Фентъзи сюжетите черпят идеи от Средновековието
Захари Бахаров умря като варварин отвъд пределите на римската империя
Красивото обещание, което жанрът фентъзи предлага на всеки читател или зрител, е, че ще му помогне да избяга от реалността. Посредством сюжети за елфи, джуджета, хобити, демони, орки, зомбита и голямо разнообразие от фантастични същества. Фентъзито е най-предпочитаният метод за ескейпизъм - независимо дали става дума за книга, филм, сериал или компютърна игра.
Истината обаче е далеч от приказното обещание на жанра. Най-влиятелните произведения - "Властелинът на пръстените" и особено "Игра на тронове", са здраво почерпени от реални исторически събития. Магията и измислицата са стъпили върху сериозни конфликти от различни отрязъци в миналото - Стогодишната война, Войната на розите, Първата световна война и много други. Една от най-разпространените тези за "Властелинът на пръстените" например е, че ако картата на измисления от Толкин свят се положи върху истинска европейска карта, ясно се вижда как територията на вечното зло Мордор съвпада с нацистка Германия. А хубавата земя на хобитите има прилика с една идеализирана разбира се Великобритания. Нещата са още по-сериозни с "Игра на тронове". Сериалът, в който тази седмица се разписа великолепно Захари Бахаров, е здраво прикован към средновековните интриги между Англия и Франция, както и вътрешните конфликти в двете страни. Авторът Джордж Р.Р. Мартин често изтъква, че е повлиян силно от историята, както и от поредицата "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон за средновековна Франция.
"Игра на тронове" се превърна в страхотен хит най-вече заради отказа да повтори популярния фентъзи модел, в който всички добри са изцяло добри и всички лоши са изцяло лоши.
Вместо това Дж. Р.Р. Мартин се доверява на феодалните размирици в Средновековието, където властта се печели на принципа на бръшляна: с бавни и добре оплетени интриги в мирно време и много кръв по време на война. Според по-трезви наблюдатели, които умеят да виждат отвъд фентъзи елементите, целите "Тронове" са построени върху Войната на розите - най-големия граждански сблъсък в историята на Англия. Най-очевидната прилика е между имената на враждуващите фамилии - през XV век на Острова се противопоставят фамилиите Йорк и Ланкастър, а в сериала воюват Старк срещу Ланистър. Стогодишната война между Англия и Франция също служи за вдъхновение на Мартин - интригите, ударите под пояса, предателствата, а и определени прототипи се открояват като основа на книгите и съответно сериала. Ето кои са най-очевидните съвпадения.
Нед Старк и Ричард, херцог на Йорк
Един от най-запомнящите се образи в сериала бе Нед Старк. Доблестен в свят от измами, безстрашен сред страхливци, честен и благороден сред куп усойници. И много подобен на йоркския херцог Ричард, важна фигура в Стогодишната война срещу Франция. Ричард печели купища важни победи и получава ордени и медали. После се превръща в протектор на кралството по време на лудостта на Хенри VI - подобно на важната роля, изиграна от Едард Старк след смъртта на крал Робърт в сериала.
Ричард обаче имал сериозни междуособици със съпругата на Хенри - Мери, по същия начин, по който Нед се мразеше искрено с бая подличката Церсей Ланистър. Огледалото между история и сериал показва един и същи образ във властовите амбиции на двамата. Ричард се опитва да се възкачи на трона, както и Нед прави всичко възможно да вземе властта от принц Джофри. А за финал и двамата приключват по един и същи начин - обезглавени и със забучени на кол глави.
Робърт Баратеон и Едуард IV
Измисленият персонаж Робърт Баратеон е безстрашен воин, оглавил бунт и успял да се възкачи на престола и да го отнеме от рода Таргериан. Подобна арка към властта описва и младия Едуард IV, който се превръща в първия английски крал от йоркската фамилия. И фиктивният Робърт, и реалният Едуард след разгромните си победи през младостта по-късно се отдават на пиянство и разврат. И двамата умират в нещастен случай - Едуард претърпява инцидент по време на риболов, докато Робърт е разкъсан от глиган, докато е на лов.
Принц Джофри и Едуард Ланкастър
Безкрупулният принц Джофри, който се превърна в синоним на гадно копеле, също има прототип - Едуард Ланкастър. Както Джофри бе жесток към Санса, така и Едуард Ланкастър е известен в историята като един от най-злобните тийнейджъри, особено към неговата съпруга Ан Невил. Описанията за садистично, жадно за кръв хлапе, оставени от историците за Едуард, съвпадат напълно с персоната на Джофри в "Игра на тронове". И двамата умират, преди да навършат пълнолетие - Едуард на бойното поле, а Джофри бе умъртвен с отрова.
Жана Д'Арк и Бриен от Тарт
Бриен от Тарт и Жана Д'Арк споделят общ стил: маниакално лоялни въоръжени жени с мисионерско самочувствие. Бриен се заклева във вярност към Ренли Баратеон, Кейтлин Старк и Джейми Ланистър. Мечът й дори носи името "пазителят на клетви". Жана Д'Арк пък е предана на некоронясания френски крал Шарл VII, на който помага да спечели обсадата на Орлеан, преди британците да я изгорят за ерес.
Дотраките като Чингис Хан
Номадското племе дотраки са една от най-големите атракции в сериала. А мъжеството и мощта им са директно почерпени от възхода на Чингис Хан. Живеят на конете, не се задържат на дълго място, имат имперски амбиции, силна племенна лоялност и не се спират пред нищо - приликата е несъмнена.
"Валът" е стената на Адриан
"Отвъд вала" е може би най-мрачното място в света на "Троновете". Именно там нашият Захари Бахаров, като водач на канибалско племе, посрещна края си - убит от генерал на мъртвите с пронизващ син поглед и смъртоносно ледено оръжие. Джордж Р.Р. Мартин е решил романите си по ефектен начин: в цивилизования свят липсват всякакви фантастични елементи, но отвъд вала дремят чудовища, зомбита, ужаси и уроди. Е, едно по-развинтено въображение може да види сходство в отношението на римляните към варварите. И в частност стената в Британия, която издига император Адриан. Идеята й била да служи за укрепление на римската империя от всякакви варварски набези. Адриановият вал днес се намира в Северна Англия, край нейната граница с Шотландия. Отбранителното съоръжение от камъни и торф започва да се строи през 122 г. Дължината му е 118 км и е 3 метра висок. Пресича изцяло острова и от него са си патили най-вече пиктите. Валът три пъти е попадал в ръцете на враговете - през 197, 296 и 367 г. Едва през 400 г. укреплението е окончателно изоставено от Римската империя.
През следващите столетия местното население го използва като каменоломна. Джордж Мартин посещава стената през 1981 година и тя го вдъхновява при измислянето на високото над 200 метра ледено укрепление, което използва в книгата. "Валът на Адриан се бе врязъл силно в паметта ми. Хареса ми това делене на светове, когато единият иска да се предпази от другия. Нямаше как да пропусна шанса да го изобразя в поредицата", споделя Мартин. От 1987 г. Адриановият вал е част от списъка на ЮНЕСКО.
Авторът: И драконите са хора
Дж. Р.Р. Мартин е убеден, че всяка фентъзи история трябва да бъде реалистична. "Няма значение дали пишете за дракони или за частни детективи. В крайна сметка става въпрос за конфликт на човешки същества и техните емоции", казва писателят. Неслучайно творбите му често са определяни като "фентъзи за хора, които не харесват фентъзи" - Мартин е майстор на плетенето на интриги с антропологичен характер, вместо да изправя едни срещу други огромни армии от добри хора, елфи и джуджета срещу още по-колосални стълпотворения от орки, демони и мъртъвци.
Толкин срещу нацистка Германия
Зловещата страна Мордор, като алегория на тогавашна нацистка Германия с нейния железен ред и чудовищни концлагери: това е най-честата интерпретация на интригата във "Властелинът на пръстените". Първите чернови Толкин започва през 1936 година, още преди отпечатването на "Хобит", и пише романа по време на Втората световна война. Самият той участва в Първата световна, където се записва като доброволец на военна служба и е изпратен да служи във Франция. Четирите месеца в пещта на предната линия го сблъскват с всички ужаси на войната. Толкин заболява от тежка форма на тиф и прекарва две години в полева болница. Там той започва да създава въображаем свят. Нападението над средната земя според мнозина наподобява обсадата на Хитлер в Европа. Американофилите често пък сочат спасяващата намеса на Рохан в сраженията като аналог на влизането на САЩ във Втората световна.
А най-парадоксалното е, че "Властелинът на пръстените" по традиция е една от най-обичаните книги в Германия и често оглавява литературните класации в страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
