Христо Мутафчиев влезе в кожата на вездесъщия другар Топузов от "Човекоядката". Бина Харалампиева възражда в "Зад канала" култовата пиеса на Иван Радоев. Първите представления са през април. Илка Зафирова сега е единствената звезда от едновремешния спектакъл на Младен Киселов в театър "София", когато нямаше билети за месеци напред, а Тодор Колев направи своя изумителен Топузов. Градските легенди, свързани с някогашната "Човекоядка", са безкрайни - от емоциите на премиерата, когато Тодор Живков се разсмя и всички разбраха, че постановката ще живее, до бурната любов на Младен с екзотичната мулатка. През 1978-а беше немислимо публиката да слуша еретичните реплики и да поема страховитите за властта послания на Иван Радоев. Неговите герои разкриват и разнищват безумието на българина, който вечно се прекланя пред измислени идоли. Драматургът, който се разписа в златната история на националната култура, заклеймява навика да жертваме свободата си. В момента като старците в соцдома репетират Ирини Жамбонас, Василена Атанасова, Филип Аврамов, Петър Калчев, отскоро назначеният "Зад канала" Христо Пъдев.
Утре на камерната сцена в театър "София" е премиерата на "Покана за вечеря" - текстът на Оля Стоянова, който спечели конкурса на трупата. Режисьор е Тея Сугарева, в ролите са Ивайло Герасков, Дария Симеонова, Мартин Гяуров, Пламен Манасиев, Антон Григоров. Пиесата анализира особеното състояние на самотност, в което човекът е "сам сред своите и свой сред чуждите", както пише Чехов.
"Това е история за близостта, за отношенията, които се разпадат, за лекотата, с която свикваме с другите и ги приемаме като част от общата картина. А общи картини няма. Близостта не е въпрос на разстояние", казва Оля. Според нея нищо не може да бъде разказано веднъж завинаги. "Ако гледаме на хората като истории - няма как да сложим точка, защото всеки следващ разказвач продължава да добавя нещо от себе. И единственото, което може да ни спаси от острите ръбове в отношенията, е да продължаваме да говорим", категорична е младата писателка. За нея безсмислените правила и кристални чаши губят времето - за да не мислим за същественото. "И да не си даваме сметка, че никога не сме били истински, истински щастливи", казва един от героите.
В Сатирата също се готвят за премиера - "Волпоне" на 19, 20 и 25 март. Това е първият проект на Здравко Митков, след като стана директор на трупата. Той се връща към пиесата на Бен Джонсън, защото е убеден във вечната й философия и черен хумор. На голямата сцена излизат Георги Мамалев, Мартин Каров, Стефан Щерев-Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Добрина Гецова, Кирил Ефремов... Преди време във "Волпоне" на Митков в Народния Андрей Баташов доказа, че за него няма тайни в изкуството на театъра.
Пиесата е писана преди повече от 400 години, но не е загубила нищо от сатиричната си острота. Във фокуса е алчността, която през епохите се възпроизвежда във все по-уродливи форми.
Героите са се скупчили като лешояди край "умиращия" богаташ Волпоне. Подпомаган от слугата си Моска, той се развлича с все по-перфидни начини за лично обогатяване - манипулира приятелите си, които доброволно му правят скъпи подаръци, завещават му богатствата си, отстъпват му жените си. В мрачния свят на безконтролната алчност цари безнаказаността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
