Иглика Трифонова открива "София филм фест" на 10 март в зала 1 с "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" - лентата по действителен случай от Трибунала в Хага, по която топрежисьорката работи в продължение на 10 години. Блестящи актьори от осем националности, екипи от България, Босна, Холандия и Швеция, операторът Рали Ралчев и композиторът Теодосий Спасов са съучастниците в проекта, подкрепен от фондове и телевизии от три страни и от продуцентите Улф Синерхолм, Петра Худингс и Росица Вълканова.
Сръбско момче, осъдено в Босна за участие във военни престъпления, е призовано в съда в Хага като ключов свидетел на обвинението срещу високопоставен военен на бивша Югославия. В ролята на момчето е Ованес Торосян. Обвиняемият е Красимир Доков, актьорът кадем на Иглика Трифонова, който винаги участва в нейните филми, а за изпълнението си в "Разследване" бе отличен през 2006 г. със "Златна роза". В кожата на прокурора влиза eдна от най-забележителните съвременни френски актриси - Ромен Боранже. Притежателката на "Сезар" е позната от "Диви нощи", "Апартаментът" с Моника Белучи и Венсан Касел и "Пълно затъмнение" с Дейвид Тюлис И Леонардо ди Каприо. Самюел Фрьолер е защитникът. Шведът нашумя с хита на Биле Аугуст "Най-добри намерения" по сценарий на Ингмар Бергман - "Златна палма" в Кан 1992 г. Световноизвестната македонска актриса Лабина Митевска ("Преди дъжда" на Милчо Манчевски) е майката на момчето. Родената в Черна гора Нермина Лукач, която с първия си филм "Яж, спи, умри" (2012) получи наградата на Шведската академия и попадна в класацията на Берлинале, е босненската преводачка Ясна. Изудин Байрович е бащата на момчето - истинско откритие на Иглика Трифонова.
Позабравеният, но изключителен актьор обра овации в "Смърт в Сараево" на Данис Танович.
Досега филмът е гледан на фестивалите в Талин и в Триест.
"След прожекцията в Триест при мен дойдоха зрители, между които имаше студенти и преподаватели от Хуманитарния факултет на университета. Един от тях ми каза, че "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" му напомня за италианския неореализъм - защото е разказ за малкия човек, чиято съдба трогва дълбоко. Питаха ме какво е най-важното, което съм научила за войната в Босна, след като толкова дълго съм я изучавала. Трябваше ми време, за да намеря точния отговор: след всяка война остават живи хора. Не всички са виновни, но всички са жертви".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
