Петък,

Ирина и Иван раждат "сияния" на четири ръце

От: Таня Иванова -
A
A
A

Ирина и Иван раждат "сияния" на четири ръце

Двамата старозагорски художници не знаят как ще завърши картината им – единият я започва, другият продължава

  Как се рисува на четири ръце? Каква е разликата между творчество и СЪтворчество? От няколко години това показват и утвърждават двама старозагорци - Ирина Колева и Иван Арабаджиев. Преди дни закриха първата си обща изложба „Сияния“. Иван има по-дълга творческа биография, зад гърба му са повече от 30 самостоятелни изложби, много участия в регионални, национални и международни изложби, множество награди. Завършил е Института по изобразителни изкуства в Дупница. Той е утвърдено име, на 30 години става член на СБХ. И така до 2016 година, когато на Лятната академия „Огънят на Орфей“ в Разлог, където е преподавател на творчески клас, се срещат с Ирина. Тя е лингвист и работи като преводач, но от малка искала да рисува, посещавала е Центъра за работа с деца. Двамата се познавали и преди това, но там се срещат творческите им светове. По време на обучението тя нарисувала картина, наречена „Персеиди“, която всички харесали. Той обаче казал, че трябва малко „да се пипне“. Е, пипнал и днес тази първа обща картина е сред любимите им. Това е началото на съвместното им творчество, а Иван, уж на шега, казва: „Аз съм човек, който сбъдва мечти“. Но не е шега, защото Ирина, заедно с работата си, започва да се занимава сериозно с живопис. И общите им картини не остават незабелязани. През същата 2016 година участват в Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ” в Стара Загора. От тогава досега участват и в традиционния Есенен салон - с награда-грамота през 2018 г., а през 2017 г. имат награда за цикъл рисунки.

„Много са посланията на тази изложба към нас, зрителите. Някои от тях директно атакуват нашия познавателно-емоционален свят – „Синия залез“, „Поглед отвъд“, „Лунни сияния“, нежните и прекрасни малки творби на Ирина… Част от другите творби носят по-сложна семантика и конфигурация – „Молитва“, „Символи на Вярата“, „Земното царство“, „Небесното царство“. Самите заглавия на картините ни въвеждат в други простори, състояния, емоции. Ние трябва да се опитаме да станем мисловни съавтори на творците, да уловим тайнството на съзиданието,“ опита се да разчете посланията им при откриването на изложбата доц. Злати Златев, доскорошен председател на групата на художниците в града.

„Искаме красотата да се установи в нашето ежедневие като правило, а не като изключение и така да можем да научим повече за света на прекрасното, да разкрием още някоя негова тайна. Колкото повече навлизаме в този свят, откриваме че той е безкраен, изпълнен с прекрасни сияния, които ни разкриват основите на сътворението, скрити тайни и забравени предания. Отговорите на толкова много въпроси могат да бъдат открити в сиянията, в това, което те олицетворяват и в света на прекрасното. Обичаме красотата и затова търсим в нея всичко, което ни трябва и тя ни го дава с радост. Това искаме за всички вас, за всички, които обичаме и които ни обичат”, така Иван Арабаджиев привества гостите на откриването.

В „Сияния“ има 77 платна, 57 са се родилии от ръцете на двамата, 16 са на Иван и 4 - на Ирина. Те настина изпълниха старозагорската зала „Байер“ със сияния в топли, живи цветове, с хармония, спокойствие и философия. Всяка картина е многопластова, гледана от различен ъгъл дава различни внушения, подтиква към размисъл и медитация, всеки може да открие нещо свое във всяка от тях, може да надгражда върху видяното. Заслуга за това имат и поетичните имена, които са им дали „Цветен повей”, „Семената на мъдростта”, Колелото на съдбата”, „Фините неща”, „Поглед отвъд”, „Магията на пръстена”, „Присъствие”, „Дървото на надеждите”. Посетителите бяха много, повечето се връщаха в залата по няколко пъти. А авторите всеки ден бяха там. "Това е жест към хората, дошли да разгледат изложбата, а в същото време е много полезно да видиш как реагират хората, как възприемат философията ни", казват двамата.

А как точно работят? Не си мислете, че стоят пред платното едновременно. Единият започва, рисува докато усети, че повече не може да каже нищо, после другият продължава. И това може да се случи няколко пъти. Накрая, ако харесат резултата, решават - подписваме картината. Това е много провокиращо, защото няма как да си представиш завършената картина, след като не можеш да предугадиш как съавторът ще продължи. „Истинско предизвикателство е да видиш как твоята идея се съчетава и дообогатява с идеята на човека, с когото работиш. Заставаш пред картина, разработена до един определен етап, но не от теб. Трябва да я продължиш, без да имаш и представа как би я продължил човекът, който я е започнал. Трябва да я усетиш, да се потопиш в темата, да усетиш накъде иска да те поведе, за да я доразвиеш. И понеже всичко това е свързано с усета на човека и е толкова фино и едва доловимо, ние го нарекохме „сияние” - да уловиш сиянието, да успееш да видиш макар и бегло отблясъка на това, което иска да се появи на платното, да го уловиш и да го пренесеш върху платното. Творчеството е прекрасен начин за себеизразяване, а при сътворчеството освен себеизразяване има и обогатяване и дообогатяване. В готовата картина се преплитат нашите индивидуални усещания, емоции, идеи, нагласи и творчески импулси, които обаче не си противоречат, а взаимно се допълват и доизграждат, за да създадат една картина, която въплъщава два отделни свята и ги събира в един общ и по-богат свят“, обяснява Ирина.

Разбира се, за да се случи това, трябва да познаващ добре човека, с когото твориш, да имате равновесие и баланс. Според Иван на Ирина й е било необходимо малко време за да се освободи от преднамереността. „Нейното изразяване е меко, нежно. Когато рисуваме двамата картината става цялостна, в нея се съчетават моето мъжко рисуване и нейното тънко и фино допълване. Накрая не личи кой къде е работил, няма какво да се пипне повече - нито да се добави, нито да се поправи. Така казват и колегите, и зрителите. Ние открихме, че се допълваме, което е много важно. А колкото повече работим, се опознаваме и допълваме повече“, разказва Иван.

Двамата наистина се допълват чудесно, не само като автори. Излъчват спокойствие и хармония, присъщи на хората, които са се намерили. Вярват, че сами решават съдбата си, че най-важна е свободата на изразяване, че е важно накъде те води вътрешният подтик. „Когато човек се движи по собствения си подтик, това се усеща и към него започват да идват неща, които подкрепят подтика му. И при нас е така. Ние не бързаме, не прескачаме стъпала, важното е да вървим по нашия път. Човешкото на Земята е много малко и трябва да се придържаме към него. Много лесно се захласваме, по природата и животните, но си отнемаме възможността да бъдем сътворци. А и в земното има място за божественото“, разкрива част от общата им философия силната половинка на тандема.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички