Всяка любов, както щастливата, така и нещастната, е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял, казва Иван Тургенев. Джейн Остин и Шарлот Бронте – едни от най-ярките звезди в плеядата от бележити английски писателки, се отдават изцяло и на двата вида страст. Докато в творчеството им любовните истории винаги завършват с хепиенд, то животите им са белязани от трагична самота и любовни разочарования. Ето какви са техните истории.
Джейн обича бедния Томас Лефрой
Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 година в семейството на преподобния Джорд Остин и съпругата му Касандра Лий, в Стивънсън, област Хемпшир. Има шестима братя и една сестра – Касандра – с която са особено близки. Тя е най-важният човек в живота й и нейна единствена довереница. Брат й Хенри по-късно става неин литературен агент. Със своя широк кръг от познати, състоящ се от художници, актьори и издатели, той дава на затворената Джейн поглед върху социалния живот на Англия - безценен опит, който по-късно тя ще пресъздаде в романите си.
През 1783 година двете сестри Остин са изпратени в Оксфорд, където изучават бродерия, френски, правопис, музика и танци. Но се налага да се приберат у дома ненадейно: разболяват се от коремен тиф, като по-малката Джейн е на крачка от смъртта. Две години по-късно са изпратени в ново училище, но скоро се налага да прекъснат, защото издръжката им се оказва непосилно висока за семейството. Така бъдещата авторка получава своето образование предимно у дома, четейки книги под вещото наставление на баща си и по-големите си братя. Домашната библиотека с над 500 романа в нея е любимо кътче за момичетата. Те имат свободата да творят, като са им предоставени така скъпите за възможностите на семейния бюджет хартия и мастило. Още на 12 години Джейн впрочем започва да пише кратки истории и пиеси.
Оскъдни са биографичните сведения за живота й.
Кореспонденцията от близо 3000 писма със сестра й Касандра е изгорена. Касандра е смятала, че след време тези писма могат да бъдат изтълкувани грешно и да имат негативно влияние върху творчеството на сестра й. Остават само около 160, от които биографите й черпят информация. В две от тях се споменава името на Томас Лефрой - човекът, който среща за кратко, но обича дълго.
1795 година е паметна за писателката. През декември ирландецът Томас Лефрой посещава свои роднини в Стивънсън и на един бал се запознава с 20-годишната тогава Джейн. Той е дипломиран студент по право, изключително привлекателен и интелигентен, но беден. Младите прекарват два безметежни месеца заедно и се влюбват. Неговия тих и спокоен характер идеално балансира енергичната Джейн. Тази съдбовна любов повлиява на цялото творчество и живот на писателката. Смята се, че именно Томас Лефрой служи като прототип за един от най-обичаните и желани литературни герои – мистър Дарси.
Но щастливият край е отреден само за литературата, а в реалния живот неговата цена е прекалено висока. Семейството на Джейн са дребни аристократи, а зестрата й е повече от скромна. Томас все още не си е намерил работа в Лондон и финансовото му състояние зависи изцяло от богатия му чичо. В едно от малкото запазени писма Джейн пише до сестра си: „Почти ме е страх да ти разкажа как аз и ирландският ми приятел се държахме. Представи си възможно най-шокиращия начин, по който танцувахме."
Ала семейството на Томас се намесва и слага край на връзката им. Макар той да се връща още няколко пъти в Хемпшир, така и не успява да се срещне отново с Джейн. Три години по-късно се жени за Мери Пол, от която има седем деца. Най-голямата си дъщеря той кръщава Джейн.
Единственото предложение за брак през живота си Остин получава, когато е на 27. Това се случва в Бейсингсток, където е на посещение със сестра си Касандра. Харис Биг-Уатър е доста непохватен и стеснителен, но заможен. Предлага брак на Джейн и тя не се колебае да приеме. Макар и да е лишен от такт, да заеква и да се изказва грубо по някои теми, Харис е изгодна партия. Бракът с него би осигурил охолен живот освен на нея, така и на семейството й. Но явно утрото наистина е по-мъдро от вечерта и с настъпването на новия ден Джейн размисля. Тя се отказва от даденото обещание. Причината за това остава неясна – нито в дневника си, нито в писмо Джейн пише какво я е накарало да промени взетото решение. Най-вероятно е предпочела да остане неомъжена пред перспективата да прекара живота си с мъж, към когото не изпитва нищо. Три години преди смъртта й в писмо до племенницата си тя пише: „Трябва да приемеш предложението за брак само ако бъдещият ти съпруг ти харесва истински. Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов"
През януари 1805 най-важният мъж в живота на Джейн също я напуска. Баща й – преподобният Джордж Остин, умира и последвалите месеци са единственото време, в което тя спира да пише. През 1816 година здравето й се влошава - тя е пренебрегвала сигналите на болестта прекалено дълго. И до днес се водят спорове от какво е страдала. Едната версия е туберколоза. А другата - Адисонова болест. Това е рядко ендокринно разстройство, което води до недостиг на определени хормони.
Въпреки това Джейн не спира да пише, но прогресирането на болестта й я приковава на легло. На 18 юли 1817 на 41-годишна възраст авторката на "Гордост и предразсъдъци" напуска този свят.
След смъртта си Джейн Остин оставя едни от най-красивите и запомнящи се романтични истории, макар и тя да е злощастно орисана да не изживее своя.
Шарлот обожавала учител
Годината преди смъртта на Остин на бял свят идва Шарлот Бронте. Тя е най-голямата от трите сестри писателки Бронте. Остава в литературната история като създателката на „Джейн Еър". Романът е отчасти автобиографичен поглед върху живота й. Шарлот има четири сестри и един брат, а на 5 годишна възраст остава сираче. Баща й е пастор, който, бидейки неспособен да се грижи за децата си, решава да изпрати четири от момичетата в благотворителния пансион „Ковън Бридж". То става прототип за ужасяващото училище, което по-късно Шарлот описва в „Джейн Еър". Там момичетата са жестоко малтретирани, а по-големите Елизабет и Мария умират от туберкулоза. Баща им се смилява и прибира обратно у дома Шарлот и Емили, преди заразата да е покосила и тях. Сприхавият и изнервен пастор не им позволява да имат играчки и да общуват с деца извън семейството. Това кара трите сестри и брат им Бренуел да си създадат свой собствен вълшебен свят, в който да бягат от мизерията и липсата на бащина любов.
През 1842 година Емили и Шарлот отново са изпратени в пансион в Белгия, за да усъвършенстват френския си и да получат образование за гувернантки. Там Шарлот среща мъжа, който ще донесе само горест на нежната й душа. Белгиецът Константин Еже е съпруг на собственичката на училището, където се обучава Шарлот. Той е техен преподавател, несъмнено ерудиран и превъзходен учител, но егоцентрик. Смъртта на любимата им леля принуждава двете сестри да се приберат в Англия. Но Шарлот се връща обратно в Белгия като учителка по английски в пансиона на семейство Еже. Там носталгията по дома и сестрите й се преплита със силно нарасналите чувства по учителя. Но зоркият очи на госпожа Еже не пропускат трепетните погледи на момичето по 7 години по-възрастния от нея учител. Принудена да се завърне в Англия, за да не се разрази скандал, тя преживява тежко раздялата с обекта на чувствата си. Писмата, които пише до Константин, той къса на парчета и захвърля. За радост те са намерени от съпругата му и запазени за почитателите на писателката. Век и половина по-късно стават част от сборника „Любовни писма: 2000 години романс". Смята се, че романът й „Учителят" е инспириран от нещастната й любов. Десет години по-късно, когато е на 38 години, Шарлот получава предложение за брак от помощника на баща й Артър Бел Никълс. Той е влюбен в писателката от дълго време, но му отнема години да изложи чувствата си пред нея. Първоначално Шарлот отхвърля предложението, но по-късно размисля и двамата се венчават през юни 1854 година с благословията на пастор Патрик Бронте. Скоро след медения месец в Ирландия Шарлот забременява, но това води до влошаване на крехкото й здраве. На 31 март 1855 писателката и нероденото й дете умират. Според някои причината е туберкулозата, която е причината и за смъртта на сестрите й Елизабет и Мария, според втори се е заразила с коремен тиф, а трети отдават кончината й на късната бременност и усложненията протекли от нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
