Макар и невидими, мъртвите ни близки са сред нас
"Има живот след смъртта" /ИК "Слънце"/е изпълнена с автентични истории на хора, които са успели да се докоснат до отвъдното, зървайки "другата страна", и са контактували с духовете на починалите си близки. Мъж вижда тъмен тунел с успокоителна светлина в края и изминава част от него по време на хирургична операция, друг попада в ярко и красиво неземно място и там се среща с починалия си баща. Разкази на медицински сестри, които свидетелстват за срещи на техни пациенти с ангели хранители, писма с необясними знаци, даряващи утеха на близките на починалите, и още много други интересни истории са подбрани в книгата.
Тереза Ченг ни разказва за знаци, с които мъртвите показват на близките си, че не са напуснали окончателно нашия свят и че макар и невидими, продължават да бъдат около тях. Това са звуци, усещания, миризми, които по някакъв начин напомнят за конкретен починал човек.
Тереза Ченг посвещава 25 години от живота си на различните паранормални явления. Завършва богословие и английска филология в Кралския колеж в Кеймбридж, след което работи като преподавател и журналист. Автор е на над 20 книги за спиритизъм и езотерика, част от които са бестселъри на Sunday Times. Живее в Оксфорд със съпруга си и двете си деца.
"Има живот след смъртта" е изпълнена с десетки писма, които описват близки срещи със смъртта, които могат да ни вдъхновят и да променят живота ни.
Илко Минев с нов роман
Втората книга на Илко Минев, авторът на "Преди да замлъкна", ни показва отново един българин с истинска амазонска душевност. "Дъщерята на реките" /ИК "Синева"/ би могла да бъде написана само от добър познавач на района, слят с неговия магически реализъм и загрижен за запазването на корените и историята на местната култура. Книгата описва разорението на каучуковите плантации и одисеята на златната треска по величествената Амазонка. Страниците утвърждават Минев като разказвач на истории от най-висока класа. Самият автор по времето на соца бяга в чужбина и след множество перипетии се установява в Манаус, столица на бразилския щат Амазонас. Там развива успешен бизнес, но детската му мечта да пише проза се осъществява едва след години.
"Щастливото градче"
е "слънчев" роман, който щедро раздава добро настроение, обещават от издателство "Ентусиаст". Това е книга, която ще инжектира огромна доза добро настроение и зарежда с много оптимизъм и надежда. Написан с прекрасно чувство за хумор, романът разказва за най-обикновени човешки съдби, които ще ни вдъхновят и развълнуват силно.
Богатата палитра на поета
Новата поетична книга на Иван Гранитски "Устие" е създадена така, както се създава симфония - с устреми и вълнения, с метафорична озадаченост и докосване до видимото битие и невидимата духовна материя. Превъплъщението на общите словесни категории в обозрими пейзажи е изкуство, постижимо само за истинските поети. Иван Гранитски превръща сътворението в мъничка вселена, където "несръчно бръмбарче побутва/ тичинка отколе запленена", а палитрата на поета съдържа жълт шпалир от явори, легиони от свободни щъркели, зелена шир и кафяви угари. Това споделя за новата стихосбирка на Иван Гранитски колегата му по перо Боян Ангелов.
И продължава: Иван Гранитски е създал "Устие" по законите на модерната изящна словесност. Препинателните знаци са отстранени, за да бъде волно на въображението ни, защото поетът отдавна е разбрал многопластовото значение на разкрепостения стих.
Снайперист от вермахта шокира с изповед
Който прочете изповедта на немския снайперист Гюнтер Бауер, вече трудно ще се впечатли от военни епоси като "Враг пред портата" с Джуд Лоу. Бруталната история на един войник, превърнал се в машина за смърт, се чете на един дъх. Без грам патетика и гръмки фрази, но с потресаващи факти. "Снайперистът. Убивай, за да оцелееш" на издателство "Прозорец" е зловещ, но честен поглед към най-ужасната война в човешката история. Тя започва за 18-годишния Гюнтер, оженил се преди два месеца и вече чакащ бебе, с повиквателната през 1937 г. Минава през снайперската школа и жестоките боеве на Източния фронт, десанта в Крит, сраженията в Италия и защитата на Берлин. Елитният боец на вермахта не пише с омраза за враговете си. Логиката му е проста, ако не уцеля и не убия, убитият ще бъда аз. Бауер оцелява от ада на войната, макар и ранен. Шансът му е, че съветските войници не разбират, че той не е обикновен пленник, а перфектен стрелец, на чиято сметка са стотици убити противници. Най-често с изстрел точно в челото, понякога и в сърцето. Както е било по-удобно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
