На днешната дата през 1452 година близо до селцето Анчиано, днешна Италия е роден великият Леонардо да Винчи.
Той е извънбрачно дете на Сан Пиера да Винчи, виден държавник и местна жена от простолюдието - Катерина. Отгледан е от баща си и неговите съпруги. Когато малкият да Винчи е на 5 години, се местят в семейния имот близо до град Винчи, от където идва и фамилията на рода.
Младият Леонардо не получава добро образование - научават го единствено на основно писане, четене и математика, но за сметка на това артистичните му таланти проличали отрано. На 14 години заминава за Флоренция, където става чирак на Андреа дел Верокио. От него научава богат набор от технически умения - металообработка, дърводелство, рисуване, научава се също така да обработва кожи и как да извайва скулптори.
На 20 години Да Винчи се квалифицира за членство като майстор художник във Флорентинската гилдия на Свети Лука. Тогава отваря и собствена работилница. От този период е и най-ранната му открита творба - скица на долината Арно от 1473 година. Въпреки собствената си работилница, Леонардо продължава да помага на своят ментор в следващите 5 години. С негова помощ Верокио завършва „Кръщаването на Христос".
Според книга издадена през XVI век от Джорджо Вазари, Верокио бил толкова изумен от невероятния талант на чирака си, че никога повече не хванал четката.
Първата самостоятелна поръчка на Леонардо да Винчи е за олтар, който да се постави в параклиса на флорентинския Палацо Векио, три години по-късно монаси го наемат, за да нарисува „Поклонението на влъхвите", но младият художник напуска града и не довършва нито една от поръчките.
След няколко различни проекта Леонардо изпраща писмо до херцога на Милано, като в него почти не споменава художническия си талант, а по-комерсиалните си умения като военен инженер. Наемат го разбира се, и в следващите 17 години се занимава с това. През този период изобретателният му ум ражда най-различни бойни машини, от първият брониран танк до гигантски арбалет, който трябвало да се управлява от малка армия.
Умението на Леонардо да Винчи да работи като архитект, военен инженер и в същото време художник и скулптор говори много за неговият остър интелект и огромното му любопитство. Както много лидери на Ренесансовия хуманизъм, Да Винчи не е виждал разликата между науката и изкуството. Виждал ги е като две преплитащи се дисциплини, а не като отделни. Смятал е, че изучаването на науките го правело по-добър творец, същото така, че зрението е най-важното сетиво на човека и че очите са най-важният орган. Набляга на важност на „сапер ведере" или „как да виждаш". Вярва в прякото събиране на знание и факти чрез наблюдение.
През 1503-та години започва работа и по най-известната му творба и най-известна картина в света - портретът на Мона Лиза. Огромна мистерия обвива идентичността на жената.
Някои твърдят, че е Изабела - принцесата на Неапол, някой твърдят, че е проститутка, а трети, че е собствената му майка. Общоприетата версия е, че това е Лиза, съпруга на богат търговец от Флоренция.
Друго интересно за произведението му е, че е поръчано от семейство Джокондо, но те така и никога не я получават, защото това бил опитът на да Винчи за пълно съвършенство, той постоянно нанасял корекции и на практика не се разделя с нея докато е жив.
Последните си години Леонардо да Винчи прекарва в Милано, където се връща през 1506 година.
На фона на политически скандали през 1513 година Леонардо се мести в Рим, където са му отстъпени няколко стаи във Ватикана от папа Лъв Десети. Две години по-късно лично френският крал Франсоа Първи предлага на да Винчи позицията „Главен художник и инженер и архитект на краля".
Въпреки, че Леондардо да Винчи е най-известен като художник, са известни едва около 20-тина негови картини. Причина за това е, че интересите му често се променяли. Векове наред човечеството черпи информация, идеи и вдъхновение от неговите бележки, скици, наблюдения и научни теории. Отличен пример за това е, че до ден днешен кардиолози използват неговата скица на сърце като референция, по време на операции.
Леондардо да Винчи е един от най-интелигентните и талантливи хора живели някога. Именно той придава значение на израза „Ренесансов човек".
Има живи наследници на Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи има живи наследници. Това съобщиха на пресконференция във Флоренция историците Алесандро Вецози и Агнес Сабато.
Родът на гениалния художник не е изчезнал, а е преминал през историята в сянката на славата му, пишат европейските медии, цитирани от "Мениджър".
Изследването на двамата историци е започнало през 1973 г. и е открило около 35 наследници на семейството Да Винчи. Само донякъде изненадващо един от тях е режисьорът Франко Дзефирели („Ромео и Жулиета" (1968) и „Травиата" (1983).
Леонардо да Винчи никога не е имал деца. Продължителите на рода са наследници на неговите братя и сестри.
Останките на тосканския майстор са изчезнали по време на религиозните войни след смъртта му през 1519 г. в Амбоаз, Франция. Затова учените нямат ДНК проби, с които да търсят членове на рода пет века по-късно.
Историците обаче са възстановили 15 поколения от родовата линия по църковни документи и имотни регистри, в които са включени и жените в семейството.
Съобщението на историците предизвика силни емоции в тосканското градче Винчи, където мнозина научиха за семейната си връзка с гения.
„Майка ми Дина имаше право. Тя ни е говорила за документи и писма отпреди векове, които можели да се прочетат само с огледало" – Да Винчи понякога пишел наопаки и тестът можел да се дешифрира само ако се гледа изображението му в огледалато, разказва пред „Ла Стампа" един от наследниците - Джовани Калози.
"Възстановяването на родословното дърво е първата стъпка от сериозно научно изследване, с което може да бъде възстановена ДНК на гения", коментира Алесандро Вецози, директор на Музео идеале Леонардо да Винчи във Винчи.
Пресконференцията се състоя ден преди отбелязването на 564-ия рожден ден на великия художник.
Видео, посветено на Леонардо ни разкрива повече за живота му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
