Чудото на балета танцува за последно на 82
Мая Плисецкая почина в Германия на 89 от инфаркт, ще я погребат в Русия
На 2 май на 89 години в Германия почина Мая Плисецкая. Тя бе една от най-великите балерини на ХХ век заедно с Галина Уланова. Съобщението направи генералният директор на Болшой театър Владимир Урин. "Позвъни ми съпругът й Родион Шчедрин. Починала е в Мюнхен от тежък сърдечен пристъп. Лекарите са се борили за живота й, но нищо не са успели да направят. Майя Михайловна бе в пълно здраве, нищо не предвещаваше бедата. Рядко казват такива думи, но в дадения случай наистина си отиде една епоха, много своеобразна, личностна, високо интелектуална. Плисецкая бе велика балерина и велика жена", каза Урин. Руският президент Владимир Путин изрази съболезнованията си на семейството и на всички почитатели на таланта на ненадмината Одета-Оидилия. Друг велик балетист, Михаил Баришников, почете Плисецкая в профила си във Фейсбук, наричайки я "една от най-великите танцьорки на нашето време". Тя е една от двете дами в руското изкуство, получила титлата Prima ballerina assoluta.
Божествената жрица на Терпсихора танцува на 71 именно в "Лебедово езеро" на гала в нейна чест в Санкт Петербург. Преди 7 години легендарната рускиня се представи в балетната пиеса Ave Maya, поставена специално за нея 10 години по-рано от известния балетмайстор Морис Бежар. Тя представи танцов етюд на сцената на летния арт фестивал "Градините на Кап Ройг" в испанската провинция Хирона. На Плисецкая партнираха солисти от Болшой театър и Мариинския театър. Известният френски критик Ерсен тогава каза за нея три думи -
Тя е гений, мъжество, авангард
Уникално надарена от природата, Мая е била забелязана още като дете в балетното училище. Получава признание рано, а после през целия си живот отстоява таланта си и правото на откривател. Когато френският президент Митеран й връчва Ордена на Почетния легион, някакъв съветски чиновник злобно подмята: "Мислех си, че дават това отличие на герои от Съпротивата." "Е, да, аз цял живот се съпротивлявам", срязва го великата актриса.
Мая Плисецкая е родена в Москва, в известно еврейско семейство. Учи в Шпицберген, където баща й Михаил Плисецки работи като инженер и директор на съветска минна компания, а после е генерален консул на СССР. През 1938 г. той е екзекутиран по време на сталинските чистки. Майка й Ракел Месерер-Плисецкая, известна още като Ра Месерер, е актриса в нямото кино. След разправата със съпруга й тя също е арестувана и изпратена в трудов лагер на ГУЛАГ в Казахстан заедно със 7-месечно братче на Мая. Тогава 13-годишната й дъщеря е осиновена от леля си, балерината Суламиф Месерер, до освобождаването на майка й през 1941-ва. После семейството се евакуира в Свердловск до септември 1942-ра. В града няма условия за занимания с балет, но именно там е първото публично изпълнение на Мая на Умиращия лебед,
Мая учи в Московското хореографско училище при голямата балерина Елизавета Гердт. За пръв път танцува в Болшой театър, когато току-що е навършила 11, а през 1943-та става част от трупата и веднага се налага като една от най-добрите и различни балерини от своето поколение. Тя танцува близо 50 години в Болшой, далеч след като навършва възрастта, на която обикновено се пенсионират руските й колежки.
За разлика от останалите Плисецкая не преминава през кордебалета. Става солистка веднага след дипломирането си. Нейната ярка червена коса и поразителният й вид я правят бляскава фигура на сцената и навън. Нейните дълги ръце, наподобяващи крилете на умиращия лебед, и до днес са неповторими и остават нейна емблема за образа на Одета-Одилия. Височината на скока си, изключително гъвкавият гръбнак, технически прецизното танцуване и най-вече харизмата я правят прочута. Плисецкая е известна и с това, че постоянно променя изпълнението си, защото не обича да повтаря. Така веднъж влиза с гръб към публиката, друг път - с лице, от различни страни на сцената или сменя финалния акцент.
Въпреки това в Болшой не се отнасят особено добре с Плисецкая. Заради баща й, заради това, че е еврейка. Но и за още нещо - личността й е предизвикателна. Цели
16 години не й позволяват турне
с Болшой извън страната. Чак през 1959 г. Никита Хрушчов й разрешава да пътува в чужбина и светът вижда Мая Плисецкая на живо. Казват, че променила балета, вдигнала високо летвата за това изкуство по целия свят. Постигнала го е с брилянтната си техника и драматичното присъствие. През 1958 г. е удостоена със званието "народен артист на СССР". Тогава сключва брак със 7 години по-младия талантлив композитор Родион Шчедрин. През 1971-ва той написва балет по екранната версия на "Анна Каренина", където тя танцува главната партия. Балети за нея са създавали и хореографи като Юрий Григорович, Ролан Пети, Алберто Алонсо и Морис Бежар.
През 1980-те години Плисецкая и Шчедрин прекарват много време в чужбина, където тя работи като артистичен директор на Римския оперен балет, а след това - за испанския Национален балет в Мадрид (1987-1989). Доктор е в Сорбоната. От 1994 г. е председател на годишния международен балетен конкурс, наречен "Мая". През 1996 г. е обявена за президент на Руския императорски балет. Освен руско тя има и испанско гражданство. Във втората си родина балерината е удостоена със Златен медал за постижения в изкуството (1991) и с премия на Астурийския принц (2005).
"Тя беше и все още е звезда, "monstre sacre" на балета, последната изява на театрален блясък, искрящ, пламенен фар в света на слабо светещи таланти, съвършенство в свят на хубост", пише на 80-ия й рожден ден "Файненшъл таймс". Следващата година император Акихито връчва на Мая Плисецкая Premium Imperiale, неофициално считан за Нобелова награда за изкуство.
Твърди се, че любимата й роля не е от "Лебедово езеро", въпреки че танцува Одета-Одилия 800 пъти, а Кармен в едноименния балет. Именно новаторското й изпълнение на ролята привлича международния интерес към нея. Не по-малко обича и Аврора в "Спящата красавица".
Мая Плисецкая ще бъде погребана в родината си.
Подари ценностите си на руския архив
Преди 10 години Мая Плисецка и съпругът й Радион Щедрин подариха семейните си ценности на Руския държавен архив. 67-те големи кашона съдържат спомени и документи, събирани в продължение на 70 години. Сред тях са грамота от 1937 г., с която московското хореографско училище е наградило отличната ученичка Мая, както и студентската карта на Радион. Огромно място в архива заемат черновите на композитора. Семейството е запазило лични писма, афиши, рецензии, автографи от известни личности, аудио- и видеозаписи, филми портрети. "Не съм и предполагала, че в държавния архив могат да се пазят сценични костюми. Често са ни предлагали да продадем ръкописите и вещите със сантиментална стойност, но отказвахме. Мястото им е в архива, затова решихме да ги дарим", признава Плисецка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
