Дора Бонева, която на 11 април навърши 85, представя впечатляваща експозиция в столичната галерия „Райко Алексиев“. Голямата художничка показва забележителни портрети, пейзажи, натюрморти, интериори. За ретроспективното събитие картините в продължение на месеци са събирани от чужбина, от частни колекционери и почитатели, както и от арт институции в страната - Варна, Бургас, Габрово, Казанлък, Перник, Кюстендил, Пловдив, Смолян, Плевен, СГХГ, НХГ... Те са от различни периоди, рисувани в България, Франция, САЩ, Великобритания. „Истински високо в изкуството е проникновението в човека, в живота, в природата. Картините на Дора Бонева са мои приятели. Тяхната ценностна система ми е близка. Аз им се доверявам”, споделя някога Елисавета Багряна.
Ето какво казва и професор Иван Маразов. „Дора просто рисува, както някои просто пеят, а други просто пишат. Тя рисува не за критиката и не за публика. Не може да не рисува. Тя рисува, защото Мойрите са ѝ предрекли такава нишка на живота. Рисува, без да търси необикновеното като мотив или като живописно изпълнение. Напротив, поезията на нейната четка е в обикновеното, в радостта, че този свят го има и той е красив не в изключителното, а в ежедневното, което отминаваме, без да забелязваме, но което я спира с неочаквана емоция, с пробляснал лъч или с дълбокия цвят на дъжда. Критиката отбелязва нейната неподправена искреност. Дора не декларира и не търси агресивно вниманието на зрителя. Тя не вика, тя шепне и това предразполага зрителите да влязат тихо в нейния тих свят. Всяка картина е стаена покана към уединено съзерцание на природния кът или към вглъбяване в своя свят, покана да останеш насаме със себе си. Тази смълчана природа изисква приглушено възприятие. Затова нейните картини са „антропни“, човешки, чужди на гръмогласно величие и шумен възторг. Дора Бонева избира своя път много рано. Нейното творчество сякаш отрича времето. Това е равен плавен път без криволици и лутания, който е белязан от живописните следи на хиляди картини. И може би тъкмо това ни кара да вярваме в нейната откровеност и искреност, в това, че тя рисува, за да изживява. Това е силният вътрешен императив, който постоянно я изправя пред статива”.
Самата Дора Бонева е изключително сдържана, макар че е родена в бъбривото Габрово. Ученичката на Дечко Узунов още от ранната си младост категорично излиза на родната и международната сцена. Нейните портрети са изумителни - на Дечко Узунов, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Атанас Кръстев-Начо Културата, Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко. Сред образите, които пресъздава, е и този на съпруга й Любомир Левчев. Запознават се на пикник на списание „Младеж“ в Своге – за Левчев е любов от пръв поглед. След шест месеца се женят, въпреки че още в началото си обещават, че няма да бързат с брака и че той няма да рисува, а тя няма да пише стихове. За първи път Левчев й позира малко след сватбата през 1956 година, когато и двамата са студенти в трети курс. Във времето Дора и Любо стават една от най-колоритните арт двойки в столичната бохема. Не се разделят до 25 септември 2019-та – тогава поетът напуска земния ни свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
