Емил Стойчев, един от най-значимите творци в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век, празнува 90 с грандиозна изложба в Софийска градска художествена галерия с логото „Въображението е моята кръвна система“. Дебютът му се случва в същата сграда през 1961 година, когато представя свои произведения на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба. Експозицията има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956). Това поколение художници ще бъде наречено „априлско“ и през следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство.
Емил Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от критиците и наблюдателите Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов. Стойчев, типичен градски човек и художник, започва като пейзажист. Към средата на 70-те фигуралните персонажи, населявали досега спорадично неговите пейзажи и интериори, стават доминиращи с коренно променена роля – като основен организиращ център, около който се разиграва „сюжетът“ на композиционните решения. Емил Стойчев ще се превърне в разказен, притчов художник и това качество ще запази и досега. Картината започва да се превръща в ребус, в смислово поле, а психологизмът на човешките образи е от решаващ интерес.
През последните повече от 30 години Емил Стойчев дели времето си между Париж и София и продължава да твори. Образният му език е все по-загадъчен и труден за проникване. Защо е този усложнен език, сякаш пречка за споделяне, отколкото в помощ? Защото само така могат да бъдат отправени послания, това е езикът на посланията – повече остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза. Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се повече с насмешка и иронична усмивка към активностите на живота, нашите борби, възходи и падения. В една картина трябва да има тайнственост, казва Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато остава тайна. Когато тя се разкрие, става просто баналност. Към тайната ние може да бъдем само насочвани.
В ретроспективната експозиция са показани работи от фондовете на СГХГ, Национална галерия, ХГ - Казанлък, ГХГ - Пловдив, ХГ “Жорж Папазов” - Ямбол, ХГ “Никола Маринов” - Търговище, ХГ - Смолян, ХГ “Илия Бешков” - Плевен, ХГ “Христо Цокев” - Габрово, Музей на хумора и сатирата - Габрово, ХГ - Добрич и от ателието на художника. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание. Изложбата, чиито куратор е Иво Милев, ще продължи до 6 май.
Съпътстваща изложба “От ателието” ще бъде открита на 13 март в галерия “Академия” на Национална художествена академия, София, където ще бъдат представени творби на художника от последните години. Авторска анимация на Александър Сокеров, посветена на изложбата, може да бъде видяна в галерията на Уникредит Булбанк.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
