Дарина Радева тази вечер дебютира на голямата сцена в Народния театър. Дъщерята на президента играе Смъртта в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Младата актриса обаче не копира прочутия идентичен образ, създаден от Джесика Ланг в „Ах, този джаз“, въпреки че една от основните теми и в изключително поставяната по света пиеса на Том Стопард, и в гениалния филм на Боб Фос е за съдбата на артиста и неговата безпомощност в циничния свят. Нежната Дарина Радева умело и сръчно се адаптира към огромното пространство, което безмилостно поглъща всеки, който не го бива за този занаят. Госпожицата вече доказа своята смелост и на камерната сцена в Народния - в „Пиано в тревата“ и в „Елементарните частици“, но засега не е назначена в академичната трупа, въпреки че хеттрикът й се получава повече от убедително.
Водещите актьори в спектакъла на режисьора Боян Крачолов са Ненчо Костов и Пламен Димов, който несправедливо е спряган най-вече като актуалния мъж до Радина Кърджилова, а не като талантлив млад професионалист. Александра Василева като тартора на артистите, които трябва да разиграят „Убийството на Гонзаго“ в „Хамлет“, прилича на Джони Деп в „Карибски пирати“. Александър Кънев е Хамлет, Надя Керанова е Офелия, вече назначеният в Народния театър Мартин Димитров е Клавдий.
Том Стопард е сред най-известните съвременни драматурзи и „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ му носи световна слава. Роден в Чехия, Стопард израства във Великобритания и започва кариерата си като журналист, преди да се посвети на драматургията. Пиесата му дебютира на Единбургския фестивал през 1966 г. и бързо се превръща в сензация в Лондон и на „Бродуей“ в Ню Йорк.
Пиесата е интелектуална комедия, която през езикови игри, смешки, абсурдни „научни“ спекулации и поетични отклонения изследва съдбата, случайността и свободата. Историята се разгръща през гледната точка на двама второстепенни персонажи от „Хамлет“, загубени в сюжет, чиито правила не разбират. Розенкранц и Гилденстерн всячески се опитват да поемат властта над собствената си житейска траектория, докато тестват теорията на вероятностите.
В своето малодушие и неангажираност на хора, от които нищо не зависи, се превръщат в съзнателни съучастници в убийство, за да се окажат накрая самите те предопределени да умрат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
