Класиците в международното арт съсловие си спомниха за Никола Гюзелев на 17 август. Тогава последният велик бас на българския XX век трябваше да навърши 80. Но той си отиде през май на 2014-а - огорчен от някои медии и клюкари, които нарочиха жена му Анна Мария, че го е зарязала в старчески дом. Тогава тя стисна зъби в мъката си и се въздържа от бурни реакции. На следващата година Анна Мария направи фондация на името на маестрото. 2016-а е посветена на още един негов юбилей - на половинвековната му кариера по световните сцени. На 26 август ще има честване в афиша на Музикалнaта академия и Фестивала "Русалка". На 16 септември е концертът в родния на Гюзелев Павликени. На 19 септември е ред на Сливен - с участието на местния симфоничен оркестър и солисти. На 20 септември е тържеството в БАН - тогава ще бъде и обявена международната награда "Никола Гюзелев" за певци и художници. На 22 септември е събитието в Парма с артисти от двете страни, а на 29 октомври - в Софийската опера със спектакъла "Дон Карлос". Следват Рим, Страсбург, НДК - на 2 и 13 декември. Анна Мария и Олег Ковачев подготвят документален филм за Гюзелев. Пред камерите в България и Италия за маестрото ще говорят някои от най-големите в оперния свят - Катя Ричарели, Ренато Брузон, Мирела Френи, Христина Ангелакова, Владимир Стоянов, Бойко Цветанов... Монография и нов биографичен роман ще допълнят литературата за великия бас.
За талантите и харизмата на Гюзелев се носят легенди. Всъщност всичко започва съвсем прозаично. Той е на 11, когато влиза в главната роля в детската опера "Малкият цигулар" в родния му Павликени. Предпремиерната треска обзема цялата фамилия. Жените вкъщи му шият костюмче от домашно тъкан плат. Колчо обаче, като немирник и зевзек от най-ранна момчешка възраст, се претъркаля в яма с вар малко преди да излезе на сцената - за повече автентичност, както обяснява по-късно на шашнатите роднини. Гласът и въобще музикалността наследява от родители и дядовци. А после става ясно, че рисува прекрасно. Когато бъдещият световен бас става на 16, му дават паспорт с името Никола Николаев Стефанов. Баба му от Павликени изпада в потрес: "Защо се отказваш от фамилията на дядо ти Иван - толкова е изразителна: и българи, и турци му викаха "гюзел". "А това означава не само красавец, но и оправен", разясняваше някога големият певец.
През 1960-а завършва Художествената академия като абсолютен отличник. Но съдбата чука на вратата - професор Христо Бръмбаров го чува как пее и това решава всички дилеми на младока. Следват спектакли и конкурси, турнета и награди.
Андрей Тарковски го режисира в "Борис Годунов"
в "Ковънт Гардън", Юрий Любимов - в миланската "Ла скала", Лукино Висконти - в Рим. Той е Скарпия в "Тоска", Ескамилио в "Кармен", Дон Жуан, Фигаро, отец Гавраил в "Боянският майстор", Крумов в "Антигона 43", Зографа Захарий... Неговият колега Любо Бодуров го нарича Шальо - от Шаляпин. Мюнхенски вестник пише, че "сваля звезди от небето с гласа си".
От един момент в живота и кариерата му до него е Анна Мария - втората му съпруга, майката на дъщеря му Адриана, любимка на братята си Чавдар и Ясен от първия брак на Гюзелев.
Любовната история на Гюзелеви е сред най-бляскавите в арт митологията на предишното столетие. И е точно като на кино - защото, когато връзката им започва, Анна Мария тъкмо участва в култовия някога сериал на БНТ "Пътят към София". Актрисата, снимала по-късно в компанията на Ванеса Редгрейв, Фернандо Рей, София Лорен, Микеле Плачидо, Франко Неро, Джанкарло Джанини и Раул Бова, омайва световноизвестния бас в крехка възраст.
Срещат се на генералната репетиция на "Фауст" в Софийската опера
Той е Мефистофел, а тя - ученичка в балетното училище. Ана и още едно девойче тичат по стълбите надолу към сцената, а Никола ги пита: "Закъде сте се втурнали, момичета?" А те му отговарят важно: "Ще танцуваме във Валпургиева нощ". По-късно Анна Мария ще каже: "Тогава си помислих: Много хубав мъж". След 8 години пътищата им отново се преплитат - този път завинаги, до сетния дъх на маестрото. Анна Мария не се отделяше от Гюзелев, докато се опитваха да го спасят в "Пирогов" на финала на дните му.
"През първите години от брака ни беше доста сложно, намираха се подводни камъни. Българинът си е българин, направо си е малко турчин, става ли дума за съпругата му. Когато се оженихме, вече бях снимала в "Пътят към София". В интерес на истината станах доста известна. Хората ме познаваха и спираха по улиците. На Гюзелев, разбира се, му беше много приятно, че имам успехи и се гордееше с мен. Нашите характери постепенно се хармонизираха и можеха да бъдат в унисон в повечето от ситуациите. С течение на времето Кольо се убеди, че съм доста сериозна личност и че следвам моя път. Безспорно той
винаги е бил много силен характер
Разбирахме се чудесно". В някои от най-горещите моменти от кариерата на Гюзелев Анна-Мария е негов мениджър и секретар. Тя поддържа връзките му с театрите и агенциите из цял свят. А двамата четат със смях писанията за тях в така наречената жълта преса.
Гюзелев завинаги се разписва в националната култура и с прекрасните си портрети - от платната гледат майка му, баща му, хора от детството, приятели от младостта... Обича да рисува трите си деца - Чавдар, Ясен и Адриана. Преди двадесетина години Ади се опитва да застане като модел пред статива на татко си, но бързо й омръзва. Въпреки това светлината, която струи от всеки щрих, разкрива безмерната любов на Гюзелев към дъщеря му. Анна Мария позира с кеф на Гюзелев - първия път нещо не му се получава. После обаче става идеално. "Аз съм реалист, натуралист. По стените виждате различния мой живот. Не всеки може да се похвали, че е нарисувал толкова картини", споделяше преди време за "Стандарт" обаятелният Мефистофел. И връщаше лентата в типичния си стил на ирония и самоирония.
Като юноша рисувах Мая Плисецкая
Сергей Бондарчук в "Повест за истинския човек". Но пък и свирех добре на цигулка. Баща ми, от който наследих "гавраджийството", все задяваше майка ми: "Ти раждаше с една циганка - дали не сте разменили бебетата?"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
