Какви са тези превземки да пускаш музика, докато създаваш портрети, казвал световният бас
Ако някой не е виждал прекрасните портрети, рисувани от Никола Гюзелев, може да им се наслади в галерия "Средец" на Министерството на културата. Впечатляващата експозиция с куратор Светлин Русев е посветена на световния бас, който отлетя към рая преди година. На "Стамболийски" 17 са изложени 50 негови творби, създадени между 1955 и 1998 г. В откриването участваха и студенти на Гюзелев от академията "Борис Христов" в Рим и софийската му студия. Анна Мария Гюзелева чете стихове от новата й книга, посветена на съпруга й - "А душата знае".
Когато бъдещият световен ас става на 16, му дават паспорт с името Никола Николаев Стефанов. Баба му от Павликени, където е роден през 1936 г., изпада в потрес: "Защо се отказваш от фамилията на дядо ти Иван - толкова е изразителна: и българи, и турци му викаха "гюзел". "А това означава не само красавец, но и оправен", разясняваше някога големият певец. Всъщност той като любимец на две музи винаги се нарича артист.
Когато хваща четката, иска пълна тишина: няма класика - нито руска, нито италианска, нито Мусоргски, нито Верди... "Чудя се на художници, които твърдят, че им е все едно какво слушат - цигулки или траурни маршове. Музиката ме ангажира тотално. Тя не е фон, на който изобразяваш лица или голо тяло. Хич не разбирам подобни превземки", казваше Гюзелев в характерния си категоричен и директен стил.
Портретите са любимият му жанр.
От платната гледат майка му, баща му, хора от детството, приятели от младостта... Гюзелев обича да рисува трите си деца - Чавдар, Ясен и Адриана. Преди двадесетина години Ади се опитва да застане като модел пред статива на татко си, но бързо й омръзва. Въпреки това светлината, която струи от всеки щрих, разкрива безмерната любов на Гюзелев към Адриана.
Готов е да приеме всяко нейно желание - тя пее, свири, играе във филми с майка си, обикаля света заради представленията на баща си, но в крайна сметка се отказва от сцената. Поне засега. Адриана е първата в династията, която решава да загърби арт гилдията. Братята й Чочо и Ясен са изключителни художници. "Ади успя да види някои от негативни страни на нашия занаят. Те я подразниха. Сега работи като мениджър на проекти в компания, която няма общо с изкуството", пояснява Анна Мария.
Печели конкурс със Сталин
Анна Мария позира с кеф на Гюзелев - първия път нещо не му се получава. После обаче става идеално. Сега творбата е в апартамента им в Рим. Актрисата не е успяла да я донесе за тукашната изложба, но пък я изложи на експозицията в посолството ни във Вечния град, където през лятото също почетоха маестрото.
Гюзелев и неговата муза се срещат за първи път на генералната репетиция на "Фауст" в софийската опера. Той е Мефистофел, а тя - ученичка в балетното училище. Ана и още едно девойче тичат по стълбите надолу към сцената, а Никола ги пита: "Закъде сте се втурнали, момичета?" А те му отговарят важно: "Ще танцуваме във Валпургиева нощ". По-късно Анна Мария ще каже:
"Тогава си помислих: Много хубав мъж". След 8 години пътищата им отново се преплитат - този път съдбовно и завинаги, до сетния дъх на маестрото. Някъде през 2010 г. Гюзелев спира да рисува. Тогава здравето му започва да се руши и вече, естествено, няма вдъхновение за флирт с музите. "Преди години не спирах. Сега, не знам защо, някак не намирам смисъл - някой позира и аз го изографисвам. Нямам желание, нямам време. Може би всичко това остана в миналото. Не съм художникът, който сяда и измисля или се вписва в разните му там течения.
Аз съм портретист, реалист, натуралист. Преди 3-4 години започнах портрет на дъщеря ми Адриана - ей го, още е на статива. Преди месец, докато си беше в София, й подхвърлих да го продължим. Тя само каза: "Уф, тати, вече съм се променила". А аз само това чаках и го зарязах. Не ме увлича. Но по стените виждате различния мой живот. Не всеки може да се похвали, че е нарисувал толкова картини", сподели преди време в интервю за "Стандарт" обаятелният Мефистофел.
Гюзелев хваща молива, когато е на 6. Леля му Мара решава да го накаже и му дава да изрисува обувка, правена от комшията в махалата.
Всъщност Колчо чиракува при майстора за дребни стотинки - да се учи на труд. Та въпросната дама го провокира, а след това се фука пред съседите: "Много хубаво рисува наш Никола". "Това се помни цял живот. Винаги съм бил убеден, че трябва да хвалим децата, а не да ги упрекваме", твърдеше Гюзелев. Та тогава бързо се разчува за таланта на момчето и след известно време вече го викат да правя плакати в киното в Павликени.
"Рисувах Мая Плисецкая, Сергей Бондарчук в "Повест за истинския човек". После непрекъснато влизах гратис да гледам филмите. Гюзелев обаче не може да реши дали ще стане бъдещият Паганини - защото свири добре на цигулка, или пък да се бори за титлата "новият Рембранд". Баща му, от който наследява "гавраджийството", все задява майка му: "Ти раждаше с една циганка - дали не сте разменили бебетата?"
Когато семейството се установява в София, Гюзелев веднага започва да извисява глас в училищния салон - княз Игор, Иван Сусанин, тореадора от "Кармен". Всички учители са убедени, че ще става певец. Казват: "Айде, Кольо, пък ще ни даваш билети за опера". А той им отвръщал: "О, не, готвя се за художник".
В школото, което се казва "Сталин", има прекрасен маринист - Борис Стефчев. Гюзелев е най-добрият - в класа и в кръжока. Печели дори конкурс с портрет на Сталин.
На 18 го приемат първи "живопис" в Академията.
Митьо Киров, който учи "стенопис", все го задява: "Колю, Колю, не ставаш за мозайкаджия".
Гюзелев има страхотен късмет - Борис Митов му преподава рисуване. Дечко Узунов е даскал на предишния курс, в който е Христо Явашев.
"Кристо беше голям рисувач, страхотен талант. Зяпахме как скицира. Може би след него бях аз - живописецът с най-голяма дарба и най-добра ръка. Служех за пример на другите. Не бях просто студент, записал ей така Академията - за развлечение", споделяше маестрото.
С Борис Христов изпиват 11 бутилки вино
Гюзелев не успява да нарисува Борис Христов, но много се сближават покрай "Хованщина".
Една вечер изпиват 11 бутилки червено вино - без жените си, разбира се. И в 10 часа на другата сутрин са на репетиция - железни, в абсолютна форма, без нито половин грешен тон.
Всички знаят за нощния им подвиг. И само цъкат удивено: "Булгари, булгари". След първото представление критиците пишат: "Фамозният Борис Христов изисква да го споменем на първо място. Но на неговото ниво беше Никола Гюзелев". 8 години след това не пускат Гюзелев да пее в Италия - точно в момента, в който всички започват да го наричат "Вторият Шаляпин".
"Моята кариера се дължи единствено и само на моя талант, на музикалността ми и на личностните ми качества. Всичко останало бяха препъникамъни Винаги съм се раздавал - и на сцената, и в живота. Прозата и поезията открай време са вървели заедно.
Навсякъде съм гастролирал, само в Китай не съм бил. Само Филип съм пял в 42 театъра по света. Но е много трудно някъде да се почувстваш вкъщи. В нашия занаят освен талант трябват и много здрави нерви. А аз обичам провокациите. Изпях дори Скарпиа от "Тоска", който е за баритон", споделяше Гюзелев. Той не вярваше, че има живот отвъд. Казваше: "Ако има превъплъщение и продължение, то е чрез децата и внуците". И добавяше с усмивка: "Много е страшно човек да се вземе на сериозно. Гледайте какво става с политиците - майко мила!".
Гюзелев е приятел с артистите от пловдивската бохема. Духовна близост го свързва с Митьо Киров и Слона. Когато се прибират от Италия с Ана-Мария, винаги отскачат до града под тепетата. Понякога гостуват в прекрасната къща на Начо Културата, където дори колито Полка е фен на великия бас. Още щом съпрузите слизат от колата, Начо Културата, прочут шегаджия, нахъсвал кучето си: "Полка, я покажи как пее чичо Гюзел". "И то започваше да вие, а ние падахме от смях", спомня си Анна Мария.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
