"Навремето хората често канеха баща ми, защото мислеха, че той е много смешен. И изпадаха в голям шок, когато разбираха, че това далеч не е така. Той не ставаше нито за гост, нито за компания. Станеше ли 22 часа, поглеждаше часовника си и подхващаше майка ми: "Валя, айде да си ходим". А ако компания се беше събрала у нас, просто ставаше от масата, напускаше хола и си лягаше. По някое време надникваше през вратата и питаше: "Още ли сте тук?". Особен беше извън театъра. Темерут, мълчалив... С него можех да пътувам до Бургас, без да си кажем нито дума през цялото време. Карам, а той гледа. Той мълчи и аз мълча". Това е разказът на Ивайло, големия син на титана от сцената и екрана Георги Калоянчев. Младши се изповядва в предаването на Люба Пашова "Извън играта" по БНТ HD. Водещата на ток шоуто събра в томче споделеното от различни мъже и жени от всевъзможни жанрове и ги издаде с "Ина". Премиерата е на 8 октомври - в клуб "Перото" в НДК. 30-те емблематични интервюта, които са си живо кино, се появяват точно за първия рожден ден на "Извън играта".
"Щастлива съм, че в книгата няма звезди, а човеци. В нито един момент не съм изпитвала усещането, че някой седи срещу мен и ме лъже. Смятам това за постижение. Много от публичните личности живеят в измислен свят, а ние се опазихме от него. За нас "Извън играта" е път", споделя актрисата телевизионерка.
"Човек пази грижливо най-съкровените си мисли, преживявания и мечти. За да ги сподели с широк кръг хора, трябва да бъде поставен в ситуация "извън" всекидневието", мотивира се и Изпълнителният продуцент Евгени Николов.
"Идеята за книгата се роди, когато аз и целият екип мислихме как да отбележим годишнината. Казахме си, ако направим купон, всичко ще мине и ще замине. А написаното остава", убедена е Люба. Тя си е позволила в началото на всяко интервю да напише няколко авторски думи за всеки от гостите си. "Дано няма разсърдени. Това е книга на крайностите. Или е много весело, или е много тъжно. Важното е, че всичко е абсолютно истинско. Както е бил автентичен смехът в студиото, така са откровени и сълзите. Човекът който пръв се разплака пред камерите на предаването беше голямата звезда в плуването Петър Стойчев. Той си спомни момента, в който за първи път е взел в ръцете си дъщеря си. Нарекох героят от световното в САЩ през 1994 година Ивайло Йорданов "властелинът на силния дух". Той претърпява жестока катастрофа, малко след това му поставят доживотната диагноза множествена склероза и след тези удари на съдбата успява да се съвземе и да стане футболист номер едно на България и футболист номер едно на "Спортинг Лисабон". Никога до този момент хората не бяха чували толкова откровена житейска изповед на Стефка Костадинова", разказва Люба.
Между нейните събеседници са някои от най-колоритните персонажи на родната действителност.
"Актьорската професия може да е много благодарна, но понякога е отвратителна. Малко като проституцията. Седят едни наредени артисти на една улица и минава един режисьор с една кола и казва: ей тая проститутка или ей оная. Тебе те избират, ти нямаш право да избереш. Затова никога не съм харесвал тази професия. Предпочитам аз да избирам", категоричен е Андрей Слабаков, който вярва, че хората са добри, макар че "това малко върви към идиотизъм". Известният режисьор разказва и за последния разговор с баща си, големия Петър Слабаков. "Беше във военна болница. И поиска да му извадя картички от "Шибил" - защото раздавал автографи на тях и му били свършили".
Венцеслав Стефанов, президент на "Славия", е не по-малко изразителен пред Люба. "Преди много години, когато бях вицепрезидент на Футболния съюз, на събиране в Бояна се пошегувах с момчетата: "Вече сте заможни, направо сте богати. Не е лошо да извадите по едни 1000 долара и пред стадион "Васил Левски" да направите статуя на Емил Костадинов - как шутира с десния крак. И като минете, да го целунете - защото ако не беше този шут в 89-та минута и 59-та секунда, нямаше да има Америка, нямаше да има нищо...". Пашова обаче се чувства много виновна пред Стефанов - преди предаването той я моли да не го пита за сина му, който беше отвлечен посред бял ден и от когото няма следа вече 11 години. Но тя не успява да се сдържи - още повече, че е денят за прошка. За подобен кошмар обаче няма прошка - надали и Господ би я дал. Венци е искрен: не признава отмъщението - само вяра във възмездието и надежда, че ще го доживее.
Хилда Казасян също говори за ужасните загуби, с които я натоварва съдбата. "Не мога да приема, че Чочо го няма. Имам вътрешен абсолютен отказ. Сещам се за него всеки ден. Мозъкът ми не е съгласен с този факт. Наистина не съм срещала по-жив човек от него, който да обича толкова живота и да го живее на 300 процента. Как да приемеш, че си е отишъл. Има хора, които са дръпнали безкрайно напред в чистотата си, че са неприспособими към живота ни. Затова Господ си ги взима по-бързо. Чочо е огромно дете".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
