Плевенският театър чества 97 години от рождението на големия поет и драматург Иван Радоев с пърформанса „Един бял лист“. Той е създаден по идея на Калоян Радоев, внук на автора на легендарната пиеса „Човекоядката“, и на режисьора Йордан Славейков. В едночасовото театрално-поетично събитие по стихове на Иван Радоев участват синът му Иван Радоев младши, Антъни Пенев, Димитър Николов, Йордан Върбанов и Пламен Петков. „Един бял лист“ не е рецитал, не е традиционен спектакъл, нито типичен пърформанс, споделят създателите му, а възможност за среща с емблематичната лирика и социална поезия на Иван Радоев. Те са водени от идеята, че мястото на поезията на Иван Радоев е сред хората – автентична, без маски, без грим, оголена и мощна.
Диалогът между специално подбраните стихотворения на поета изграждат невидима конструкция, която отразява и изследва живота и трансформациите на мъжа, бащата, поета и човека Иван Радоев, неговото отношение към любовта, обществото и към критиците, които са го забранявали. Заглавието на поетичния пърформанс е по едноименната стихосбирка на Иван Радоев „Един бял лист“ от 1975-а, издадена след 15-годишното му принудително поетично мълчание. „Днес не се говори много за него, казва Калоян Радоев, и това много напомня на онези години. А нашето желание е все по-често да се чува името му.“
„Аз избягвам да плача, защото общо взето съм малко скептик. Приличам малко на българския народ в това отношение. Не искам да се предавам, не искам да плача“, казва за себе си Иван Радоев, завинаги променил българската поезия и театър. Роден през 1927 г. в Пордим, завършва Първа мъжка гимназия в Плевен и участва в строежа на Хаинбоаз по време бригадирското движение. Иван Радоев е първият автор на любовен цикъл, издаден след 1944 г., за което е обявен за упадъчен и буржоазен, превърнал се в любимец на народа и вечен трън в очите на критиката, носител е на извънредната награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. Остава в паметта ни като един от най-благородните, нежни, незлобливи и едновременно с това критични поети и драматурзи на България.
„Неговият кротък, тих и леко напевен глас, мекият му, бих казал даже нежен начин на общуване криеше всъщност нажеженото до бяло, безмилостно острие на свободната му мисъл - изключително образна, богата на парадокси, непредвидима и пронизваща“, пише режисьорът Младен Киселов за него. „Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е страх, нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам, че това съм аз“, казва Иван Радоев, който си отива на 67. От 1997 г. Плевенският театър носи неговото име и на всеки две години се провежда Национален конкурс за драматургия на името на Иван Радоев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
