"Крум Дамянов има изключително минало и изключително настояще. Би могъл да разчита спокойно на бъдещето. Той е неостаряващ!", каза професор Десислава Минчева в галерия "Нюанс", когато неотдавна откри изложбата на скулптора. Тези дни дойде и поредното признание за автора на монументите "Камбаните" ("Знаме на мира"), "Създателите на българската държава" в Шумен, "Асеневци" във Велико Търново, часовниковата кула" в Хасково, величествения "Софроний" във Враца - роденият преди 77 години в Ракитово творец стана академик. Но и днес, когато минава край своите паметници, изпитва безпокойство и малко тъга. "Защото виждам какво още би могло да бъде направено, за да се получи по-добра творба. Трябва да минат дълги години, може би 10-15 след построяването на паметника, за да мога да го гледам по-спокойно. Иначе винаги ми е притеснено. "Създателите" в Шумен се оказа най-трудна, най-палава, най-конфликтна. Когато чуя добра дума за него, ми става много приятно. Такава огромна задача дава резултат, който във времето ще се утвърждава все повече", споделя Дамянов.
Когато се умори от мегакомпозициите си, прави своите невероятни човекоподобни животни - сурикати. Макар замислени камерно, творбите въздействат с изключителна сила и експресивност, като финесът им ги превръща в източник на енергия, очаровани са познавачите.
Също като в добре познатите му мемориални ансамбли и тук той изненадва с майсторството да подчинява метала, да търси необичайна гледна точка. Авторът не спира да провокира, изненадва и респектира с активното си творчество. Всяка негова изложба е събитие, защото един от най-големите български скулптори не обича често да излиза пред публика.
Всъщност навремето той кандидатства живопис в Академията. "През цялото си детство съм рисувал и никога не бях пипал скулптура. Бройката студенти за живопис, която приемаха тогава, беше за шест човека, а аз бях седми по бал. Балът за другите специалности беше много висок и ми предложиха да уча скулптура. Там бяха записали един колега два пъти и аз се съгласих, като бях сигурен, че ще се прехвърля втората година. Впоследствие усетих красотата и късмета си от това, което правя. Най-добрите рисувачи са скулпторите. Уважавам всички материали, стига да са истински - на първо място камъка. Диалогът с камъка няма равен, бронзът е пасивен. Абе, голям занаят!", категоричен е възпитаникът на професор Атанас Далчев. Затова е бесен на манията да се рушат старите монументи. "Това е безумие. Паметниците от времето, за което казват, че е компрометирано, не бива да се унищожават. Примери в Европа, колкото щеш - не ги пипат, скулптурата на Дучето, Трептов парк... Десетки са, но не ги пипат. Не е цивилизовано деяние да събаряш каквото и да е", категоричен е ваятелят.
Наред с безбройните награди и звания у нас през 1994, 1998, 2003 година Крум Дамянов е включен в изданието "500 най-влиятелни хора" на Американския биографичен институт. Кавалетната скулптура на новия академик е чест за галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Норвегия, Германия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея.
Мнозина хора у нас и по света смятат, че Крум Дамянов е много богат човек, след като е населил страната и не само нея с десетки скулптури. Когато в Сеул показал снимки на свои паметници на японец, колегата му от Страната на изгряващото слънце възкликнал: "Вие трябва да сте твърде заможен!". "Как да му кажеш истината", усмихва се Дамянов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
