Тя е млада, красива, с фигура на топмодел от световните подиуми. Но много повече я вълнуват думите и писането - това е нейният път в живота. И убеди в това литературните критици и хилядите читатели. 30-годишната Хелга Флатлан е новата литературна звезда на Норвегия, която спечели най-големите награди за дебют в родината си, а сега очарова и четящите българи. Младата писателка гостува у нас по покана на издателите си от "Персей" и със съдействието на НУРЛА. Поводът за турнето й у нас беше излизането на най-успешния й роман досега - "Остани, ако можеш. Замини, ако трябва" (превод Ростислав Петров), включен в поредица, подкрепена от програма "Творческа Европа" на ЕС. Книгата разказва изпълнената със скрити емоции и тайни история на четирима младежи.
- Хелга, как си обяснявате успеха на норвежката литература по света?
- С това, че не се занимава с регионални проблеми, а интерпретира проблеми и чувства, които вълнуват хората по света. Истината е, че криминалната литература извърши основния пробив навън и автори като Том Егеланд и Ю Несбьо станаха световни, четени и обичани в много държави. Те успяха да прокарат пътя и на други автори от други жанрове. Сега в Норвегия, например, са особено популярни романите с автобиографични елементи.
- Кога решихте да станете писател?
- Не съм сигурна кога, защото съм се занимавала с писане през целия си живот. Знам, че звучи клиширано, но е истина. Всичко започна, когато бях малка и четях книжките на Астрид Линдгрен. Майка ми ме запали по нея. Особено любима ми беше "Братята с лъвски сърца". Бях очарована и исках също да създам нещо свое. Така започнах да пиша кратки истории, постепенно развих уменията си и започнаха да ме издават. Това бе голямо постижение и много значимо събитие. Просто искаха да ме публикуват. Никога не е имало момент, в който да си кажа: "Аз ще стана писател и това е моята цел." Всичко стана постепенно. Винаги съм искала да работя с думи и текстове - като журналист, сценарист... Но не мислех, че ще успея да си изкарвам хляба като писател. Успехът надхвърли и най-дръзките ми мечти.
- Получила сте много награди. Отхвърляли ли са някога ваш текст?
- Не. И това ме прави голяма късметлийка. Винаги съм готова да получа отказ, но досега не се е случвало моя идея или текст да бъдат отхвърлени. Просто си харесвам идея, пиша за нея, съветвам се с Оскар - издателя ми в Норвегия. И след това всички харесват крайния резултат. Всичко това действително е подарък от съдбата.
- Бързо ли избирате за какво да пишете?
- Следя какво се случва в обществото и какво е актуално - като историята ми в "Остани, ако можеш. Замини, ако трябва" и събитията в Афганистан, които тогава привлякоха вниманието ми. Помислих си какво ли ще стане, ако заплета в обща история войната и няколко герои. И дали ще е интересно да пиша за това как те стигат до избора си - да се отправят към фронта на бойните действия. Идеите не идват просто така - лесно и бързо. Изборът на идея е като да белиш лук -
преминаваш през много пластове, докато стигнеш до сърцевината
- Кога се роди "Остани, ако можеш. Замини, ако трябва"?
- По времето, когато бях на 24 и посещавах курс за творческо писане в университета. Но сюжетът вече беше узрял в мен - основни моменти, теми и герои вече бяха в главата ми. Те се настаниха там, още когато бях ученичка.
- Как създадохте героите си?
- Това е моето поколение - 25-30-годишните. Познавам много от тези младежи. Или поне така ги чувствам. Във всеки герой има част от личности, с които съм се сблъсквала. В тях влагам и от себе си, от реални персонажи, от семейството ми. Например прототип на Таряй е по-малкият ми брат - той е на корицата. В малкото селище, където сме родени, всички смятат, че той е изцяло същият герой. Но не мисля, че има чак толкова тотално припокриване. Просто събирам различни черти и характери и създавам герой с история. Но не търся конкретика от всекидневието. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам истински, когато започна да пиша за тях. Не и преди това. Тези
четири момчета представят четири различни типа
Имат различно детство, различни темпераменти... Но взети заедно, те изграждат събирателен образ на днешния млад човек в Норвегия. И вероятно затова романът имаше толкова голям успех.
- С кой от четиримата сте най-емоционално свързана? Кой е най-близък до вас?
- Обичам ги всичките. Когато пиша от първо лице, влизам под кожата им, преживявам всички хубави и лоши неща, които им се случват. Най-трудно обаче ми беше да изградя Карин - майката на Таряй, която страда от следродилна депресия и едновременно с това иска да се справи добре с всичко и да угоди на всички, но не може. Затова и я съжалявам. Тя породи най-много емоции в мен.
- Лесно ли се пише за Афганистан?
- Най-трудно ми беше да пиша за нещо толкова противоречиво като войната в Афганистан. Трябваше да се постарая да не влизам в конфликт с мнението на много от читателите, защото има стотици норвежки момчета, които служат в армията. Те са убедени, че вършат правилното нещо, но има и много хора, които са на противоположното мнение. Това беше най-голямото предизвикателство - да не засегна никого и всички да са доволни от прочетеното. Да постигна баланс... Когато книгата излезе в Норвегия, тя предизвика невероятен интерес. Получих много внимание от страна на критиците, които коментираха и бяха силно впечатлени от това, че млада жена представя в романа си чисто мъжка гледна точка към нещата.
- Войната вътре в нашата душевност или войната на бойното поле е по-опустошителна?
- Двете са еднакво погубващи. Поне за моите герои е така. Момчетата са убити на бойното поле, но
носят войната в себе си
много преди това да се случи. За тях войната не е политика, по-скоро усещат в нея вкуса на екзотика, на приключение. В осигурения им живот липсва тръпката и търсейки нещо ново, те отиват на война.
- Знаменитият норвежец Тур Хейердал е прочут пътешественик. Вие обичате ли да пътувате по света?
- Да, много. Ние сме богата държава, имаме добри доходи и какво да правим - пътуваме. Бях в Индия, Виетнам, Тайланд... Интересувам се от исторически забележителности, но все пак много по-интересни са ми хората в тези страни и начина им на живот. Много ме впечатли Виетнам, където видях абсурдни картини - нещо като домашно направен скутер, на който се беше качило цялото семейство: бащата, майката, а върху тях - децата...
- А какви са впечатленията Ви от България?
- Видях прекрасни неща - природа, исторически забележителности в София и страната, срещнах се със страхотни хора. Издателят ми Пламен Тотев искаше да ме убие с храна. Шегувам се, разбира се!
Кухнята ви е невероятна
Опитах много вкусни неща тук. След Троянския манастир, където видях чудотворната икона на Троеручицата, седнахме в прекрасно заведение, където готвят изключително добре. Но срещите с хората бяха прекрасни - започнахме от Троян. От прозореца ми в хотела във Велико Търново се откриваше страхотна гледка към съседните хълмове и крепостта Царевец. Ловеч е очарователен, а Пловдив е наистина забележителен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
