Уникални възрожденски къщи възкръсват след реставрация
Ако в България има място, където да е събрано накуп цялото желание на българина за свобода и себеопределение, за родова, религиозна и нравствена идентичност, то това несъмнено е Панагюрище. Местните хора са изпитвали неутолима жажда за политическа еманципация от Османската империя. За разлика от други въстания, в които "робът няма какво да губи освен оковите си", революцията в Панагюрище е дело на богати занаятчии и търговци, всеки от които жертва благосъстояние, дом, род в името на Свободата.
Панагюрската република просъществува едва 10 дни - от 20 до 30 април 1876 г. След това въстанието е удавено в кръв, а от полъха на свободата остават опожарените къщи, но и живите въглени на надеждата. Саможертвата обаче си заслужава - посято е зрънцето на духа, на образованието, на собствената култура.
От димящите руини на революционно Панагюрище остават няколко възрожденски къщи. Съвсем скоро всеки, който посети Панагюрище, ще може да ги види в пълния им блясък - напълно реставрирани, готови да разказват за подвига на панагюрци и за техния неутолим стремеж към свобода.
Това са къщите светини на града. Една от тях е Тутевата, в която на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Хаджилуковата къща е станала правителствен дом на Панагюрската република. Там се пази главното знаме на панагюрското въстание, извезано от Райна Попгеоргиева-Футекова.
Всички те възкръсват за нов живот по общинския проект "Панагюрище - столица на свободата". Кулминацията на тържествата е на 18 август. Ремонтирани са външната фасада на Тутевата къща, покривните конструкции и стенописите на външните и вътрешни стени на Лековата къща.
Но каква е историята на гордите панагюрци, които дават мило и драго за свободата?
Разказва я директорът на историческия музей в града доц. д-р Атанас Шопов.
Името Панагюрище идва от турската дума "панагир" - панаир.
Когато България пада под османско робство, властта дава специални привилегии на панагюрци. Те са войногани - плащат по-малки данъци, защото се грижат за бойните коне и придружават обоза на османската армия в походите. Местните търговци на угоен добитък получават права на джелепи - доставят стока на пазара в Цариград и Одрин и са освободени от данъци. Всичко това допринася за свободолюбивия дух на панагюрци. В града има 31 еснафски сдружения с над 500 дюкяна и 20 златарници.
Всички богати се ползват с благословията на султана, а Пенчо Хаджилуков, в чийто дом се създава правителството, е човекът, който не се кланя, а нему се кланят в ориенталските държави, разказва доц. д-р Атанас Шопов.
Панагюрище има още един символ на държавност. В града са се секли собствени монети, казва д-р Шопов, който е публикувал научни материали по темата. Наричали ги водове. Правели ги край църквите, най-често до храма "Въведение Св. Богородично". Хората ги наричали "кюшелати бинлета" и масово пазарували с тях в местните бакалии и пазари по Горната и Долната чаршия.
И точно тези заможни българи застават начело на освободителната борба. Левски идва 5 пъти в града. Революционният комитет е съхранен от предателство, защото Апостола се среща само с местни търговци и на практика не е ясно кой е неговият съратник в Панагюрище.
За 10-те дни свобода се работи от десетилетия. Инвестира се в образование и европейска култура. За да се привлекат най-кадърните поддръжници на въстанието, е създадена специална комисия, която заседава в Лековата и Тутевата къща. Изборът на членовете й се прави на основата на въпросник. На въпроса: "Какво ще правим с обикновените мюсюлмани", отговорът е повече от толерантен: "Имотът и честта им се гарантират, те ще живеят на комунален принцип с нас - така, както трябва да бъде, когато сложат оръжието", цитира историческите източници д-р Шопов.
Обявената на 20 април Панагюрска република има привременно правителство, комендант на селището е д-р Васил Соколски. Поддържа се и истинска армия с хиляден отряд. Той е командван от Павел Бобеков, завършил военномедицинско училище в Цариград. Отрядът е структуриран по подобие на редовната турска армия - ръководи се от хилядник, след това от стотник и от десетници. Армията е облечена със специални униформи в бяло и червено - прототип на българската гвардейска униформа.
Но всичко свършва с кървавия разгром на въстанието. Панагюрище е опожарено и сринато със земята, за разлика от Копривщица, където местните търговци се откупуват от османците и запазват целостта на града.
Днес Панагюрище е символ на героизма, а местните хора се гордеят със славното си минало.
Обявяват въстанието от дома на Тутеви
В Тутевата къща на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей. Тук може да се види гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и Карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието. Не пропускайте и родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски й предлага да ушие байрака на въстаниците. Тя извезала със сърма лъва и огнения девиз: "Свобода или смърт!". В двора на къщата са паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща отец Георги Футеков, убит жестоко от турците.
Една от последните паднали крепости на въстанието е Дудековата къща. При нахлуването на турските войски и башибозуците в нея са се крили десетки жени, деца и старци. Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние. Сред най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение.
Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов. Къщата очарова със стенописите си от 1873 г., дело на местния образописец Иван Зографски.
В тях той пресъздава окръжаващата го природа, рисува пейзажи от далечни страни, представя трудови сцени, рисува слънца и фигурални композиции, изобразява железница. Включва в своята декоративна система лъвски изображения, които са тираноборчески символ на националноосвободителните борби на българите.
"Колело на живота" в Лековата къща
Лековата къща, която е архитектурен шедьовър, крие един от най-пищните и символични артефакти от възрожденската епоха - "Колелото на живота". Стенописът украсява приемния салон. "Колелото" вплита персонажи и символи, които отразяват ценностната система на българите по онова време, представите им за света, разбиранията им за професионална, житейска и социална реализация", казва д-р Атанас Шопов.
"До 15 години се образоваш, пролетта е времето, в което се ражда животът. Човекът е в разцвета си, но му се иска и да се ожени - държи броеница с китка. До 25 години човек е с фес, който по това време символизира европейското в Османската империя. Фесът сменя чалмата и е символ на прогресивното.
На 30 г. си на кантар - човекът държи топуз и кесия, прави равносметка на живота си", обяснява д-р Шопов. "Отиваме към есента - времето на багрите и брането на плодовете. Когато човек започва да поучава много другите, разбира, че животът му започва да си отива. Пътят надолу започва около 50 години", тълкува символите историкът.
Но зрялата възраст, когато е разцветът на силите, още през Възраждането е определена за 65 години.
През есента, както береш плодовете на живота, чакаш и твоят живот да бъде взет. Има обаче един толеранс от 75 до 95 години.
В центъра на колелото е изобразена богиня Лета. В едната си ръка държи свежа клонка, а в другата - повяхнала. Накрая е смъртта, представена като косач.
Златното съкровище се връща у дома
Панагюрското златно съкровище вече редовно се връща у дома. Над 11 000 туристи вече са успели да видят отблизо оригинала в специално изградената през 2012 г. зала трезор. Оригиналът на съкровището, което се пази в Националния исторически музей в София, идва тук за месец-два, а през останалото време е изложено копие от 22-каратово злато.
Тази година съкровището беше тук 47 дни, на 1 юни замина за НИМ. Само в Панагюрище обаче всеки съд от експозицията е изложен в отделна витрина и може да бъде разгледан в детайли. "На всички други места съкровището се излага като общ сервиз", обяснява директорът на музея д-р Атанас Шопов.
Панагюрци получиха възможността да се радват на съкровището благодарение на специалния трезор, изграден с помощта на компанията "Асарел-Медет" и с лични дарения на собственика Лъчезар Цоцорков, който е панагюрец.
"Златното съкровище не е намерено случайно. Още в началото на ХХ век Богдан Филов е проучвал района на т. нар. Мраморна могила и открива панагюрското сребърно съкровище", казва д-р Шопов. На 8 декември 1949 г. е открито и златното. То се състои от 9 съда и е с тегло 6,164 кг. Сред тях се откроява съдът на Парис с трите богини и ябълката на раздора. Ксенофон пише за обичая да се смесва кръвта с виното - така побратимените ставали по-близки от родните братя. Амфората ритон най-вероятно е използвана точно за побратимяване.
Историците още нямат еднозначен отговор за изобразените негърски глави на един от съдовете. Най-вероятно има връзка с Мала Азия, където негроидното население е познато. Но най-интересното е, че всяко лице е различно, представлява своеобразен портрет, обяснява шефът на музея.
Градът дава първия български професор
Панагюрище дава на България първия професор у нас Марин Дринов. През 1876 г. той става професор в Русия. Заедно с него със слава се окичва първият български литературен критик Нешо Бончев. И двамата произхождат от бедни семейства, но са много ученолюбиви. Затова местната община през 1855-58 г. събира 7400 гроша и изпраща младежите да учат в Русия. "Богатите преодоляват егото си и инвестират в бедните, но умни деца като в наследници на панагюрския интелект", коментира директорът на местния исторически музей Атанас Шопов.
Влагането на пари в образованието на младите е проява на родолюбие в града. Традицията продължава и сега - местната община с подкрепата на най-голямото предприятие в района - "Асарел-Медет", дава 3 стипендии на изявени ученици. Едната е на името на Марин Дринов, втората - на Нешо Бончев, а третата е наименува "Любородие за патриотизъм".
Така децата ще станат следовници на известните панагюрци, сред които са Велешко-Струмският митрополит Дамаскин, Райна Попгеоргиева-Футекова, създателят на първата българска гимназия в Болград Сава Радулов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
