Райна Кабаиванска не може да спи заради новия роман на писателя
Оперната легенда Райна Кабаиванска не може да спи вече три нощи, заради новия роман „Власт и съпротива" ("Сиела") на Илия Троянов. Примата, която е в София за традиционния си майсторски клас, дойде изненадващо на премиерата на книгата във вторник вечер във „Виваком арт хол", където се събраха над сто запалени читатели на успешния германски писател от български произход, както той сам се определя. „Господин Троянов, преди всичко вие имате невероятен речник и език. Исках да ви помоля да не правите филм от тази книга. Това ще бъде нещо ужасно. Не искам да видя филм по този роман", обърна се развълнувана към автора Кабаиванска. Тя е заинтригувана и в голяма степен разстроена от историята в романа, който разбулва голяма част от извращенията в комунистическото минало на България, и за това не иска да ги види филмирани.
Илия Троянов говори дълго за осмислянето на тоталитарната ни история и колко малко се прави в тази посока. „Миналото е като организъм. То не само трябва да се разгледа, анализира, разбере, да се събере фактологията, но и също да се преодолее, а този процес е свързан не само с писане, но и с обществена воля. Самата тя има три елемента: търсене на отговорност, описване на станалото и отворен, свободен и обществен дебат. Всичко това в България почти го няма. Изненадващо е за мен, че като немски автор, аз трябва да се занимавам с тази тема. Смятам, че това е работа повече на българските писатели", каза творецът на един много добър, но както той го определи ограничен, роден език.
Троянов работи дълго по книгата си и прави много проучвания, включително и разговори с хора, които са били в лагери. „Тези хора, които са преживели ужаси, но са оцелели с твърдост, смелост и достойноство, бяха напълно изолирани, маргинализирани в обществото, което твърдеше, че поема по демократичен път. Това е не само ненормално, престъпно, но и гнусно", спомня си писателят. Той дори прави и документален филм за тях, който се излъчва по немската телевизия. Срещнал е трудности обаче в издирването на офицери от Държавна сигурност, които да се съгласят да говорят с него. Дълго време му затваряли телефона след като чували името му. Накрая се съгласява да говори Цвятко Цветков (вече покойник), някогашен зам.- шеф на Шесто управление на Държавна сигурност и член на БСП. „Едно от големите човешки слабости е суетността. Той се съгласи на интервюто, само защото щях да го вкарам по немската телевизия. Това беше главната му цел. Интересно беше да гледам как се е настанил удобно в своя живот, намерил е обяснение за свеки свой акт на участие в диктатурата. Краят на разговора беше много унизителен за мен. Той ми подаде своя стихосбирка и ми каза, че сме били колеги", разказа писателят. Един вид отмъщение на случилото се е моментът в книгата, когато бившите партийни функционери се събират да празнуват 70-ия рожден ден на антигероя Методий, и един от тях се оказва поет. „Изключтелно много време инвестирах да напиша една лоша поезия", разсмя публиката писателят.
Троянов посещава и Белене заедно с още 50 живи свидетели. Писателят научава много неща, които го изненадват. „Първо: те не са жертви. Мистификация е, че някой, който е в съпротивата, е жертва на режима. Те трябва да бъдат разглеждани като борци, въстанали срещу изключително мощна власт. Искали са да запазят достойнството си. Това е постижение, защото тази власт е опитала напълно да унищожи човешкия дух. Второ: много от тях са се чувствали по-свободни в лагерите, отколкото навън. Там те са щели да загубят същността си, повече отколкото в затвора, където са преживели всякакви насилия, побоища, глад", разяснява Троянов.
Той е водил подобни дискусии и в Аржентина, Южна Африка. Твърди, че съществува и друг мит –че съпротивата е безсмислена, ако властта държи всички позиции в държавата в ръцете си. „Това е много удобен мит, защото позволява на всички, които се нагаждат, да успокоят собствената си съвест, че пътят, който са поели е единственият, който е бил възможен. Изключително важно за нашата страна и за човечеството е да се отървем от този мит. Да кажем, че всеки един от нас е винаги в състояние да прояви съпротива. Не само, че е възможно, но се и длъжни. Ние имаме съвсем грешно схващане какво е демокрация и свободно общество. Това, което дефинира свободата, е съпротивата на всеки един гражданин. Свободата не е нещо дадено от Господ, държавата или конституцията. Тя трябва да се извоюва всеки ден от всеки", заяви още писателят.
Троянов подчерта, че в Германия романът му се приема като трактовка на властта и съпротивата по принцип. Той е съгласен, че има подобни примери във всяка държава. На среща с немски читатели, възрастен човек дори сравнил българската комунистическа партия със скандала с „Волксваген" или „Дизелгейт", който избухна миналата година и обвини компанията в умишлена измама с излъчваните вредни емисии от дизелови двигатели – „същите корупция, липса на отговорност, мошеничество, привилегии."
През 2013 г. писателят не беше допуснат да влезе в САЩ, защото се беше подписал в инициирана от интелектуалци петиция срещу следенето от американските служби на обикновени граждани в интернет. „Наистина подслушването е всеобхватно днес. Някои организации имат достъп до всеки имейл, есемес, разговор на всеки един от нас. Интересното може би не е това, което прави държавата, а това, че повечето хора не се смущават от този факт. Това беше причината за нашия протест – не може да се толерира подоно поведение. Много хора нямат идея какво е интимна сфера, свобода на словото и мисленето. Ако властта знае какво пишем, значи знае какво мислим. Но в това няма нищо ново. Джордж Оруел вече го е описал", казва Троянов, който е категоричен, че далечната тоталитарна власт не е отменена.
Романът показва линиите на властта, които продължават да съществуват и до днес. Поставя въпроса дали наистина през '89-а всичко се е променило. Троянов припомни, че в Германия разговорите за нацизма започват през 60-те години. „Единственият път към промяна е корумпираният елит да се премахне. Той държи всичко в ръцете си. Няма да стане с писане на романи, нито с други цивилизовани средства, а само с масова съпротива на народа. Такава липсва в момента в България, както е и в другите страни с подобна история. Водил съм разговори с колеги от Румъния, Албания. Докато няма организирана съпротива, нищо няма да се промени – категоричен е авторът и добавя – Убеден съм, че това което мога да постигна с една книга е ограничено. Нямам никакви илюзии, че това е някаква голяма съпротива. Сигурен съм, че това не е достатъчно."
Осмислянето, според него, е деликатно що се отнася до младите поколения, които трябва да се справят с постъпките на родителите си. „В следващото поколение има антагонизъм. Децата на нацистите са били донякъде принудени да се откъснат от семействата си, защото у тях не е имало никаква човешки капацитет. Разглеждането на индивидуалното минало е тест за цялото общество. За това голяма част от книгите на следващото поколение са едно скъсване с бащите, описване на родителите като престъпни и недостойни", добави още той.
„Власт и съпротива" беше номинирана за най-добър немскоезичен роман, една от най-важните литературни награди в Германия. „Троянов е „събирач на съдби" от едновремешна комунистическа България. Съдби, от които на човек му настръхват косите", пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за романа. У нас още с излизането си книгата се нареди сред най-продаваните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
