Преди сто години "Българан е галант" изгрява на екрана
Бащата на родното кино снима 11 филма, играе Левски
На 13 януари 2015-а се навършват 100 години от премиерата на първия български филм - "Българан е галант". Негов автор е Васил Гендов. На юбилея ще бъдат посветени прожекции на игрални, документални, анимационни и научно-популярни ленти през цялата година, както и серия от тематични събития у нас и в чужбина.
До края на януари ще бъдат представени малкото запазени заглавия от преди Втората световна война. Февруари ще е посветен на творбите от 50-те години. През декември ще видим най-добрите игрални филми, произведени от 2010 до днес. На десетилетията, през които българското кино е било най-активно, между 60-те и 80-те години, ще бъдат отредени по два месеца.
Прожекциите ще бъдат в кино "Одеон", като всяка от тях ще е предшествана от кинопреглед или анимация. Понеделниците ще са за документалното ни кино.
По повод юбилея професор Александър Грозев като сценарист, Илия Костов като режисьор и Ярослав Ячев като оператор готвят документален филм, посветен на бащата на родното кино. Едночасовата лента "Гендов - мит и реалност" ще проследи необичайния живот на автора на единадесет български филма, между които и първия за Васил Левски, наречен "Бунтът на робите". Тя ще се появи по екраните през май.
Историята е пестелива по въпроса къде и как точно сливналията Васил Гендов завързва приятелство с прожекциониста на някогашния "Модерен театър" Гайтано Пио де Флорес. От дума на дума артистът и италианецът обсъждат, кроят планове, мечтаят за филм с български сюжет. Гайтано има честта и първи да научи заглавието на бъдещата творба - "Българан е галант". Историята с нищо не се различава от всички тогавашни комедийки, които зрителите по света гледат. Героят логично е наречен "Българан" и според Илия Костов този факт си има своето обяснение. Авторът много държал филмът му да звучи много "национално", а по това време на мода е хумористичният вестник "Българан", в който той редовно пише фейлетони под псевдонима Ромео.
Но кой всъщност е този Васил Гендов, увековечил се като пионер и баща на българското филмово изкуство. Роден е на 24 ноември 1981 година в Сливен. Рано-рано идва в София. Негови родственици са известните актьори Иван Попов и Атанас Кирчев... Техният артистично-бохемски свят го омайва, разпалва въображението му. Става стажант артист в Народния, после завършва театралната школа "Ото" във Виена и специализира в АИКО Берлин. Връща се с напомпано самочувствие и увлечен по идеята да направи филм тук. Разбира се, тогава младокът едва ли си дава сметка с какво се захваща. Мухата, проникнала в съзнанието му, не го оставя да спи. Въпреки че в съня му има само една гола поляна, която тогава много условно може да се нарече българско кино.
Ето как изглежда част от приказката на Гендов. "Един млад бонвиван, ролята ще изиграя аз, среща млада дама и започва да я задиря. Тя го развежда из пазаря. Той, под предлог, че тя си е забравила портмонето, плаща всички покупки. Историята се повтаря и в луксозния ресторант, в който отсядат двете гълъбчета. Идва време Балгаран да се усамоти с любимата. Кавалерът сияе от радост, но пред двойката неочаквано спира файтон, пакетите с покупките са прехвърлени в него, а съпругът на дамата подава на ухажьора петдесет стотинки за хамалията. Българан остава като прикован с парите в ръка и гледа съсипан подир файтона." Това е оригиналният сценарий.
Започват снимките. Васил Гендов е режисьор и изпълнител на главната роля. Оператор е Пио де Флорес. Всички артистки в София отказват ролята на младата дама. За тях киното е по-долнопробно от цирка. Само една актриса се съгласява да застане пред камерата - Мара Миятева-Липина. Нейната красота е толкова ослепителна, че дори земеделският водач и премиер Александър Стамболийски не пропуска да я пожелае. Снимките са истинско изпитание за екипа. Навсякъде, където той се появи, го следват хули, присмех и обществено възмущение. Един чиновник познава у Мара шапката на жена си, наета за снимките, и възмутен я грабва от главата й, хвърля я на земята и настоява да му я платят. Противно на това, след прожекцията вестник "Дневник" пише: "Комедията и снимките са доста сполучливо направени и тази комедия представлява голяма новост за българското общество и в частност за столичани. Възторжената публика наблюдаваше първите нерешителни усилия в новия отрасъл в обастта на театъра - прожекционното платно - и остана доволна от постигнатия успех. Тя изпрати с ръкопляскания комедията".
А как се прави филм за "Българан" и Гендов днес? Според Илия Костов снимането на лента, за която няма много документи, фотоси и архивни материали, не е никак лесно. Екипът продължава да обикаля всички възможни места, свързани с героя. Целта е да предадат не само конкретното битие и житие на Гендов, но и времето, киното, епохата. Става въпрос за началото на века, малко преди Първата световна войната, когато едно момче, родено в затънтено градче, иска да направи нещо огромно. При това Васил е сам и слаб. Държавата не само че не стои зад него, но тъкмо напротив: където и да почука за помощ, го гонят, обиждат, мразят. Гледат на него като на досадник, просещ пари. Трябва да имаш не само самочувствие, но и много смелост, кураж и хъс, за да не позволиш ежедневните обиди да те сломят, твърди Костов. И Гендов успява: преглъща горчилката и върви напред.
След София "Българан е галант" стига и до Америка. После изчезва и днес от лентата с продължителност около петнадесет минути няма и следа.
Пионерът обаче продължава своето знаменателно дело: той създава първата филмо-производствена кооперация у нас "Янтра филм". От 1920 година е директор режисьор, актьор на Софийския пътуващ театър. Той сам субсидира и организира трупата и подбира актьорите. През 1931 година Гендов създава Съюза на българските филмови дейци. Той прави и първата екранизация на Бай Ганьо. Главната роля се изпълнява от Иван Попов. Следва "Бунтът на робите". Актьорите, които той кани за ролята на Левски, не са обхванати от неговия ентузиазъм и патриотичен дух. Повлияни от мълвите за звездите на Холивуд, те искат прекалено високи хонорари. Гендов е принуден сам да изиграе Левски. "Бунтът..." е първият български говорящ филм. Година е 1932-а. Снимките са в къщата на Апостола в Карлово, която общината се готви да събори, защото пречи на изгледа на кмета. Но режисьорът и известният личител Петър Димков, тогава комендант на местния гарнизон, успяват да я спасят.
Гендов снима общо 11 филма. Последният излиза на екран през 1937 година. След 9 септември 1944 година бащата на родното кино прави опит в политиката. Има верен усет и симпатизира на не една партия. В началото е при земеделците на Г. М. Димитров, после при комунистите на другаря Георги Димитров. Умира като заслужил артист през 1970 година и е погребан в софийските гробища. Гробът му обаче не е известен. Няма кръст, нито плоча. Илия Костов разказва и за напразните усилия да влязат в някогашния "Модерен театър". Повечето от софиянците го знаят като кино "Цанко Царковски". Сградата е паметник на културата - продадена неизвестно на кого. Собственикът й я държи здраво заключена и не я ползва за нищо. Има идея сградата да се превърне в музей на киното и място, където могат да се видят родни филми, но засега тя граничи с фантазията. Няма я и къщата на Гендов - нито в Сливен, нито в София. Всъщност последното си жилище той е загубил, след като го заложил, за да направи поредния си филм.
Досието: Злостен враг на ОФ
Като всеки по-личен българин и Гендов си има досие в Държавна сигурност. При това в два тома. По царско време кинаджията е описван като хитрец, тарикат, жив дявол, готов на всичко, за да измъкне пари за филмите си. Вторият том е творение на социалистическото ДС. През 1947 година там е написано: "Васил Гендов е на страната на ГеМето и е правил филм за пристигането му в България". Определен е като враг на Отечествения фронт и Работническата партия. Продава кинофилми по 2000 лева, докато държавата ги продава по 450. Председател е на Съюза на българските филвмови дейци, където са се окопали бивши величия."
През февруари 1947 година театралната трупа на Васил Гендов, с която той обикаля страната, е определена като семейна. Пиесата "Жена валута" е характеризирана като сензанционна порнографска, а той като дилетант и нахален. Явно агентът, който се е занимавал с кинаджията, е бил доста затруднен да каже нещо ново, защото няколко години по-късно, през 1952 г. почти повторя същото: "Злостен враг на Отечествения фронт и Работническата партия-комунисти".
Никъде в досиетата не се споменава за дързостта и куража на човека, подредил първите тухли на сградата, наречена българско кино. Факт недостоен и нечестен. Защото това, което Гендов е успял да направи в началото на века, когато няма модел, опит и разбиране, е равносилно на подвиг. Но както е казал поетът: Днес свестните считат за луди. Самият Гендов признава: "Мнозина ме считаха за откачен. Всъщност може донякъде това и да е верно. Защото трябва наистина да не си в ред, за да се заемеш с такава мисия", твърди режисьорът Илия Костов.
Жертват златен часовник
При посещение на моята братовчедка Елена Снежина, актриса от Народния театър, се запознах с ученичката от нейните драматични курсове Жана Иванова. За моя голяма радост в нейно лице открих младо момиче, което мечтаеше да се види на екран. Тя е родена в Сливен в дребно семейство на чиновник. Благодарение на своите изключителни качества и способност, макар и много млада, тя бива включена в представленията на групата артисти от Народния театър, която играе в кинотеатър "Одеон".
Още след първата среща с нея аз й казах, че бих желал да я видя като героиня на новия си филм. Трябваше обаче да споделя с нея и болката, че нямам още необходимите средства. Каква бе моята изненада, когато тя ми отговори, че имала в спестовната си книжка 600 лева, които би ми дала, за да ми помогне, макар и малко. Книжката била в родния й град, където тя трябваше да замине, за да изтегли парите. Неизразима бе моята радост, когато след няколко дена тя се завърна и ми предложи сумата 630 лева. Първата й дума беше:
- Ето парите, ако стигат, да започнем веднага филма.
Пътят на втория български филм бе открит. По-късно разбрах, че не спестовната книжка беше пожертвана за това, а един дамски златен часовник, семеен спомен, подарен на Жана Иванова (скоро след това Гендова) по случай постъпването й във френския колеж в Пловдив. Тя взела часовника от Сливен, продала го за 630 лева, които до стотинка предлагала за началото на втория български филм "Любовта е лудост".
Из мемоарите на Васил Гендов
Билетът струваше 12 стотинки
- Господин Костов, кога за първи път гледахте кино?
- Видях светещия екран в родния ми Сливен. Веднаж се разплаках на една опашка в кино "Балкан". Бяха ме изпратили предварително да взема билети. Филмът беше съветски - "Разораната целина". Наредих се от рано на опашката, но големите ме притиснаха и изхвърлиха. Общо взето, животът на града тогава минаваше през четирите кина. Те бяха източникът на култура за подрастващите, друго нямаше. Като ученици още в десет часа сутринта бяхме в салона. Тогава започваха първите прожекции. Влизаше се с билет от 12 стотинки. Вълнуващо място бяха и стреблищата на годишния панаир. Там можеше да се спечели картичка с лика на някоя от големите звезди.
- А кога за първи път видяхте как се прави кино?
- Пак като дете. Дочо Мундров снимаше някакъв епизод зад Дома на народната армия. Пожарната с някакви огромни маркучи проливаше изкуствен дъжд, а един човек с шлифер и шапка стоеше дълго време пред една врата и геройски не помръдваше... Това ми е първият спомен. Усещах, че нещо се случва, че има някаква магия. Разбира се, районът бе ограден, а от далеч, ние, хлапаците наблюдавахме по-скоро лъскавите шлемове на пожарникарите, отколкото снимачната площадка. В шести-седми клас, щом излезехме от някакъв филм, на път за вкъщи цялата банда се идентифицираше с героите и проигравахме по нещо.
- Кога видяхте собственото си има на екрана?
- Като асистент и сценарист на един документален филм за интербригадистите в Испания, който правихме с Людмил Кирков. След това дебютирах вече като автор на сценария на "Ако можеш забрави" с режисьор Николай Босилков и много популярния "Мадам Бовари от Сливен" с режисьор Емил Цанев. От 1987 година до днес съм сценарист, продуцент и режисьр на "Трака-трак", "Асистентът", "Време за жени" и "Слънчево". Влязох в киното, за да усетя всичките му радости, горчилки, мъка и щастие, но както се казва в една стара приказка: веднаж омотаеш ли се в лентата, омагьоса ли те, няма спасение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
