Георги Чапкънов работи по проект за паметник на вече покойния си приятел. Картините на Бедиг Бедросян са запечатали въздуха на Добруджа
Вероятно сте забелязали, но във всяка истинска история влизат думите "Няма нищо случайно". Една пътуваща изложба вече живее собствен живот. И от едно припомняне на творчеството на най-известния художник в Силистренско през миналия век представянето му започва да изпълва въздуха със собствен код. От седмици платната са "изложени" и във Facebook на страницата "Пътуващата изложба на Бедиг Бедросян".
Всъщност картините на Бедиг Бедросян (1912-1989 г.) от години са пръснати в частни и държавни галерии у нас и в чужбина. Докато преди 15 месеца негов почти внук Кеворк Крикорян не решава да започне проекта "Родова памет" чрез сдружение "Арарат" - Варна. И издирва малко познати картини на майстора Бедросян, а след това и стихове, иконографии. Докато не се появява и името на изложбата - "Земя между реката и морето". Крикорян го решава заедно с изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева. Главно заради пейзажите, които редуват Дунав, морето, безкрайната Добруджа и библейския връх на Арарат, както и накацалите къщички в Ереван.
За броени месеци "Земя между реката и морето" минава през галериите на Силистра, Варна, Добрич, Пазарджик. През март тази година става част от "Пловдив- европейска столица на културата 2019". И вече е в самостоятелно представяне на Бедиг Бедросян в Софийската градска художествена галерия - ретроспективната изложба "Пристани", с премиера след дни - на 26 юли 2016 г.
И ако до тук в историята нямаше нищо необикновено, то е, защото никой от инициаторите й не е имал и най-малка представа, че Бедиг ще назове името й 33 години по-рано. Пред деца таланти в любимата Силистра.
Буквално преди дни майката на Крикорян - Мариям Бургазлиян, случайно открива в мазето на жилището си кашон с документи на своя свако. И плаче от вълнение на три пъти, когато ни разказва как преди две вечери е прочела негово слово за земята между реката и морето. "Знаех, че още от едно време имах някъде спомени за него, но преди няколко години се преместих в по-малко жилище и доста неща оставих прибрани в кашони в мазата", споделя Мариям. Тъй като й трябвало място за зимнина, решава въпреки жегите да подреди приземното помещение. И да смени старите кашони с нови, за да съхраняват по-добре.
Така попада на папките, завещани й от Бедиг Бедросян
но неотваряни досега. "Знаех, че съм ги прибрала някъде, но от Силистра се преместихме във Варна, после и тук смених жилище и се бях отказала да ги търся. Казвах си - ще излязат, когато трябва", допълва още любимата племенничка на Бедросян. И препрочита за сетен път посланията от големия приятел на свако й - великия Георги Чапкънов - Чапа и още куп неизвестни, но ценни материали. Най-знаковият от които - речта на Бедросян от 18 ноември 1983 година в силистренското училище "Св. Св. Кирил и Методий". В нея маестрото произнася името на днешната изложба "Земя между реката и морето".
Скептиците може и да кажат, че това е случайност.
Но 33 години по-късно сдружение "Арарат" започва проекта, без инициаторите да разполагат и да подозират за написаната на печатна машина реч на художника. А пред бъдещите творци от училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Силистра Бедросян казва: "Търсех и намирах първите сюжети за картините си от богатата и топла гама на добруджанската земя.
От красивите брегове и голямата река
Аз еднакво обичам и се мъча да създавам и планинския пейзаж, полето и морския колорит".
Маестрото на скулпторите - Чапа, пък пише още по-рано, но при изложба в Алфатар от 1974 г.: "Единствен ти не се откъсна от земята и в твоето творчество въвеждаш обикновения трудов човек в приказния свят на баграта и красотата. Възпитаваш вкус към хубавото в младото поколение и естетична наслада у големите".
Днес Георги Чапкънов работи по проект за паметник на вече покойния си приятел Бедиг Бедросян, който да остане за поколенията в обичаната от художника Силистра. Спомен между реката и морето. А когато вълнението на Мариям Бургазлиян поутихна, решихме да я попитаме кой е най-яркият й спомен от свако й Бедиг. И чухме: "С татко бяха като братя. А Бедиг се отнасяше с мен като със собствена дъщеря".
След кратка пауза разказва случка със счупена дамаджана - от едновремешните огромни стъкла с ракитова обшивка. "Бяха ме пратили за вода до близката чешма в Силистра по улицата за арменската черква. И на връщане, без да искам, изпуснах и счупих едната дамаджана. Стоях на тротоара и плачех, а свако тръгнал да ме търси", спомня си Мариям. Като видял 11-годишното момиченце, седнало до разляната вода, Бедросян се засмял и попитал: "Защо плачеш, може ли за такива неща да се ронят сълзи?". И после допълнил: "Не се притеснявай, сега си малка и не можеш да ми върнеш дамаджаната, но аз си записвам всички счупени от теб вещи". Мариям попитала защо. А свако й казал с усмивка: "За да може като пораснеш, да ми ги върнеш. И водата ще ми донесеш отново".
В изследователския проект на сдружение "Арарат" - "Земя между реката и морето", вече се включват и румънски изкуствоведи. Оказва се, че Бедросян има стенописи и в северната ни съседка. В "пълноводието" на изложбата в Софийската градска художествена галерия ще влязат и непубликувани негови стихове, които чакат своя превод от арменски. Казват, че Бедиг Бедросян има фината настройка от всемирна хармония.
И като че ли можеш да я чуеш в думите му: "Този свят, тази природа, която ме заобикаля, ми е най-близка и най-позната. Затова тя най-рано оживява в платната ми, за да остане и досега най-богат извор за вдъхновение и красота".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
