Ива Тодорова, която спечели два Икара - за драматургичен текст и за главна роля - се пошегува на церемонията в Народния, че сега ще трябва да предприеме сериозни действия в бъдещата си кариера на автор: „Голям мързел съм, но заради наградата ще ми се наложи да пиша нова пиеса“. На 7 април в Сатирата Ива ще грабне и извънредния приз "Златен кукерикон" за индивидуално театрално постижение. Цялата тази буря от емоции я връхлита след дълга серия от приключения – преди доста време тя беше чудесна в „Аркадия“ и „Женитба“, но реши да замине за Италия. Там, естествено, не е било възможно да продължи любовта си с театъра, но затова пък открива бъдещия си съпруг. После пък става рекламен директор на списание. Но никога не забравя 10-те заповеди на своя даскал Коко Азарян. И когато е готова да „изпълни“ първата: „Бъди в мир със себе си“, пристъпва към осъществяването на втората: „На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш“ – тоест: атакува публиката, когато реши, че има какво да й съобщи за света чрез новините за себе си.
Всъщност „Приятно ми е, Ива“ – моноспектакълът, с който тя се завърна на сцената след 10-годишен антракт, предизвикан от различни лични и професионални събития, е атрактивно-философска и смешно-тъжна изповед. „Базиран е върху живота. Още в първия час на първи курс във ВИТИЗ Крикор Азарян и Тодор Колев ни казаха: „Наблюдавайте“. И аз се научих да наблюдавам – радостите, тъгите, безобразията“, споделя още ученичката на професора и доцента, все така благодарна за помощта им дори в невидимото присъствие. Ива действително доказа, че е артист, който умее да рискува. В своеобразната авантюра нейни съучастници се оказаха режисьорът Стоян Радев, който й сложи рамо в постановката в „199“ и шефката на сакралното мазе Ани Монова. А ето и един от монолозите й в „Приятно ми е, Ива“. „Хич не ви се ходи на работа? Естествено! Но какво да кажете на шефа? Бъдете изобретателни. Изберете кое от оправданията по-долу би било разумно да изтъкнете по телефона. Прокапа ми парното и покривът също. Плувам. Детето не иска да ходи на градина. Баба ми почина. И дядо й също. Сестра ми роди четиризнаци. Зет ми припадна. Махмурлук! Вече съм на седма бира. От затвора се обаждам. Имам въшки. Ламата ми боледува. Удари ме ток. Умирам. Ударих шестица от тотото. (Дочуване!) Сами в къщи може да се заемете с приятни занимания. Да потанцувате пред огледалото, да зяпате в небето през прозореца. На хубав спомен да се отдадете, да мечтаете или да размишлявате на най-различни теми“. Въпросите, които Ива задава от сцената, са тези и от живота: Колко личности живеят в един човек? Правим ли това, което обичаме? Обичаме ли това, което правим? Какво е да си пораснал? Но има и други, които звучат странно-логично: Каква е връзката между популацията на лешоядите и ежедневието на рекламния директор? А между любовен монолог и изгоряла крушка? Или както гласи заповед № 9 на Азарян: Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
