Иван Попйорданов представи книгата "Писма до сина ми" на сцената в Народния театър
Хъшовете отново възпяха през сълзи и смях авера си Чочо Попйорданов. Това се случи, докато на голямата сцена в Народния Иван Попйорданов представяше книгата "Писма до сина ми". Премиерата на томчето, издадено от "Сиела", трябваше да бъде във фоайето на първия етаж. Но тя се превърна в истинско представление, макар и без типичното театрално притворство - всички плакаха и аплодираха от сърце красивото и талантливо момче, чийто дух със сигурност витаеше във втория му дом. На първите редове седеше и жена му Даниела.
"Преди години прочетох реч на Курт Вонегът пред студенти от Масачузетския университет. В нея той ги съветва: "Разговаряйте с родителите си, защото не се знае кога ще ги изгубите". При мен се случи обратното. Затова почувствах необходимост да продължа диалозите с Чочо. Искам да направя миналото малко по-приемливо, отколкото то заслужава", започна Иван Попйорданов - невероятният мъжкар и аристократ на духа, който миналата година преди Великден изгуби жена си и момчето си за по-малко от месец. "Написах първото си писмо до Чочо, когато той беше в казармата. Второто - за финала на моята книга "Кадър по кадър". Приятел веднъж запита: "Добре де, той отговаря ли ти?". Опитах да се абстрахирам от огромната опасност да идеализирам Чочо. Някои медии се пробваха да зацапат неговия образ със спекулации и недоброжелателство. Просто исках да го върна в неговия чист вид. Тук, на тази сцена, преди 10 години изригна феноменът "Хъшове". След всяко представление публиката ревеше с актьорите "Да живее България". Отговорни сме не само за това, което правим, но и за това, което не правим", коментира старши, който по изумителен начин се справя с чудовищната си тъга. Главният редактор на "Сиела" Захари Карабашлиев съжали на глас, че са се разминали с Чочо. И разказа, че е потънал в първите страници, докато е въртял колело във фитнеса. "Ако Бог реши, един ден ще се срещнем с него и ще му кажа: "Пич, баща ти ме изпоти, докато прочета тази светла и чиста книга". От нея лъха благородство и безутешност. Всъщност тя е за имейлите до децата ни, независимо от това дали ни отговарят или не". Топкритичката на седмото изкуство Геновева Димитрова припомни, че Чочо е детето чудо на родното кино. Неслучайно на "Златната ракла" през 1994-а му присъдиха наградата за уникално постижение - 7 филма за четири години. Чочо изигра всевъзможни образи в 40 ленти - от "Вчера" до "Под прикритие", от златната епоха на жанра до неговите многострадални напъни през така наречения и продължаващ преход.
"За истинските артисти винаги се говори в сегашно време. Чочо си осигури безсмъртие с ранната си смърт и с ролите си. Той беше буен, непредвидим, непоносим, лекомислен, прекрасен дивак - във всички цветове на дъгата. Винаги ме е поразявал с дълбоката си мъдрост. Стигаше до бездни, до които аз никога не съм успявал да се докосна. Поразяваше ме с красотата на мисълта си - голяма и обемна", беше категоричен Александър Морфов. Известният режисьор, в чиито хитови спектакли Чочо направи някои от най-емблематичните си персонажи, прочете свое страхотно стихотворение - за дробовете, изпълнени с лъжи, за битката за живота, за по-краткия път през небето, което би трябвало да е жълто и никога сиво. Финалът му е: "А утре ще мечтая отново да стане вчера". "Когато Чочо го видя, ме запита: "Пич, за мен ли си го писал?", а аз всъщност го бях писал за себе си. Когато отворих книгата, се вторачих в една снимка - струваше ми се, че съм аз, но като се вгледах по-добре, се оказа, че е той", сподели Морфов за кръвното си братство с Чочо.
"Срещата ми с Чочо в "Хъшове" беше един от най-хубавите мигове, които ми подари съдбата. Той беше най-безгрижното, лъчезарно и усмихнато същество на света. Животът ми повече никога няма да бъде същият. Всеки ден си говоря с него", призна Христо Мутафчиев. "Чочо е единственият след децата ми, когото искам да прегърна, когато ме вбеси за каквото и да било", трогна Валери Йорданов. Деян Ангелов отново формулира чувството, познато на всички нас: "Той е тук. Просто е някъде на турне и ще се върне. Но междувременно беляза живота ни". Валентин Танев разказа смешна история от снимките на "Хъшове" в Румъния. "В Гюргево полицията ни прибра - мен, Чочо и Ицо Мутафчиев. Чочо погледна през прозореца и изрече знаменателната реплика: "България е на една крачка, толкова близо и толкова далеч". Някои от момчетата, които до едно казаха, че "Чочо никога не се правеше на друг", бяха облекли "хъшовските" тениски, на които пише: "Свобода или смърт". Евгени Будинов разсмя публиката. "Каквото и да ме караше да правя, в колкото и часът да ме караше да го сторя - никога не успявах да му откажа".
След бързите, но сърдечни изповеди на приятелите, на видеостена се завъртяха снимки на Чочо от постановки на Леон Даниел, Сашо Морфов, Красимир Спасов, Коко Азарян. Клипчетата бяха събрани от колегите за 40-ия рожден ден на Попйорданов младши. През това време звучеше неподражаемият сексапилно хриптящ глас на вечния изтънчен хулиган - той и Кармен Манукян от "Нощен хоризонт" четоха откъси от "онова" писмо на Габриел Гарсия Маркес, за което никога не стана ясно дали е писано от нобелиста или не. Чочо изпя и "Плачете, момичета - той се ожени" - преди време Живко Колев сътвори текста специално за него, канейки се да правят диск заедно. Всички в Народния бяха окончателно разбити, когато на екрана се изписа "Очаквайте продължение...".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
