Известният режисьор показва новия си филм "Буферна зона" във Варна
Асен Блатечки разплака препълнената зала на Фестивалния център във Варна като бащата в "Съдилището" на Стефан Командарев. Филмът на известния режисьор се завъртя в конкурсната програма на 32-ото издание на "Златна роза". Лошото момче на родното седмо изкуство прави най-добрата си роля, твърдят критиците. Разказът е за Митьо и неговия син Васко, които живеят в беден район до българо-турско-гръцката граница. Двамата се опитват да преоткрият чувствата си един към друг и да си простят за минали и бъдещи грехове. Бащата е особено виновен - преди 25 години по заповед на военните тегли куршума на двойка бегълци от ГДР. "Дълго мълчахме за всичко това", коментира професор Вера Найденова. В четвъртък международната гилдия ще гледа творбата на Командарев на феста във Варшава, а след това тя тръгва и по нашенските екрани - задължително ще бъде показана в Ивайловград и Ягодина, където е снимана. Сред публиката ще бъдат и реалните прототипи на героите, като голяма част от тях са с истинските им имена, каза Командарев. Страхотни са световният актьор Мики Манойлович и Ованес Торосян, който влиза в кожата на Васко. "Ние, актьорите, сме като маймуни - винаги искаме различни банани, тоест роли", пошегува се Асен Блатечки вчера пред медиите. И сподели, че са го поканили за тв комедиен сериал, но го блазнела само главната женска роля. В момента Асен снима със Светослав Овчаров драма за Първата световна война. Заради новото си превъплъщение той е много късо подстриган и с малка брада. Командарев пък вече работи по новия си проект "Другия" по първия разказ "Македония" от романа "На Изток от Запада" на Мирослав Пенков.
Георги Дюлгеров, чийто филм "Буферна зона", също е в афиша на форума в морската столица, реши да сподели съкровени мисли и изводи. "Това е моето прощаване с киното, което обичам - дори да звучи малко патетично. Ясно съзнавам, че изкуството на нашето поколение си отива. Има спорадични опити - като "Великата красота" например, но те са единични и не влияят върху общата панорама и тенденциите. В "Буферна зона" отдавам почит на големите, които са ме създали. По щастлива случайност те снимаха шедьоврите си през 60-те години, когато бях студент. Фелини, Бергман, Антониони, Трюфо, Бунюел направиха революция в киноезика. Орсън Уелс, Тарковски и Вендерс - също". Режисьорът признава пред Росен Спасов за бюлетина на НФЦ, че първият му филм "И дойде денят" бил "разюздан във формално отношение" и му се приискало и така и да приключи. "Буферна зона" е автобиографичен, а героят е алтер егото на Дюлгеров, но има и огромна доза измислица. "Например аз нямам никаква еврейска кръв, за разлика от жена ми. Сънят, в който ислямистите са дошли и са ни завоювали, се оказа пророчески - те наистина идват. Минавайки през пътуването си, героят осъзнава вините си".
Дюлгеров описва реална случка в Яница. "След смъртта на майка ми исках да взема малко пръст от Гърция и да я сложа на гроба й. Като отидох там, ми предложиха камък. Закопах го под кипариса на гроба й и той цъфна и се раззелени". Дюлгеров твърди, че сънищата са част от митологичното съзнание и колективното несъзнаване - затова използва в сюжета ядрата на свои шест съновидения, които били дори монтажно свързани. В "Буферна зона" има и директен цитат от "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов, който Дюлгеров признава за свой учител. Другите препратки са към Фелини, Бергман, Антониони.
Дюлгеров все така не е сигурен, че бг изкуството може да изкарва на световния пазар оригинални продукти за продан. "Давам си сметка, че сме страна с къса 1300-годишна история. И всичките националистични приказки за величието на предните две български царства, за съжаление, опират до безспорния факт, че културната традиция е прекъсната жестоко и безскрупулно през петте века османско владичество. Тя е мъждукала в стенописите и резбованите олтари, които са единствената нишка, която ни свързва с онези първи две царства. Реално културата започва да се гради с Третото българско царство. Гради се наопаки. Ние първо сме измислили езика си и след това сме започнали да трупаме литература. Традицията е жестоко прекъсвана - 1923-25-а, 1941-44-а, Народният съд, знаем кои загиват... В момента, в който се събере малка група интелигенция, която да култивира традицията, тя е изтиквана или брутално унищожавана".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
