театъра, Сливенския, Младежкия и Сатиричния, хем непрекъснато го викат на снимки. 22-годишен е, когато се снима за първи път в "Години за любов", който е първи и за Невена Коканова. След години двамата ще направят едни от най-силните си роли в "Отклонение". Първата му сериозна изява е още във втория му филм - ученикът в "На малкия остров". Сред над 60-те му роли в киното са в "На малкия остров", "Анкета", "Инспекторът и нощта", "Мъже в командировка", Един наивник на средна възраст","Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен" и сериала "На всеки километър".
През 60-те и 70-те Андонов е единственият български актьор, който се снима в главни роли в чужди филмови продукции, в ГДР. А когато играта става тясна за неговата душа, сам застава зад камерата. И понеже е перфекционист, при това амбициозен, всичко във филмите му е дълбоко отработено и изстрадано. Режисьорският му дебют в игралното кино е "Трудна любов" (1974) по Вера Мутафчиева, в който играе и главната мъжка роля. И вторият му режисьорски опит е сполучлив - "Самодивско хоро" по сценарий на Георги Мишев. Следват чудесният с българо-ромската си любов "Покрив", "Черешова градина" по Хайтов, уникалният като визия "Бяла магия", зрителските любимци "Опасен чар"и "Дами канят", "Адио Рио", "Индиански игри". Бунтарският му филм "Вчера" от 1988 г. и днес се гледа от младото поколение с възхищение и удоволствие. След него, за съжаление, имаше само още два "Вампири, таласъми" (1992) и скандалният телевизионен сериал "Дунав мост" (2000). Когато го питахме има ли още нерви за правене на кино, Андонов отвръщаше :"Нерви имам, но ме е страх, че струните ми няма да са същите. Като едно време, когато можеха да изсвирят всичко. Хем смешно, хем кисело е да наричат днес някои от филмите ми култови. Навремето се скъсаха да ме ругаят точно за тях."
В периода 1965-1971 г. Андонов прави и анимационни филми, които вписват името му и в златните години на българското рисувано - кино "Стрелбище", "Птици","Есперанца","Мравка, истинска мравка". Според правилата на световната киноиндустрия Андонов трябваше да е милионер като режисьор на толкова касови и награждавани филми. "Би трябвало, но не съм. Не знам как се справят другите, но за себе си съм уверен, че докато дишам, ще се боря", коментираше той.
Затова и Господ го обичаше. През 2006-та Андонов оцеля по чудо, след като падна от терасата на апартамента си на четвъртия етаж на столичната ул. "Хан Аспарух". "Опитът ми за летене е разказ за приятели на маса в подходящо настроение", беше коментарът му след случката. Толкоз. Нищо съществено не се е случило.
В последните му 20 години живописта изцяло го погълна. Някои от платната му са собственост на Националната галерия. Други са в частни колекции в САЩ, Канада, Австралия, Франция, Италия. Правеше поне по една изложба на година, обикновено на Ивановден. Казваше: "Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля само за картини. Страхотно е."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
