- Най-известният и превеждан български писател добави и "Букър" в забележителната си колекция от престижни награди
В Европа отдавна наричат Георги Господинов "Машина за истории". Признаха го и във Фабриката за илюзии - анимацията на Теодор Ушев по разказа му "Сляпата Вайша" влезе в краткия списък с номинациите за "Оскар". В колекцията му са някои от най-престижните награди - европейската "Ангелус", швейцарската "Ян Михалски", датската "Цинклар" и "Узедом", присъдена му от жури с председател Нобелистката Олга Токарчук. Най-известният и превеждан български писател получи и "Букър" - призът, който би трябвало да бъде увертюрата към Нобел. Получи го за романа "Времеубежище", като дели суперлативите и 50-те хиляди паунда с преводачката Анжела Родел.
Господинов спечели световната критика за "Времеубежище" чрез таланта на своята Вайша - момичето, което с лявото око гледа в миналото, а с дясното в бъдещето. "Дарба и проклятие едновременно е да видиш какво е било и какво ще бъде", коментира той. В книгата си се справя точно с тази мисия - да анализира непоносимото настояще, което тласка човеците към апотеоза на вече билото и копнежа по неясното идващо. "Но какво правим, ако и те са бременни с Апокалипсис?", запита Господинов преди няколко години, но и досега няма отговор. Романът му преминава през Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други пространства и времена. В началото залогът е една клиника, в края - един континент.
"Времеубежище" - историята за клиниката, която лекува пациенти с Алцхаймер чрез миналото, вече е по всички книжарници във Великобритания. Неслучайно "Ню Йоркър" и "Гардиън" обявиха този "забавен и стряскащ роман за носталгията" за една от книгите на 2022 година, а "Таймс" сравни българина с Джордж Оруел.
"Времеубежище" донесе на Господинов и наградата "Премио Стрега Еуропео", получена за първи път от автор на Източна Европа. На панаира на книгата в Торино, където е церемонията, читатели обясняват на българина, че подчертават пасажи и ги цитират наизуст. Според Господинов книгите трябва да излизат, когато са написани - във всяко време, особено в най-лошото. Така тръгва и "Времеубежище" - от пандемията. "Хората на изкуството четем знаци. Писателите пишем, за да не се случат нещата. Те, за съжаление, до някъде се случиха - и то по-рано, отколкото ги очаквахме, включително с последната глава на романа, която описва началото на война", признава той. При едно от участията си в Би Ти Ви Господинов направи блестящ анализ на ситуацията, в която изпада неговото поколение, израснало с обещания за бъдещето - този неподписан чек. "Но понеже сега бъдеще няма - изчерпало се е, не са пуснали от него, сякаш най-лесният начин е да обещаеш на някого минало. Точно това надуши най-лесната идеология - популизмът. Ще бъдем пак, каквито бяхме. Ще бъдем пак велики и славни - каквито не помним да сме били, но каквито казват, че сме били. Като писател много обичам миналото - всичките мои истории са в него. Но в тях говоря за човешко, отвъд идеологиите, лично минало. Това е друго. Когато обещаваш колективно щастие и колективно минало, нещата стават подозрителни. Та затова ние сега произвеждаме миналото си. На едната везна е човекът - малък, нетраен, прашинка, много по-лек от която и да е корпорация от другата везна. Но неговият живот тежи много повече от всичко останало."
На една от премиерите на "Времеубежище" в страната писателят не спести горчиво-саркастичните думи за обществото ни. "На всеки 6-7 години става обидно да се живее в България. А може би през цялото време нещо не се е случвало, както трябва - и проблемът за това е в самите нас. Ако у всеки има всекидневна съпротива, няма да се стигне до това, до което се е стигнало - нещата да се решават само с викове. Периодично се събуждаме като след кошмар - спиш, спиш и изведнъж скачаш, защото повече не можеш да понесеш кошмара. А това е тъжен знак. И този път ще се събудим - но да не допускаме отново да заспим."
Според Господинов България върви към бясно разприятеляване, към производство на врагове, към разпад. Той обаче е убеден, че през следващите 20 години най-важните неща ще останат същите: "Хората ще продължат да четат книги и да плачат над измислени герои, ще изпитват съчувствие и любопитство, ще стоят на слънце до късна есен и ще се радват на сняг през зимата, ще пътуват спокойно, днешните деца ще имат свои деца и всичко ще бъде така, както е било преди 20 години. Това никак не е малко. И всъщност е всичко. Да запазим и пренесем светът от вчера. Това ни предстои."
На церемонията в Лондон Господинов благодари и на дъщеря си Рая - неговият най-искрен критик. С Рая, която го учи на невинност и наивност, правят заедно "шантавата" книжка "Сватби на животни и неща". "Тогава научих повече за писането от нея, отколкото тя от мен. Научих, че съм знаел толкова неща като малък и толкова неща съм забравил. Припомням си ги с Рая".
Господинов пише "Естествен роман" - първата му голяма проза, в самия край на 90-те. В сюжета има много "от енергията и разпадите, от влюбванията и разделите, от невинността и отчаянието, от илюзията, че можем да променим нещата, до усещането за провал". Героят се пита как ли ще приключи десетилетието - като трилър, гангстерски филм, черна комедия или сапунен сериалЕ Отговорът е: Като всичко едновременно. До този момент Господинов има две стихосбирки, "Черешата на един народ" и "Лапидариум", и дълго се колебае дали да изпрати "Естествен роман" на конкурс за дебют. Въобще не вярва, че някой ще го издаде - много е шантав и различен, и затова го праща с леко сърце, без да се вживява особено. Той е само на 30 и не му пука твърде за кариерата. Поезията му е по-важна.
Вторият му роман, "Физика на тъгата", който също обикаля света в превод на Анджела Родел, тръгва от идеята да разкаже българската тъга, да говори от точката на това "най-тъжно място на света", но накрая стига до "най-тъжното място е светът". "Тъгата вече е по-голяма от рамките на която и да е държава. Всички сме братя по тъга. В свят като днешния не можеш да имаш отделни острови на щастие или отделни изолирани места на тъга. Както е невъзможно или адски трудно да си щастлив, когато около теб другите са нещастни.", казва писателят.
Георги Господинов не крие, че е изкушен и от киното, и от музиката. Късометражният "Омлет" на Надежда Косева по негов сценарий е забелязан на "Сънданс". Двамата правят заедно и "Ритуалът" - от европейския омнибус "Lost and Found", откриващ програма на Берлинале. В Познан през 2015-а излиза "Space Оpera" на полския композитор Александър Новак по либрето на българина. Историята се върти около първия възможен полет до Марс и това какво се случва с перфектната двойка астронавти, Адам и Ева, в клаустрофобичното пространство на космическия кораб. "Трябва да си зверски влюбен в това, което правиш. Много чисто влюбен в езика и в самото писане. Иначе просто няма да издържиш. Но трябва да си готов да те разлюбят, докато пишеш и след като публикуват написаното.", не се колебае Господинов. Но самоиронията никога не го напуска. Шегува се, че ако перифразираме Ницше, трябва да кажем, че онова, което не ни убива, ни прави по-иронични. Тъкмо самоиронията е знакова за българското разказване.
Удря Дан Браун по продажби
"И всичко стана луна" на Георги Господинов преди време изпреварва по продажби в България "Ад" на Дан Браун, която в онзи момент е най-бързо изкупуваната книга в Щатите и Великобритания. "Истории за любов и край, с предчувствие за чудо", резюмират творбата на Господинов литературни критици. 19-те разказа в сборника отговарят на въпроса "Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години?".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
